В последните дни в медии и социални мрежи настана истинска истерия срещу МВР. Поводът - жалбата на едно момиче, че полицайка го е обискирала по унизителен начин. Не може да не го видиш, имаше го във всички медии, във Фейсбук и само дето не тече от чешмата, когато я пуснеш. При това по дефиниция полицайката е виновна, момичето - невинно, а всеки, който се опита да предположи обратното - ченге, комунист или чисто и просто ненормален.
Нещо подобно наблюдавахме неотдавна при случая с детето аутист Ана-Мария, чиито родители се оплакаха от предполагаем сексуален тормоз и това предизвика проверки в помощно училище в столицата. Не че не бяха открити нередности, но истерията, с която работещите там бяха набеждавани за педофили и медиите с охота търсеха нови и нови пикантни подробности за издевателството над децата, бе несъразмерна на намерените грешки. Сякаш по дефиниция в момента, когато някой се оплаче от институция, у нас се задейства синдромът "Андрешко" - щом е държавен чиновник, полицай, учител, по дефиниция е корумпиран или виновен. До доказване на противното. А дори и след това. Българският полицай е добър, когато се прегръща с протестиращи и снимката му обикаля световните мрежи, и лош - когато опитва да си върши работата.
Не знам кой ще бъде виновен в края на краищата и дали проверките ще открият такъв. Но забелязвам, че обществото ни с лекота произнася присъди над всички институции, които уж са призвани да му служат и да го пазят. Ние не искаме те да работят, а да имаме възможност да ги ругаем и явно си представяме това като граждански контрол над тях. Или да излъчваме неправителствени организации от 15-ина души, които да влизат в обществените им съвети и да им дават акъл за неща, които иначе се решават за две минути. А така контрол не се постига. Постига се андрешковското решение да ги оставиш в блатото и да се наслаждаваш на това, че си успял да ги "изработиш". Дайте ни педофила и корумпираното ченге и не ни разправяйте, че няма такива - ние ще ги разпънем без съд и присъда.
А институциите ни наистина не работят. Само че по други причини. И корумпираните, и мързеливи чиновници са такива не защото там други не назначават. А защото си позволихме да живеем в политическа ситуация, която не ражда друго освен корупция. Фактът, че мандатът на едно правителство напоследък е по-кратък от времето, за което минава една съгласувателна процедура в министерство, на практика блокира всяка възможност за работа там. Всички чиновници се снишават пред поредната метла, а в последните месеци тя е перманентна. В една обстановка на непрестанни реформи чиновникът може да оцелее само като не прави нищо. Полицаят - като се превърне в персонална охрана на парламента. Жандармеристът - като го лашкат по селата да лови крадци на кокошки, защото това е визията на държавата за справяне с битовата престъпност.
Учителят - като стане депутат, ако съдим по русото IQ Ана Баракова, която спаси българското образование от себе си, заемайки депутатско място. Политиците позволиха държавата да се разпадне и институциите да блокират напълно, а всички ние с охота подхранваме това, защото така ни е по-лесно. Хората, които просто си вършат работата там, остават незабележими и просто минават под общия знаменател на недолюбваните държавни служители. А после се чудим защо Андрешко е жив - не само като метафора. Ами защото явно е в гена ни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
