Турция загуби своя най-важен стратегически съюзник в Арабския свят след падането на "Мюсюлманското братство" от власт. Загубата не е ограничена просто в политически и идеологически план, а обхваща и засяга множество аспекти в Близкоизточната стратегия на Анкара. Несъмнено последиците от нея ще продължат в бъдеще чрез отрицателното въздействие върху изображението на страната като носител на политическия ислям и нейното регионално присъствие, особено след като новите политически и структурни компоненти в Кайро приемат Турция като регионален конкурент, а не стратегически партньор, какъвто беше в лицето на "Мюсюлманските братя".
Новите структури на египетските компоненти са съответно: военните, държавният апарат, поддръжниците на бившия свален режим, салафитите, революционните сили и опозицията. Всеки от тях, от своя страна, поддържа позициите си. Но никой не иска и не може да играе ролята на "Мюсюлманските братя" като стратегически партньор на Турция. Що се отнася до военните, Египетската военна доктрина не е основана на религиозни съображения, а на патриотични. На второ място, в нея е арабският национализъм и тук е мястото да кажем, че въпреки че въоръжените сили са партньор на Турция в широка морска международна мрежа, не притежават "обща идентичност" с тях. Историческото минало на Египет показва съперничеството между Кайро и Анкара в рамките на тогавашната Османска империя, което се усещаше дори по време на режима на диктатора Хосни Мубарак, който отклоняваше всякаква форма на сътрудничество, даже буквално замрази проекта "Арабски съседи" (Иран и Турция) година преди да падне от власт. На свой ред салафитите виждат, че турският модел не съдържа достатъчно "ислямска идентичност", а напротив - по-светски е отколкото трябва, тоест за тях е невалиден. Другият компонент в тази египетска структура - революционните сили и опозицията, не крият симпатията си към масовите протести на площад "Таксим" и дават ясен знак за подкрепа на революционната народна легитимност срещу т.нар. конституционната легитимност, която осигурява подкрепа на "Мюсюлманските братя" в Египет и партията на Ердоган "Справедливост и развитие".
Падането на Мурси директно сложи края на т.нар. турски модел в региона, който е бил вдъхновение на управляващите елити в страните от "Арабската пролет". Тук трябва да се спомене фактът, че "Мюсюлманските братя" в Египет са използвали модела на турците за построяване на мостове със Запада и САЩ. Действителността показва, че има голямо увеличение на турските геополитически загуби на фона на обтегнатите отношения с Ирак и враждебността й със сирийския режим. Анкара няма нито възможност, нито капацитет за каквито и да е действия в посока на каквато и да е промяна на политическите процеси в Египет. Причината - че няма отношение с никой от гореспоменатите четири компонента в страната.
Реалистичната оценка показва, че ситуацията е много по-тежка за Анкара, отколкото за Кайро, тъй като търговският баланс между двете страни е $4.2 млрд., от които $3.9 млрд. е турският износ за Египет на фона на ниската конкурентоспособност на техните стоки в сравнение със западните или по-евтините китайски и азиатски. Турция все още разчита на египетските пристанища в износа на стоките си по море до държавите от Персийския залив и Африка, особено след затварянето на сирийската територия за турски камиони по суша.
Анкара продължава задкулисно да подкрепя "Мюсюлманските братя" в Египет, което се доказва с присъствието на техни представители на срещата на международната организация на "Мюсюлманското братство", която беше проведена преди седмица с цел планиране на координация за противодействие от всички колони на братството по света срещу Египетската революция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
