От ватенката до нета - 4 младежки поколения

Проф. Петър-Емил Митев
При соца "кариеризъм" беше обвинение, а днес е основна ценност в обществото
Сега обичат най-много свободата, десните са двойно повече от левите
Българската социология има традиция на повече от 40 години младежки изследвания. В този период ние наблюдавахме четири отчетливо различни поколения. Първото поколение е на 50-те и 60-те години. Това е поколението на Пеньо Пенев - поета с ватенката.
За тази генерация е особено типичен образът на мигранта. България по това време е селска страна. В началото на 50-те години над 80% от българите не ползват вътрешна тоалетна. Тогава изпъква образът на младия човек, който
напуска селото и отива в града
получава образование, започва работа на строежите, започва да живее в нови условия. Това поколение е изключително конформистко.
Бях доста разочарован, когато в едно изследване зададохме въпроса: "Правили ли сте предложения за отстраняване на недостатъци в обществената дейност?". Оказа се, че повечето от младежите дори не са забелязали изобщо съществени недостатъци. Това в известен смисъл е най-социалистическото поколение. Макар че и при него има пробиви - това е т. нар. непукизъм /липса на интерес към обществените проблеми/ в края на 50-те. Това поколение също така стои далеч от меркантилността. В мотивите на тези хора за миграция от едно място към друго представата за дохода беше на пето място. На първо беше възможността да се влюбиш, да се ожениш и младежкият начин на живот.
Поколението на 70-те и 80-те е това на
синовете на мигрантите
Всъщност от социалистическото строителство най-облагодетелствана беше младежта. Тя получи образованието, тя получи новите професии, тя получи градския начин на живот. В условията на онази социална система можеше да се предполага, че по-нататъшното развитие ще бъде все по-социалистическо. В действителност се получи доста по-различна картина, защото синовете на мигрантите вече възприемаха градските условия, образованието и новите професии като даденост. Като изходна точка, а не като нещо постигнато. Те пожелаха повече младежки начин на живот, повече свобода. Свободата се изрази в този младежки начин на живот и първата територия на свободата беше човешкото тяло. Възникна свобода на прическата, облеклото, свободата да слушаш определена музика, свобода на биологическите контакти на тялото, сексуална разкрепостеност.
В края на 70-те беше публикувано заключението, че израства ново по-освободено поколение и следващият етап ще бъде социалната инициатива. Партийната политика се съобрази с това и включи "жизнерадост и дръзновение" в лозунга на БКП.
През 80-те се достигна нова точка - работата беше вече не в личната свобода на прическата, а в колективната свобода - появиха се младежките спонтанни групи. Това изпъкна на преден план и беше най-важният феномен през тези години - младежките субкултури.
През 1989 г. започнаха промените и падна Берлинската стена.
През 90-те дойде поколението на прехода
Най-важният факт беше това, че младите хора сякаш първи почувстваха и осъзнаха мащабната промяна - как центърът на тежестта се премества от държавата към гражданското общество. Беше поразително, че още тогава изследванията показаха, че младежите предпочитат да работят в частна фирма за разлика от възрастните. Това положение се запази и занапред.
Въпросът за моралните добродетели започна да се изследва в края на 70-те години, но най-резки пломени станаха през прехода. Забелязахме как започват да се рушат традиционните добродетели, описани от Иван Хаджийски в неговата "тройца" - трудолюбие, скромност и пестеливост. Пестеливостта започва да се измества от жизнелюбие. Скромността пък започна да намалява още през 70-те. Рязка промяна се забеляза веднага след промените, когато в България започна да се развива, както казваха, "див капитализъм". Този капитализъм раждаше - използване на всякакви средства, пробивност и безсърдечност. Обществото, в което сме сега, вече не е на дивия, а на регулирания европейски капитализъм, чиято главна черта е конкурентността. Разширява се палитрата от възможности за напредък и кариера. Скромността беше регламентирана в социалистическото общество и с това, че думата "кариеризъм" беше абсолютно отрицателна. Да те нарекат "кариерист" беше тежко обвинение. Сега мотивацията за израстване и развитие е включена в моторната система на обществото. След 1990 г. настъпи срив на социлизационните механизми - и това отличава България от страни като Полша и Чехия, където Католическвата църква и преди, и след комунизма беше важен социлизационен фактор. Българската православна църква не можа да влезе в тази роля, даже самата тя се оказа разделена и силно проблематизирана. Социлизационните фактори - училището, казармата, църквата, семейството, загубиха ефективност в началото на промените.
Поколението на прехода преживя втори миграционен бум - този път не от селата към градовете, а от българските към европейските и световни градове. Днес само 14% от младите хора не мислят за емиграция. Това не означава, че всички ще емигрират, но означава, че се колебаят и събират сили.
Сега наблюдаваме четвъртото - следпреходно поколение.
Миграционният бум е отминал, но виждаме, че съществен става стремежът към преместване в самата страна. Това вътрешно разместване се дължи на натрупалите се огромни различия между регионите в България. Има ново много важно разделение - регионалното разделение в страната. Между тези региони съществуват изключителни различия - младите хора от Северозападна и Северна Централна България
гледат към столицата, а не към чужбина
Първото преходно поколение от 90-те
прилича на дете на разведени червени и сини родители
Тази генерация се стреми към гражданското общество и частната сфера, но тя попи и дефектите на българския вариант на прехода - стремежа към далавера. Сегашната младеж също е ориентирана към частната сфера, но хората, които ориентират към бизнеса, са по-различни. Ориентацията към бизнеса вече не е фокусирана главно върху далаверата. Променя се и отношението към Европа - тя престава да бъде цел, а заедно с това спира да бъде идеализирана. Няма съществена почва за евроскептицизъм сред младите хора - но това не означава, че се гледа безкритично към Европа. В образа на едно поколение ние виждаме бъдещето. В сегашното виждаме равносметката на прехода, оценена от новото поколение.
От поставените през 90-те цели - пазарна икономика, демокрация, правова държава, ЕС - пазарната икономика е постигната. Демокрацията, която е силно идеализирана през 90-те, сега предизвиква разочарование. Преди двайсет години младежите посочваха като водещи ценности пазарната икономика и демокрацията. Сега поставят на първо място свободата. Разочарованието от състоянието на демокрацията е генерационно, левите и десни младежи са еднакво разочаровани. Интересно разделение съществува на Балканите около политическата ориентанция на младежта. В Хърватия, Албания и Косово левите и десните младежи са по равно. В България и Македония десните са два пъти повече от левите. Въпреки това между тях няма различие в общото им недоверие към институциите. Партиите са най-голямото разочарование на младите хора. Левите много по-малко се доверяват на партиите и нямат своя партия. Те в доста по-малка степен припознават и своя медия.
Като цяло сегашната младеж разграничава пазарната икономика от пазарното общество и е направила крачка напред в еманципацията.
Историческо! Нечуван ход от Байдън
Край! Окончателно решиха съдбата на Навални
Специалист отсече! Какво става след приемането на евр...
Скръбна вест, какво сполетя Мария Илиева
Панчугов видя как местните избори ще се отразят на сг...
Нинова бясна на президента, обвини го, че закопава ДА...
Кьовеши закопча трима у нас за измами с евросредства