Хамид Хамид, депутат от ДПС
- Г-н Хамид, кое наричате вторично ограбване на КТБ?
- Под това наименование станаха ясни всички процеси по ограбване на активите, които трябваше да бъдат в масата на несъстоятелността, т.е. да послужат за осребряване на претенциите на държавата и кредиторите при изпадане на банката в несъстоятелност.
- Кои са тези активи и кой ги е ограбил, за да е необходим закон за връщането им?
- Предлагаме законопроект, който да обхване всички случаи. Не сме се спирали на всеки отделен пример. Това, което видяхме от докладите на "Алекс партнърс", от редовните доклади на синдиците на КТБ, които се качват на сайта на банката, е как се ограбват тези активи, които са на огромна стойност. За съжаление тези активи, било заради престъпно поведение на някои лица в началото, когато банката е била поставена под особен надзор, било в последствие заради бездействието на някои институции, са преминали в трети страни. Схемата е била проста, но ефективна. Банката е предоставяла необезпечени кредити през няколко фирми и след това се появява трета фирма, свързана със същата престъпна група, която изкупува съответното "вземане", защото няма плащане, прави се цесия. След това се предявява вземане към съответната фирма, която притежава актива, като тя се обявява в несъстоятелност, а преди това си е увеличила капитала. Така вземането е станало много по-голямо и дори синдиците да предявяват претенции към този актив, мнимият кредитор, т.е. тези, които искат да усвоят актива, контролират и производството по несъстоятелност към юридическото лице.
- Казвате, че всичко започва от лятото на 2014 г. Кои институции са причина това да се случи?
- От докладите става ясно, че квесторите, които в този момент е трябвало да опазят имуществото, са заличавали обезпечителни мерки, особени залози и ипотеки без да имат това право. Те затова са обвиняеми в момента.
- Кой е назначил тези квестори през 2014 г?
- Тогавашното ръководство на БНБ е назначило тези квестори!
- Как според Вашия закон могат да се върнат тези активи?
- Три са основните моменти в законопроекта за КТБ, които дават правен способ в ръцете на синдиците на КТБ, за да върнат заграбеното. На първо място трябва да се обявят за недействителни всички мними прихващания и мними цесии. Другият момент е, че със задна дата обявяваме за нищожни заличаванията, които са извършили тези квестори. Т.е. активите, които са служили като обезпечение на вземания на банката към длъжници стават отново обезпечени и стоят такива до приключване на съдебните дела. Съдът ще установи дали има дълг и ако прецени, че има, ще се пристъпи към осребряване на актива. Ако съдът прецени, че дълг не съществува, а цесията е действителна, то синдиците ще имат задължението да заличат тези възбрани и ипотеки.
- Не Ви ли притеснява мнението на някои юристи, че има противоконституционност?
- Това не е първият закон, който има обратно действие. Дали един текст е противоконституционнен, го обявява Конституционният съд, а не юристи, които може би са ангажирани със ситуацията, довела до този пладнешки обир.
- Какъв може да е ефектът от Вашия закон 3 г. след фалита на банката?
- Аз съм оптимист. Мисля, че парите могат да се върнат в масата на несъстоятелността и ако съдът прецени, че претенциите на синдиците са основателни, то във Фонда за гарантиране на влоговете могат да постъпят значителни средства.
(Пред БНТ)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
