Ева Паунова, евродепутат от ГЕРБ
След всеки удар на терористите, дали в Париж, Истанбул или Брюксел, си казваме, че светът не е същият. Днес вече е ясно, че не можем да продължаваме да живеем така. Думите на лидерите и на нас политиците, че не трябва да се поддаваме на страха, изглеждат все по-отдалечени от реалността. Единствената възможност да излезем бързо от този страх е да видим твърди действия на националите правителства за връщане сигурността по улиците на европейските градове. Българската държава успя да го направи. Остават обаче много въпроси, които отдавна са на дневен ред в Европа и нейните лидери, но те все по-трудно намират съгласие, за да ги разрешат.
Първият въпрос, на който трябва да си отговорим, е продължаваме ли с интеграцията на Европа. Атентатите от вчера и от преди няколко месеца в Париж ни показаха, че държавите трудно могат да се справят сами със заплахата "Ислямска държава", както и с натиска на миграционната вълна. Въпреки това въпросите за продължаващата институционална интеграция не получават еднозначни отговори от столиците в Европа. По-добре ли е да имаме обща гранична охрана, европейски специални служби, прокуратура, общи политики по бежанците или не? Ако не дадем ясен отговор на тези въпроси, няма как да търсим отговорност от ЕС за случващото се. За мен отговорът е ясен, но европейските лидери трябват да вземат своите решения.
Макар и решаването на бежанския проблем да не е пряко свързано с тероризма, то съществува директна връзка, както със сигурността в Европа, така и с доверието на нашите граждани. Изгубихме много време в търсене на баланс между хуманността и сигурността. Днес това изглежда грешка, защото нито бежанците са в по-добра ситуация, нито ние се чувстваме по-сигурни. В търсене на нереални баланси пропускаме, че потокът от хора от Северна Африка и Близкия изток е резултат от конфликтите там, но и от придобилите грандиозна сила криминални и терористични мрежи, които подпомагат трафика на хора и проникването им в Евросъюза. Без да се реши този проблем, няма как Европа да стане по- сигурна.
Време е освен навън да погледнем и навътре. В Европа сме раздирани от сериозни социални проблеми. Сред нас има групи от хора, които не знаят кои са, загубили са идентичността си, те не са нито французи, нито белгийци, още по-малко - европейци, а живеят в Париж, Брюксел или Берлин. Това са хора, за които светът е кварталът Моленбек и всичко извън него е лошо. Проблемът не е бедност, а че сме допуснали те и техните семейства да се самоизключат от обществените системи и правила. Така отглеждаме врагове в собствения си дом.
От вчера тези въпроси трябва да се решават с по-голяма смелост и с по-малко национален егоизъм. В историята на Европа, а много по-често в историята на България, сме виждали, че малките интереси могат лесно да хвърлят сянка върху големия общ интерес. Историята на обединена Европа след края на Втората световна война показа, че обратният подход всъщност носи много повече мир, сигурност и икономически напредък. Дали не сме забравили това?!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
