Вторник,

Политическата 2014-а: Гласоподавателите като импресионисти

От: Failed to load user -
Политическата 2014-а: Гласоподавателите като импресионисти
A
A
A

Димитър Ганев, политолог

Отиващата си 2014-а беше втора поредна година, изключително динамична в политическо отношение. Тази динамика започна през предходната 2013 г. с двата протеста, но през 2014-а политическата нестабилност се задълбочи. За жалост предсрочните парламентарни избори не успяха да преодолеят политическата криза и това за мен е основното събитие на годината. Този вот, въпреки че доведе до създаването на правителството на Бойко Борисов, формира силно фрагментиран парламент, а гласове за нови предсрочни избори се чуха още в първия ден след вота. За съществуващата нестабилност говори и фактът, че няма видим скок в доверието към основните институции. А като цяло в настроенията в обществото, които непрекъснато следим в "Галъп Интернешънъл", преобладава песимизмът.

През годината наблюдавахме няколко процеса, които си струва да се отбележат. Преди всичко започна да се забелязва някаква форма на институционализация на гражданския протест. Първо, това бе създаването на Инициативен комитет за промяна на избирателния закон, второ - включването в служебния кабинет на лица от протестите, и на трето място - участието във вече редовно правителство на Бойко Борисов също на хора от уличните шествия. Нещо повече - в парламента днес ГЕРБ е подкрепен от партията, която бе най-силно разпозната като активен участник в протестите, а именно - Реформаторския блок. Докато вървеше този процес, се случи още едно ключово събитие - атаката срещу КТБ и нейният фалит. За мен това бе целенасочен удар, в който бяха замесени определени лица и институции.

Що се отнася до отделните партии, без съмнение това бе годината, в която БСП отбеляза най-тежките си поражения от началото на прехода - и на европейските, и на парламентарните избори. Тя не успя да реализира получения през 2013 г. мандат, или поне да го представи като успешен. И най-важното - БСП загуби монопола върху лявото пространство, където има нов субект в лицето на АБВ. От тук насетне БСП трябва да търси решение на своите проблеми и това ще бъде основната задача на ръководството й през новата 2015 г. - да повишава общественото доверие и да търси нова електорална подкрепа, за да бъде реален опонент в лявото пространство на АБВ. Защото от демографските профили на избирателите става ясно, че за БСП гласува преди всичко застаряващо население и съвсем малко хора между 18 и 30 г.

ГЕРБ запази своите резултати като първа политическа сила и през тази година. Но партията на Борисов не успя да се възползва много от провала на БСП и правителството на Пламен Орешарски и броят на депутатите й не се различава особено от този от 2013 г., когато ГЕРБ беше поставен буквално в кръгова отбрана от опонентите си. А най-интересното от политологическа гледа точка, което се случи през тази година, бе, че българският гласоподавател нарисува една много красива картина в парламента. Ако изборите през 2013 г. изличиха 4 монополиста на политическото поле - ГЕРБ вдясно, БСП вляво, ДПС в центъра и националистите от "Атака", сега има парламент от политически двойници. Във всеки коридор има по двама състезатели. Но като цяло българското общество зави надясно.

Записа Константин Събчев

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички