Робин Худ или Херострат

София. Не убих заради парите, а заради държавата, заяви Любомир Симеонов, застрелял хладнокръвно банкерката Павлинка Йовчева. И обясни, че не извършил деянието толкова - или поне не само -заради проваления си кредит, колкото за да отмъсти за несправедливостта и да привлече общественото мнение върху недъзите на обществото ни. С една дума, влязъл е в ролята на тъй любимия на публиката народен закрилник и отмъстител.
Синдромът нито е нов, нито е български. Дори най-младото интернет поколение знае нещичко за легендарния Робин Худ. В краен случай - от холивудските екранизации. Които, колкото и фриволно да представят образа на водача на свободните стрелци от Шеруудската гора, не се отклоняват от основната версия - че въпросният Робин от Локсли е правил всичко за бедните. Наистина, в наличните исторически документи от XII век никъде не се намира и най-малкото доказателство за подобна благотворителност. Все едно - според народната митология е трябвало да я върши.
Но защо ли пък да се ровим в английския фолклор? Колко ли от нашите славни хайдути са били всъщност обикновени хайдуци, грабещи наред и християни, и мюсюлмани? Често пъти в съдружие със себеподобните си последователи на пророк Мохамед. Но и те не са искали да оставят името си като такива и наистина са давали по някоя пара на бедните, за манастири и църкви.
Ето така се ражда митът за благородният разбойник - народен отмъстител. Мит, който се поддържа и днес. Като се започне от измисления мафиотски дон Вито Корлеоне, раздаващ справедливост в Бруклин, и се стигне до реалния колумбийски наркобарон Пабло Ескобар, който строеше училища и болници в контролираните от него райони. И до японската Якудза, която веднага се притече на помощ на пострадалите от катастрофалното земетресение през 2011 г. в Страната на изгряващото слънце. Всички тези герои - наши и чужди, истински и измислени, са знаели и знаят, че навсякъде и във всички времена народът не обича властта и богатите. И изпитва подличката радост, когато хвръкне главата на подобен представител на "лошите". И като добавиш към това и някоя пара, наистина си осигуряваш безсмъртие.
Лошото е друго - че "синдромът Робин Худ" се преплете в ново време със "синдрома Херострат". Същият, който запалил през 356 г. пр. Хр. храма на Артемида в Ефес не за друго, а просто за да се прочуе. Дали ще стане въпрос да гръмнеш по Ахмед Доган с халосни патрони и лют пипер, както го направи Октай Енимехмедов, или ще застреляш съвсем реално няколко десетки души като Антон Брейвик в Норвегия - все едно. Важно е да влезеш в медиите. И по възможност - да получиш трибуна, каквато иска сега въпросният Любомир Симеонов. Подобна тактика на поведение впрочем са следвали още руските нихилисти през XIX век.
Факт е, че обществото ни е болно. И че психиката на отделни негови представители не издържа на напрежението. Но това не ги оправдава да отнемат човешки живот. Нито за пари, нито в името на народа, нито в името на държавата. Още по малко пък заради няколко мига популярност. И славата, и отмъщението принадлежат единствено на Бога.
Нова заплаха. 15 милиона души на косъм
Чудо! Кокошки снасят зелени яйца
Голяма новина за Християн Пендиков
Помните ли Вальо Топлото? За него всичко се промени
Ужасът в Турция! Втори българин в неизвестност
Една година война. Русия планира нещо зловещо
Трагедия без край! Звездна двойка под руините