Алфонсо Армада е испански журналист, писател, есеист, поет, драматург. Работи 14 години за в. "Ел Паис", от които пет като кореспондент в Африка. Отразява обсадата на Сараево и конфликта в Руанда през 90-те години. От 15 години работи за в. "А Бе Се", шест от тях като кореспондент в Ню Йорк. Издава електронното списание FronteraD. Армада бе в България благодарение на посолството на Испания, Институт "Сервантес" и Сдружението на испаноговорещите журналисти в България.
Медиите днес, не само в Испания, но и в Европа, имаме сериозен проблем с истината. Голяма част от липсата на престиж, е наша собствена вина. Мисля, че сме прекалено близо до политическата и финансовата власт, както и на тази на шоуто. Вярвам и, че сме допринесли за упадъка на престижа на демокрацията, защото не бяхме почтени и последователни. Читателите в Испания, когато купуват един вестник, знаят приблизително какво ще им каже той според неговата насоченост към една или друга партия. Прекалено често идеологията бележи начина на прочит на действителността. Американската философка Хана Аренд казва, че една страна, в която триумфират мненията и не се уважават фактите - има сериозен проблем. В Испания има прекалено голяма смесица и объркване между факти и мнения. Усещането на мнозина читатели е, че всички журналисти и медии имат малко уважение към истината. Последствията от това е, че се създаде едно доста цинично общество и представата, че всички вестници и всички журналисти лъжат. Разбира се, това е тежко обвинение и в голяма степен е реалност. Има и друг проблем - вината на самите читатели. Много от тях не искат да знаят истината. Мнозина купуват вестник, защото той поддържа техните собствени предубеждения. Принципът е "това е моят вестник, защото казва точно това, което аз мисля". Тук дилемата е много сериозна. Ако се опитаме чрез факти и данни да покажем на читателите, че имат погрешна представа за света, то тогава може да спрат да купуват вестника. А ако не купуват вестника - ние, журналистите, сме обречени. Друг сериозен проблем е, че вървим към самоубийство, като подаряваме в интернет това, което продаваме на вестникарските будки. Има и трети проблем, свързан с упадъка на престижа на пресата - това, че е свързана със света на шоуто, на зрелището. Мисля, че вестниците до голяма степен имитирахме стратегията на много телевизии. И че ако няма достатъчно секс, спорт, забавление, читателите ще ни обърнат гръб. И като се прибави към всичко това и една тежка икономическа криза, която сериозно се отрази върху пресата, а рекламата се пренасочи към телевизията и интернет и от 10 г. насам все по-малко читатели купуват вестници.
А вестниците стават все по-слаби. И търсят споразуменията с банки и големи фирми, вследствие на което тяхната способност да бъдат критични се е редуцирала в голяма степен. От всички тези проблеми работата на журналиста става много, много трудна. Те стават по-зле платени, нямат синдикална защита и ако откажат да следват заповедите и насоките, които техните началници им дават, са изложени на риска да изгубят работата си. Но смятам, че много пъти ние като журналисти се отказваме от нашата собствена отговорност от страх. Човешко е. Но понякога е нужно да можеш да кажеш "не". На магистрите по журналистика, които практикуват във в. "А Бе Се", винаги им казвам: никога не се автоцензурирай! Опитай се да правиш това, което трябва да правиш. Опитай се да заобиколиш нарежданията на шефа си да не правиш определено нещо. Опитай се да бъдеш изобретателен. Журналистите сме склонни да обвиняваме шефовете си, фирмите, интересите и да, това са фактори, които съществуват и са много силни. И е много трудно или невъзможно понякога да се борим срещу тях. Но вярвам, че трябва да бъдем по интелигентни и по-твърди. Убеден съм,че добрата журналистика, е рентабилна.
Записа Владислав ПУНЧЕВ
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
