В дни като вчерашния е добре човек да слуша радио. Преди да го включи обаче, добре е да вземе поне една кърпичка. За по-емоционалните препоръчваме валериан или друго някое бързодействащо успокоително средство. Защото приказките, които ще чуете, ще ви напълнят очите със сълзи и ще учестят пулса. Ще ви обхване умиление, вълнение и възторг в промишлени дози.
Какви добри хора е родила, ражда и сега българска майка юнашка, перефразира човек поета и завърта копчето на най-силния звук. Защото по ефира всичките тези господа, партийни лидери, кандидат-държавници и дългогодишни мераклии на слава вече час мислят и страдат само и единствено за народа. Слушаш и не вярваш на ушите си: Всяка втора дума е "хората". Повтарят я 52 пъти за една минута. Хората, казват, ще изберат, те са господарите, не са глупави, виждат всичко, страдат, гладуват, не ядат кебапчета, не могат да си платят тока, отчаяни са, фалират, бягат. Въобще хората... Не партиите ни, а те са над всичко!
Забърсваш поредната сълза и отново наостряш уши. Да не би нещо да не си чул правилно. Не всичко е вярно. Тези господа и другари в скъпи костюми и с обработени гласове наистина мислят за народа. Ето: Ние не можем да позволим повече суверенът да се мъчи, подчертават те. Анатема на тези, които ни докараха дотук. Анатема, повтаряш след тях. Но изведнъж установяваш, че всъщност тези, които произнасят проклятието, през последните двадесет и няколко години са били поне един път на власт и са са отивали прокълнени.
Че и те са притуряли по някоя тухла в сегашната народна мизерия. Разпродавали са къде каквото са могли, подписвали по някой съсипващ страната договор, скатавали са настрани някоя пачка или ей така, за да има къде да се скрият от дъжда, са иззиждали по някое хотелче. Сякаш някакъв черен дявол с гласа на Яне Янев шепне в ухото ти: Позор и съд. Усещаш как сълзите в очите изсъхват, в сърцето - възмущение, сметката за ток изплува в съзнанието. Ушите заглъхват. Ти вече си готов протестиращ, на който след миг ще пукнат главата.
Но радиото не се предава толкова лесно. То бързо те връща при добрите. Думите, които чуваш, отново те омайват. Господата говорят за народа. Те вече са други. Патриоти. Хуманисти. Ще потърсят отговорност от виновните. Ще национализират, активизират, популяризират, просперират, суспендират, акумулират, циркулират... Какви умни думи. Какви гении на политическата икономия. Но не това разплаква, а фактът, че се сещат за хората 52 пъти на минута. Преди да пуснат бюлетината, нека поне сега хората добре да помислят, съветват. Да си спомнят какво им обещавахме преди четири години. Сега им обещаваме двойно.
Говори радиото, отвън някой се провиква: Долу и оставка. Скандиранията вдъхновяват господата пред микрофоните. Държавата пак е неорана нива. Освобождават се кабинети, депутатски банки, министерски кресла. Юруш към властта. Само веднъж да се доберем и ще си отдъхнем. А дотогава 52 пъти в минутата трябва да споменаваме хората. Нека те знаят, че вече сме техни слуги и че не обичаме парите, службите и... хотелите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
