Проф. Николай Овчаров
24 февруари бе особен ден. Ден на бурни протести и ден на избор на нов български патриарх. Няма как да не те наведе на размисли. Не че през последно време не сме заливани непрекъснато от клишета, подхвърляни от до болка втръснали лица. Типичен пример е прочутият математик проф. Михаил Константинов, който все още е на държавна служба. Като душеприказчик на всяко управление, той отново дава съвети, независимо колко пъти се е провалил по-рано.
Думата обаче ми е за друго. За избора на глава на Българската православна църква. Както всичко у нас, отново се появиха някакви хора, готови да узурпират дори най-скъпото ни - вярата. Непрекъснато на екрана е богословът проф. Калин Янакиев, приел образа на средновековен инквизитор. Той определя кой митрополит е "ченге", кой е праведен и кой не. Един е добър, макар и с "картонче", друг, който е арестуван като монах от гръцките власти, е лош. Независимо, че се е опитал да спаси преди 40 години българщината в българския Зографски манастир. Същият богослов въвежда странното понятие "църковен народ". Само тези хора могат да се грижат за църквата и да отговарят за нейния морал. Това е някаква отбрана група, задължително антикомунисти и русофоби. Как ви звучи, а? А аз къде съм? Смятам се за нормален човек, като историк знам прегрешенията на Русия към България по-добре от Калин Янакиев, не искам по никакъв начин да се връща комунизмът. Което не пречи да виждам доброто в руската култура и да я харесвам.
Що се отнася до моята принадлежност към християнството и православието - нека да оставим делата да говорят. Нека Калин Янакиев да разкрие повече от 20 съсипани от турците средновековни християнски църкви и да ги възстанови. Нека да изкара от земята стотици унищожени от поробителите християнски реликви и да ги постави в музеите. Или пък мощи, пред които да се кланят православните християни, какъвто е случаят с църквата "Успение на св. Богородица" на отец Боян Саръев в Кърджали. След всичко това дали имам възможността да кандидатствам за влизане сред избрания "църковен народ".
Господ е у всеки от нас. Не съм го казал аз, а църковните отци от IV в. като Василий Велики и Григорий от Ниса. И никой не може да си присвоява правото да определя кой е истински християнин и кой не е!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
