Събота,

Ще нападне ли Западът джихадистите по суша?

От: Администратор -
Ще нападне ли Западът джихадистите по суша?
A
A
A

Това е фундаменталното противоречие след Париж: малцина на Запад искат да се изпратят сухопътни войски в Сирия и Ирак за борба с групировката "Ислямска държава", но може да е дори по-трудно да се намери човек, който смята, че само въздушните удари ще са достатъчни за побеждаване на радикалните екстремисти. До момента политици и експерти говорят предимно за постепенно увеличаващи се мерки, и действително първоначалната френска реакция бе за още въздушни удари. Вчера президентът Барак Обама настоя, че сегашната стратегия "в крайна сметка ще даде резултат" и отхвърли идеята за разполагане на американски войници. Ако обаче ИД осъществи заплахите си за нови нападения на Запада, подобен подход скоро може да стане невъзможен за оправдаване, тъй като общественият натиск ще иска по-ефикасни действия от комбинацията от въздушни удари и сухопътни настъпления на смесица от местни съюзници.

Международна сухопътна операция може да стане допустима и не би разчитала непременно на американците - редица държави, сред които Египет, Иран, страните от Залива, Европа и Русия са все по-гневни към джихадистите. Тази перспектива не стряска екстремистите. В официални изявления и онлайн разговори те дори предизвикват присмехулно Запада да започне нов обречен кръстоносен поход в Близкия изток. Дискурсът за "свещена война" срещу неверниците работи ефикасно сред радикалните ислямисти. Макар че загубата на техния "халифат" в Сирия и Ирак би била спънка в краткосрочен план, една скъпоструваща и кръвопролитна външна намеса подхранва апокалиптичната привлекателност на групировката и може да осигури още мюсюлмански поддръжници на каузата си. А макар и бързото освобождаване на град Синджар в последните дни да показа, че силите на ИД далеч не са непобедими, сухопътна война срещу тях няма да е лесна. Настъпление срещу градовете Ракка и Мосул, които са главните крепости на ИД съответно в Сирия и Ирак, създава риск от големи загуби сред войските и цивилните при сражения от квартал на квартал и от врата на врата, като тези на американските войски в битките за Рамади и Фалуджа в предишни години. Знае се, че екстремистите залагат самоделни експлозиви като капани за враговете си и са склонни да ползват цивилни за живи щитове. Воюването вероятно ще включва сражения по дълги пустинни автомагистрали в райони, които дори правителствата на Сирия и Ирак се затрудняват да контролират, както и в селски и градски райони, които дават на бунтовниците множество възможности да се крият и да поставят засади на нашествениците. Не е немислимо да се допусне, че същинско смазване на ИД бе отнело повече от близо 9-те години, които бяха нужни за омиротворяване на Ирак след воденото от САЩ нашествие през 2003 г.

Така че дали една сухопътна операция би означавала, че историята се повтаря? Има някои разлики. Когато САЩ съставиха коалиция срещу Ирак през 2003 г., световната подкрепа бе колеблива. Сега има истинска световна погнуса от действията на ИД и по-голяма вероятност от преди за истинска международна коалиция с пълна регионална подкрепа. Това отвращение се споделя безрезервно от Русия, която напоследък рядко е на едно мнение със Запада, и на практика от всички правителства в региона, включително това на неарабски Иран, което е рядкост. Някои арабски страни може да не са склонни да участват със сухопътни войски, защото наблягат на приоритети като войната в Йемен и омиротворяването на Синайския полуостров. Други обаче може да пожелаят да се включат, а богатите страни от Залива може да бъдат убедени да помогнат при финансирането на разширена военна операция, включително повече обучаване на сирийски бунтовници, или да увеличат честотата на въздушните си удари.

Арабско участие в сухопътна операция може да затрудни способността на джихадистите да я представят като кръстоносен поход на неверници. Проблеми обаче пак ще има. Много арабски правителства може да бъдат окачествени от джихадистите като неверници. А всякакво присъствие на иранците, които не са нито араби, нито сунити, може колкото да помогне, толкова и да попречи.

Друга възможност е позоваване на Член 5 от устава на НАТО, който досега бе използван само веднъж, след нападенията от 11 септември. Той гласи, че нападение срещу страна членка на алианса е нападение срещу всички тях. Има известни трудности, когато е насочен срещу недържавно формирование, но членовете на НАТО ясно заявиха, че този ангажимент обхваща случаите на международен тероризъм. Широко разпространено е мнението, че НАТО ще продължи да се дистанцира в кампанията срещу ИД, но че САЩ и други съюзници ще са готови да споделят разузнавателна информация, дронове убийци и други активи. "Редица съюзници вече работят с Франция по текущите операции и разследвания след нападенията", каза НАТО вчера.

Срещу ИД може да се предприемат и други мерки:

- Русия или някоя друга страна, може би самата Франция, ако бъде убедена, може да са по-склонни да засилят бомбената кампания в градски райони като Ракка въпреки риска от цивилни жертви.

- Турция може да бъде подложена на по-голям натиск да затвори границата си със Сирия. Турците настояват, че е прекалено трудно да блокират снабдителните линии и търговските пътища, които обогатяват и поддържат ИД през пропускливата граница. Според повечето наблюдатели обаче Турция си затваря очите, защото ИД се бие и с кюрдите, на които Анкара гледа с лошо око.

- До момента нападенията на специалните части не са проникнали в сърцето на основни градове под контрола на ИД, нито са се опитвали да ударят най-високопоставените лидери. Това също може да се промени.

Всички тези стратегии съдържат рискове и трудности. Всички те обаче може да бъдат предпочетени пред един подход, който скоро може да заприлича на приемане от Запада на теократична организация, която е жестока към поданиците си и враждебна към света, заличавайки картата на Близкия изток, която западняците създадоха преди век.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички