Образование без зъби

Образование без зъби | StandartNews.com

Когато Димитър Димов създава "Тютюн", скоро е принуден да го преработи под атаката и на управляващата БКП, и на тогавашните творчески съюзи. Налага се да добави нови образи и развойни линии, представящи подобаващо комунистическата партия, за да получи произведението му партийна благословия.

60 години по-късно с благословията на късогледи просветни специалисти "Тютюн" е на път да излезе от учебниците. Неясно по каква причина - глупав и нелеп флирт с евродирективи против тютюна, намеса на издателски лобита, или просто поради явната в последните години тенденция от учебниците да изпада всичко, що намирисва на социален и политически конфликт.

От десетина и повече години върви един плавен процес по обеззъбяване на учебниците, който протича толкова фино, че понякога дори не си даваме сметка за него. В новите учебни програми, които се предлагат от просветното министерство сега обаче, той е особено видим. Вятърът на промените е отвял от тях ключови творби като "Дядо Йоцо гледа", "Чичовци", Алековите фейлетони, почти всичко от Вапцаров и Ботев. Учениците са на път да познават втория само със стихотворенията му "Песен за човека" и далеч не толкова представителното за идеите му "Романтика", но не и с "Вяра", "Прощално", "История". На път са и да не разберат никога, че Ботев е написал "О, мой Боже, правий Боже" и "Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее". Всичко, загатващо, че в литературата ни е имало кипеж на идеи - социални и политически, че поетите ни са били всичко друго, но не и беззъби глашатаи на официалното управление, е "някъде под линия" - сбутано в общите часове. И това се случва от години. Мечтата на един министър, литературовед по професия, бе да изкара Вапцаров евангелист, защото "комунист" било мръсна дума. Учениците ни така и не разбират срещу какво точно се бунтуват в текстовете си той и Смирненски - тази част от живота на България вече я няма нито в учебниците по литература, нито по история. Чудно ли е тогава, че кандидат-студентите се възмущаваха от това, че им се е паднал "Септември" на Гео Милев - питайте колко от тях знаят, че някога у нас се е състояло Септемврийско въстание. Друг министър до неотдавна твърдеше, че е по-важно децата да правят презентации, а не да четат Балзак. Случайно или не, той също липсва в новите програми.

В стремежа си да пренапишем историята превърнахме съзнанието на поколения в бяло поле, върху което всеки може да пише, каквото му хрумне. В учебниците ключови автори присъстват с по-слаби и непредставителни творби, когато ги лишаваме от идеи, смисъл и художествена плът. От което, впрочем, лишаваме и цели епохи. Правим и невъзможното да не събудим гражданското съзнание у децата, като вместо това им говорим за "нравствените послания" във "Вълк и катеричка". Може би някой се притеснява от аналогиите с "Разни хора, разни идеали" и от "Бай Ганьо прави избори" и затова вече ги няма в програмата? Или не иска да помним "По изборите в Свищов", за да е свободен на воля да го заменя с "Костинброд"? На кого не е угоден "честитият слепец" Дядо Йоцо, който единствен "вижда" нещо положително в нова България на "тесните чела и широко разтворените джобове"? Оперирахме от социална и идейна чувствителност цялото си образование, а после се чудим на резултатите от него. А може би е добре управляващите, които и да са те, да знаят, че лишаването на цели поколения от историческа и литературна памет не ги прави по-беззъби. Прави ги само по-неграмотни.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай