Милиони вярващи изпълниха до краен предел площада "Свeти Петър" в Рим, за да присъстват на канонизацията на двама папи - Йоан ХХIII и Йоан Павeл II за светци.
Вярно е, че в света има над милиард хора, които, поне по Свето кръщение, принадлежат към Римокатолическата църква. Вярно е също, че отдавна не са канонизирани едновременно два понтифекса. Вярно е и това, че за пръв път в историята на Ватикана служат двама папи.
А специално за православната България интересът е подсилен и от факта, че и двамата нови светии са свързани по един или друг начин с родината ни. Особено Йоан ХХIII, останал завинаги в нашата история като "българския папа" Анджело Ронкали.
Но едва ли само това е причина за огромния интерес към събитието.
Убедените атеисти или просто скептиците, разбира се, се отнесоха равнодушно и снизходително към всичко това, смятайки го за някакво средновековно суеверие, особено що се отнася до извършените от мощите на покойните първосвещеници чудеса. А закърмените с "православен болшевизъм" не пропуснаха да изпълнят социалните мрежи със злобни словоблудства на кръчмарско ниво, най-мекото от които бе играта на думи от рода на "тази папа".
И едните, и другите не са прави
Да, живеем вече в ХХI век, когато развитието на технологиите изпреварва дори творческото въображение на сценаристите на фентъзи-екшъните, а медицината е почти в състояние да възкресява мъртвите - ако все още са в клинична смърт - както е направил Христос с Лазар. Но в същото време сме свидетели на един морален упадък на обществото, далеч надхвърлящ времената на късната Римска империя. Защото не става дума само за разпада на традиционни ценности като Бог, Отечество, семейство. И не дори за сексуалните такива. Става дума за общата криза на духовността, за засилващия се песимизъм, за масовите безсмислени убийства и за все по-масовите случаи на самоубийства. Всичко това става не в бедните, а в богатите страни, където проблемът с насъщния хляб не стои и пред най-бедните.
Само че именно в Евангелието е казано "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста" (Мат., 4:4) Или казано по-общо - именно моралният пример, на който хората да се облегнат. И понеже
го намират трудно сред днешните лица
от новините, го търсят в покойните такива. Впрочем Йоан Павел II още приживе се бе превърнал в жива легенда, давайки пример за истинския архипастир, който, независимо от физическите страдания, изпълни докрай своя обет пред Бога и дълг към паството си. И още на погребението му над площада във Ватикана се развя транспарантът с надпис "Светец веднага!"
Всичко това далеч не е проблем само на по-богатия Запад. Глад за светци има и у нас. Макар и от друг характер. Все по-глобализиращият се свят кара малките народи инстинктивно да търсят някакви опори за националната си идентичност. Затова бяха канонизирани баташките и новоселските мъченици, затова сега се поставя въпросът и за старозагорските такива.
Техните мощи не са извършил чудеса. Но са загинали за вярата. Както впрочем и дякон Игнатий.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
