Понеделник,

От ватенката до нета - 4 младежки поколения

От: Failed to load user -
1255
От ватенката до нета - 4 младежки поколения
A
A
A

Проф. Петър-Емил Митев

При соца "кариеризъм" беше обвинение, а днес е основна ценност в обществото
Сега обичат най-много свободата, десните са двойно повече от левите

Българската социология има традиция на повече от 40 години младежки изследвания. В този период ние наблюдавахме четири отчетливо различни поколения. Първото поколение е на 50-те и 60-те години. Това е поколението на Пеньо Пенев - поета с ватенката.

За тази генерация е особено типичен образът на мигранта. България по това време е селска страна. В началото на 50-те години над 80% от българите не ползват вътрешна тоалетна. Тогава изпъква образът на младия човек, който

напуска селото и отива в града

получава образование, започва работа на строежите, започва да живее в нови условия. Това поколение е изключително конформистко.

Бях доста разочарован, когато в едно изследване зададохме въпроса: "Правили ли сте предложения за отстраняване на недостатъци в обществената дейност?". Оказа се, че повечето от младежите дори не са забелязали изобщо съществени недостатъци. Това в известен смисъл е най-социалистическото поколение. Макар че и при него има пробиви - това е т. нар. непукизъм /липса на интерес към обществените проблеми/ в края на 50-те. Това поколение също така стои далеч от меркантилността. В мотивите на тези хора за миграция от едно място към друго представата за дохода беше на пето място. На първо беше възможността да се влюбиш, да се ожениш и младежкият начин на живот.
Поколението на 70-те и 80-те е това на

синовете на мигрантите

Всъщност от социалистическото строителство най-облагодетелствана беше младежта. Тя получи образованието, тя получи новите професии, тя получи градския начин на живот. В условията на онази социална система можеше да се предполага, че по-нататъшното развитие ще бъде все по-социалистическо. В действителност се получи доста по-различна картина, защото синовете на мигрантите вече възприемаха градските условия, образованието и новите професии като даденост. Като изходна точка, а не като нещо постигнато. Те пожелаха повече младежки начин на живот, повече свобода. Свободата се изрази в този младежки начин на живот и първата територия на свободата беше човешкото тяло. Възникна свобода на прическата, облеклото, свободата да слушаш определена музика, свобода на биологическите контакти на тялото, сексуална разкрепостеност.

В края на 70-те беше публикувано заключението, че израства ново по-освободено поколение и следващият етап ще бъде социалната инициатива. Партийната политика се съобрази с това и включи "жизнерадост и дръзновение" в лозунга на БКП.
През 80-те се достигна нова точка - работата беше вече не в личната свобода на прическата, а в колективната свобода - появиха се младежките спонтанни групи. Това изпъкна на преден план и беше най-важният феномен през тези години - младежките субкултури.

През 1989 г. започнаха промените и падна Берлинската стена.

През 90-те дойде поколението на прехода

Най-важният факт беше това, че младите хора сякаш първи почувстваха и осъзнаха мащабната промяна - как центърът на тежестта се премества от държавата към гражданското общество. Беше поразително, че още тогава изследванията показаха, че младежите предпочитат да работят в частна фирма за разлика от възрастните. Това положение се запази и занапред.

Въпросът за моралните добродетели започна да се изследва в края на 70-те години, но най-резки пломени станаха през прехода. Забелязахме как започват да се рушат традиционните добродетели, описани от Иван Хаджийски в неговата "тройца" - трудолюбие, скромност и пестеливост. Пестеливостта започва да се измества от жизнелюбие. Скромността пък започна да намалява още през 70-те. Рязка промяна се забеляза веднага след промените, когато в България започна да се развива, както казваха, "див капитализъм". Този капитализъм раждаше - използване на всякакви средства, пробивност и безсърдечност. Обществото, в което сме сега, вече не е на дивия, а на регулирания европейски капитализъм, чиято главна черта е конкурентността. Разширява се палитрата от възможности за напредък и кариера. Скромността беше регламентирана в социалистическото общество и с това, че думата "кариеризъм" беше абсолютно отрицателна. Да те нарекат "кариерист" беше тежко обвинение. Сега мотивацията за израстване и развитие е включена в моторната система на обществото. След 1990 г. настъпи срив на социлизационните механизми - и това отличава България от страни като Полша и Чехия, където Католическвата църква и преди, и след комунизма беше важен социлизационен фактор. Българската православна църква не можа да влезе в тази роля, даже самата тя се оказа разделена и силно проблематизирана. Социлизационните фактори - училището, казармата, църквата, семейството, загубиха ефективност в началото на промените.

Поколението на прехода преживя втори миграционен бум - този път не от селата към градовете, а от българските към европейските и световни градове. Днес само 14% от младите хора не мислят за емиграция. Това не означава, че всички ще емигрират, но означава, че се колебаят и събират сили.

Сега наблюдаваме четвъртото - следпреходно поколение.

Миграционният бум е отминал, но виждаме, че съществен става стремежът към преместване в самата страна. Това вътрешно разместване се дължи на натрупалите се огромни различия между регионите в България. Има ново много важно разделение - регионалното разделение в страната. Между тези региони съществуват изключителни различия - младите хора от Северозападна и Северна Централна България
гледат към столицата, а не към чужбина
Първото преходно поколение от 90-те

прилича на дете на разведени червени и сини родители

Тази генерация се стреми към гражданското общество и частната сфера, но тя попи и дефектите на българския вариант на прехода - стремежа към далавера. Сегашната младеж също е ориентирана към частната сфера, но хората, които ориентират към бизнеса, са по-различни. Ориентацията към бизнеса вече не е фокусирана главно върху далаверата. Променя се и отношението към Европа - тя престава да бъде цел, а заедно с това спира да бъде идеализирана. Няма съществена почва за евроскептицизъм сред младите хора - но това не означава, че се гледа безкритично към Европа. В образа на едно поколение ние виждаме бъдещето. В сегашното виждаме равносметката на прехода, оценена от новото поколение.

От поставените през 90-те цели - пазарна икономика, демокрация, правова държава, ЕС - пазарната икономика е постигната. Демокрацията, която е силно идеализирана през 90-те, сега предизвиква разочарование. Преди двайсет години младежите посочваха като водещи ценности пазарната икономика и демокрацията. Сега поставят на първо място свободата. Разочарованието от състоянието на демокрацията е генерационно, левите и десни младежи са еднакво разочаровани. Интересно разделение съществува на Балканите около политическата ориентанция на младежта. В Хърватия, Албания и Косово левите и десните младежи са по равно. В България и Македония десните са два пъти повече от левите. Въпреки това между тях няма различие в общото им недоверие към институциите. Партиите са най-голямото разочарование на младите хора. Левите много по-малко се доверяват на партиите и нямат своя партия. Те в доста по-малка степен припознават и своя медия.

Като цяло сегашната младеж разграничава пазарната икономика от пазарното общество и е направила крачка напред в еманципацията.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички