Пет ребуса до кацането на Путин

София. Ще дойде ли руският президент Владимир Путин в България? Това е въпросът, който прескача като искра между София и Москва от седмица насам.
Излишен въпрос! Ще дойде - със сигурност! Може датата още да не е уточнена, примерно - да не е 9-и, а 15-и ноември, може визитата да не е в София, а във Варна, но Путин ще кацне за няколко часа у нас с готови, предварително договорени решения, ще се усмихне за снимките на подписването на договорите и ще отлети.
Само че докато стане това, по Волга и Дунав ще изтече много вода, ще се водят и решат много спорове - един от друг по-стари. Защото не един и не два са енергийните проблеми между нас.
Най-важната тема на преговорите ще е мегапроектът за газопровод "Южен поток". Най-важна за Русия, защото с него тя ще гарантира непрекъсваемостта на доставките за Европа, като заобиколи несговорчивата Украйна. Важен е той и за нас, доколкото от него страната ни може да печели, ако запази енергийната си независимост.
И точно тук възниква първият голям проблем
Газопроводът "Южен поток" е транзитен, следователно размерът на транзитната такса е важен фактор за формирането на крайната цена на газа. Тя се определя на базата на финансови модели, в които се вземат под внимание размерът на направените инвестиции, цената на привлечения кредитен редурс, разходите за експлоатация на газопровода и нормата на възвръщаемост на инвестирания капитал. Русия настоява за много ниска норма на възвръщаемост - под 8%, което автоматично означава дълъг срок на откупуване на инвестициите - над 15 години. Причината е, че инвестицията за прокарването на газопровода през Черно море ще е руска и най-скъпа. 900-те км газопровод по дъното на морето в агресивна сероводородна среда ще "глътне" поне 50% от общите инвестиции. За да компенсират високата цена на трасето, руснаците натискат България и останалите участнички в проекта за ниска транзитна такса и ниска норма на възвръщаемост. Това би изглеждало икономически обосновано, ако нямаше една уловка. А тя е, че Русия ще продава собствен газ и ще печели от цената му, а не от транзитните такси като собственик на 50% от газопровода в съвместните дружества в България и останалите държави, през които минава "Южен поток". Така че притискайки България и останалите страни в проекта за ниски транзитни такси и малка норма на печалба, Русия де факто прехвърля цената на своите скъпи инвестиции върху тях! Ето защо нашият национален интерес е
да настояваме за пазарно обоснована транзитна такса
За нас като участник в проекта тази такса е единствената възможност да изплатим вложените от нас инвестиции и да печелим нещо. Иначе - защо ни е да участваме в проекта?
Вторият проблем, който трябва да бъде разрешен до идването на Путин у нас, е запазването на собствеността върху транзитния газопровод, по който през наша територия се подава руски газ за Турция, Гърция и Македония. Когато "Южен поток" излезе на наша територия край Варна и започне да се експлоатира, "Газпром" ще спре доставките на синьо гориво за трите балкански страни по тръбата, която минава през Украйна и Румъния, и ще ги пренасочи по новото трасе. Целта е ясна - да се изключат бъдещи проблеми с транзита през Украйна. Така доставките за трите балкански страни ще минават по дъното на Черно море и ще се включват пак в нашия транзитен газопровод. Руснаците обаче искат старият транзитен газопровод, собственост на "Булгартрансгаз", да влезе в капитала на новото смесено дружество, което ще експлоатира "Южен поток" на наша територия. Така "Газпром" ще стане собственик на 50% от нашата тръба - чист пладнешки грабеж! Защото, първо, става дума за тръба, която е българска от 4 десетилетия, второ - за отдавна договорени количества газ за транзит и за съществуваща транспортна схема. Разликата е само, че горивото ще минава не през Украйна, а през Черно море. Но защо това трябва да доведе до прехвърлянето на българска собственост на руснаците?! 
Справедливото решение е нашата транзитна тръба да остане извън съвместното предприятие, което ще експлоатира "Южен поток". Що се отнася до новата част от проекта "Южен поток" - за транзит на газ към Централна Европа, то собствеността на тръбите трябва да е 50/50, както сме се договорили с руснаците. Логиката е ясна - нова тръба и нова съвместна инвестиция.
Третият проблем, който трябва да изчистим до идването на Путин, е "Белене". "Изчистването" най-вероятно ще върви по линия на т.нар. План Б - за възстановяване на проекта като частен, което ще реши финансовите проблеми между двете страни с най-малки загуби за нас. Нерешен завинаги ще остане само проблемът с цената на продаденото на руснаците старо оборудване от "Белене".
Много е възможно Путин да постави у нас въпроса за бързо реанимиране на проекта за изграждане на нефтопровод Бургас - Александруполис. Причината е, че Турция сериозно води своята енергийна политика за сметка на Русия. Така че за Москва ще е много по-изгодно да изгради байпас на Босфора, вместо да продължава да играе казачок под звуците на турско маане.
Със сигурност до идването на Путин у нас трябва да са изчистени и всички въпроси около подписването на новия договор за доставка на руски газ за България. А те са много - като се започне от премахването на посредниците, мине се през формулата за изчисляване на цената и през клаузата "take-or-pay" и се стигне до срока, за който ще бъде подписан този договор и който, според мене, не трябва да е повече от 8 години. Това е най-краткият период, през който евентуално бихме открили и започнали да експлоатираме ново находище на природен газ. Всички тези въпроси са важни за нас и с нито един от тях руснаците няма да са съгласни. Така че предстоят много, много тежки преговори.
Сигурното е едно - Путин ще кацне у нас не да преговаря. Той ще пристигне, след като на експертно ниво бъде изчистен и последният детайл от последния спор между двете страни. Путин иска да изглежда победител и ще дойде да покаже това. Въпросът е ние да отстоим националните си интереси така, че когато отлети, да не останем с чувството, че сме победени.