Събота,

Политиците говорят с езика на Женския пазар

От: Администратор -
Политиците говорят с езика на Женския пазар
A
A
A

Политиците ни владеят родния си език по-зле от завършващ абитуриент. В проектозаконите има грешки, заради които наказваме децата с ниски оценки на матурата. Това констатираха родни езиковеди. "Ако трябва да поставя оценка на говора и познанията на политиците по граматика, тя ще е вероятно 3", заяви вчера гл. ас. Владислав Миланов, чийто екип за девета година прави проучване на езика на политиците.

Техният говор по време на предизборната кампания се определя като "люшкащ се между агресията и клишето". През 2013 година речта им е надхвърлила сериозно границите на нормалното общуване. Явна е тенденцията към груби нападки и принизяване на изразните средства, редувани с ирония и сарказъм. Естествено, цар на вкарването на разговорната лексика в политическата реч е Бойко Борисов. "Като дойде някой у нас, не мога да го накарам да се събуе по бели гащи", е един от посочените примери. Борисов често се опитва да вкарва в речта си и образност, например да използва умалителни форми - "клетите женици", "Цветанов съм го гледал в очичките". В другата крайност изпадат политиците, опитващи се да симулират експертност на речта си, при което твърде често побългаряват чужди изрази, каквито в езика ни няма. "Не съм комуникирана", казва например Меглена Кунева, вместо просто да поясни, че екипът й не я е информирал. На шега проф. Миланов казва, че народните ни избраници вече пестят доста труд на езиковедите. "За да проучваме диалектите, няма нужда да ходим на терен.

Представителната извадка от всички диалекти се намира в парламента", твърди той. Отклоненията от книжовната норма отдавна не признават политически цвят."Говоръ", "потвърдът", "мислъ", "отнесах" са в устата и на Цветан Цветанов, и на Иван Костов, и на Мая Манолова. Голям процент от депутатите казват "министър-председателъ". На Веселин Марешки му се случва да казва "хора, които никога не са билЕ", а "правиМЕ" и "мислиМЕ" е придобило епидемични размери във всички парламентарни групи. За разлика от депутатите в родния парламент, където преминаването към ниските стилове е нещо обичайно, евродепутатите пък имат склонност към дълги изречения с монотонна интонация, които често пъти се оказват изпитание за преводача. Речта на президента Росен Плевнелиев пък езиковедите определиха като прекалено забавена, при което се губи тежестта на казаното - "сякаш разказва

приказка на малки деца".
За първи път изследването обхваща и проектозаконите, създадени от 41-вото НС. Пунктуационните драми, при които запетайките остават пренебрегнати, са най-честият проблем. Ако зависеше от народните избраници, пълният член сигурно щеше да бъде забранен, защото и без това честичко го пропускат. Бъркат също при слято, полуслято и разделно писане, а в сферата на главните и малки букви цари истински хаос. В самия проектозакон за българския език Софийският университет се появява с малко с, за сметка на това Висшият съдебен съвет в друг документ се е сдобил с три главни букви. Сред мотивите за някои законопроекти пък има истински бисери. В този за евтаназията вносителят си е позволил любопитно лирическо отклонение: "Но знае ли човек кога съдбата ще почука на вратата му? Всеки от нас се е пръкнал от небитието...Не ни питат, като се раждаме, поне да ни попитат кога искаме да срещнем смъртта". Законопроектът не бе приет, но увертюрата към него може да стане част от учебник за това как не бива да словоблудства законодателят. Преди съдбата да почука на вратата му - във вид на избори.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com