До 12 май политическите технолози изпитаха върху избирателите експерименти, които досега у нас не бяха прилагани и върху лабораторни мишки. Мръсножълтите компромати и записите на подслушани разговори се ляха в непознати досега скорост и обем. Черешката на скандалите обаче стана скандалът с арестуваните 350 хиляди бюлетини в печатницата в Костинброд. Медийната истерия в деня за размисъл се разгоря на фона на компилация и недомлъвки от страна на държавните институции. Държавното обвинение лаконично съобщи, че отпечатаните изборни книжа са над официалния тираж и са били подготвени за експедиция. От печатницата пък уверяват, че бюлетините всъщност са технологичен брак, който не е годен за употреба. Покрай хвърлените полуистини опозиционните партии се развихриха с
обвинения за "чудовищна манипулация"
обхващаща над 10 на сто от вота. ГЕРБ отвърнаха, че са жертва на коварен план за дестабилизиране на страната. В нажежената обстановка без отговор останаха редица тревожни въпроси. Бюлетините за изборите са 32 вида - по един за всеки многомандатен избирателен район, плюс един за всички гласуващи в чужбина. Не стана ясно кой е трябвало да вземе бюлетините, къде е трябвало да бъдат доставени, попълнени и разхвърляни по места. Загадка си остана и начинът, по който допълнителните бюлетини биха могли да бъдат вкарани в урните.
Аферата може би ще бъде разнищена през близките дни, но в деня на вота разумният избирател бе принуден да гадае и да разчита на интуицията си кой е крив и кой - прав. Най-тежките подозрения за шашми на 12 май се концентрираха върху броенето, поради което 5 опозиционни сили наеха австрийска фирма, която да извърши пълно паралелно преброяване. В същото време покрай разправиите с бюлетините и броенето зад кадър останаха най-популярните и ефективни схеми -
рекордният пазар на гласове и корпоративният вот
при който работодатели натискат подчинените си да пуснат бюлетина за една или друга партия.
След скандала с печатницата вярата в честното и свободно гласуване е силно накърнена в очите на средния българин. Въпреки че българската система е една от най-защитените срещу измами, а освен това в 12-те хиляди секции имаше стълпотворение от застъпници, наблюдатели и кибици.
Заедно с това очертаващият се 4-партиен парламент, съставен от жестоко скарани партии, не дава особени поводи да очакваме бързо и лесно да се състави стабилно правителство, което да започне да извежда страната от икономическата, социалната и политическата криза. Оставането на десетки партии извън Народното събрание, събрали над 20 на сто от гласовете, също е тласък към бъдеща нестабилност. Техните избиратели няма как да се почувстват представени от партиите на статуквото, които изцяло ще окупират парламентарните банки и ще дърпат конците на държавата, която се клатушка по вълните на световната финансова криза.
Въпреки че по стар обичай
всички се представят за победители
в изборната нощ, в стратегически план никой не печели. Парламентарната игра ще започне под погледа на отвратени избиратели, задълбочаваща се бедност и структурни проблеми и агресивни играчи, които нямат рецепта за болежките, но пък са способни да вкарат държавната каруца в блатото в името на оставането си на власт.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
