Робин Худ или Херострат

София. Не убих заради парите, а заради държавата, заяви Любомир Симеонов, застрелял хладнокръвно банкерката Павлинка Йовчева. И обясни, че не извършил деянието толкова - или поне не само -заради проваления си кредит, колкото за да отмъсти за несправедливостта и да привлече общественото мнение върху недъзите на обществото ни. С една дума, влязъл е в ролята на тъй любимия на публиката народен закрилник и отмъстител.

Синдромът нито е нов, нито е български. Дори най-младото интернет поколение знае нещичко за легендарния Робин Худ. В краен случай - от холивудските екранизации. Които, колкото и фриволно да представят образа на водача на свободните стрелци от Шеруудската гора, не се отклоняват от основната версия - че въпросният Робин от Локсли е правил всичко за бедните. Наистина, в наличните исторически документи от XII век никъде не се намира и най-малкото доказателство за подобна благотворителност. Все едно - според народната митология е трябвало да я върши.

Но защо ли пък да се ровим в английския фолклор? Колко ли от нашите славни хайдути са били всъщност обикновени хайдуци, грабещи наред и християни, и мюсюлмани? Често пъти в съдружие със себеподобните си последователи на пророк Мохамед. Но и те не са искали да оставят името си като такива и наистина са давали по някоя пара на бедните, за манастири и църкви.

Ето така се ражда митът за благородният разбойник - народен отмъстител. Мит, който се поддържа и днес. Като се започне от измисления мафиотски дон Вито Корлеоне, раздаващ справедливост в Бруклин, и се стигне до реалния колумбийски наркобарон Пабло Ескобар, който строеше училища и болници в контролираните от него райони. И до японската Якудза, която веднага се притече на помощ на пострадалите от катастрофалното земетресение през 2011 г. в Страната на изгряващото слънце. Всички тези герои - наши и чужди, истински и измислени, са знаели и знаят, че навсякъде и във всички времена народът не обича властта и богатите. И изпитва подличката радост, когато хвръкне главата на подобен представител на "лошите". И като добавиш към това и някоя пара, наистина си осигуряваш безсмъртие.

Лошото е друго - че "синдромът Робин Худ" се преплете в ново време със "синдрома Херострат". Същият, който запалил през 356 г. пр. Хр. храма на Артемида в Ефес не за друго, а просто за да се прочуе. Дали ще стане въпрос да гръмнеш по Ахмед Доган с халосни патрони и лют пипер, както го направи Октай Енимехмедов, или ще застреляш съвсем реално няколко десетки души като Антон Брейвик в Норвегия - все едно. Важно е да влезеш в медиите. И по възможност - да получиш трибуна, каквато иска сега въпросният Любомир Симеонов. Подобна тактика на поведение впрочем са следвали още руските нихилисти през XIX век.

Факт е, че обществото ни е болно. И че психиката на отделни негови представители не издържа на напрежението. Но това не ги оправдава да отнемат човешки живот. Нито за пари, нито в името на народа, нито в името на държавата. Още по малко пък заради няколко мига популярност. И славата, и отмъщението принадлежат единствено на Бога.