Хърватите дават заден на входа на Евросъюза

Хърватите дават заден на входа на Евросъюза | StandartNews.com

Загреб. Най-оживеното място сутрин в Загреб е пазарът Долмац. На горния му етаж продават предимно плодове и зеленчуци, като от миризмата се усеща, че става дума за истинска стока. "Изволите!" (Заповядайте!), чува се отвсякъде. На долния етаж се натъкваш на календар с лика на генерал Анте Готовина, пред който усмихната продавачка предлага пушени хърватски колбаси. Този пазар вероятно ще е първото място, което ще усети влизането на Хърватия в ЕС. Съвсем скоро търговците ще бъдат задължени да имат касови апарати, свързани с данъчната администрация, а плодовете и зеленчуците ще добият вкуса на европейска пластмаса.

"Предстоящото ни влизане в ЕС не ме прави щастлива. Притеснявам се за работата си. Ще се усложнят нещата", споделя Сандра, която продава тиквички и зеле на Долмац.

По улиците на Загреб също не могат да се срещнат хора, които си хвърлят шапката до небето заради факта, че след броени дни Хърватия ще развее европейското знаме. Да намериш еврооптимист по загребските улици е равносилно на усилието да търсиш игла в купа сено, а онова, което вълнува най-силно местните, е как да се спасят от юнската жега.

"Зная, че ще прозвучи глупаво, но Европейският съюз изобщо не ме интересува", казва с досада Илона. 30-годишната жена добавя, че е живяла в Германия, където се е запознала с европейското ежедневие. "В крайна сметка решението за ЕС е на политиците, от което обикновените хървати не са очаровани", добавя тя. "Ще вдигнат цените, но не и заплатите, което ще се отрази на стандарта на живот", намесва се съпругът й Марко. Според мъжа обаче ЕС се страхува от Хърватия. "България и Румъния се нуждаеха от ЕС и неговите фондове. Ние обаче нямаме нужда", отсича Марко.

Макар че повечето хърватите демонстрират недоверие към Евросъюза в страната битува мнението, че България и Румъния несправедливо са били приети по-рано в Европа. Хърватите смятат, че решението за София и Букурещ е било политически мотивирано, въпреки че двете държави не са били подготвени за членство. Иначе хърватите са убедени, че са част от европейската култура. Във всяка туристическа информация пише, че страната е разположена в Южна Европа и на Адриатическото крайбрежие. Хърватите не се изживяват като балкански народ.

Според местните журналисти причината за апатията и евроскептицизма се крие в икономическата криза. "Резултатите от членството на България и Румъния в ЕС се дават като лош пример, който плаши хърватите", смята Мария Молнер от радио "Вуковар". По думите й добрите новини, свързани с ЕС, идват от Полша и засягат най-вече земеделието.

Страховете на хърватите на прага на ЕС са свързани най-вече с вдигането на цените. "Младите хора са евроскептични, което се дължи най-вече на техните родители. Отричат ЕС, защото не искат страната да става част от нов съюз", добавя Молнер.

Българите в Хърватия обясняват опасенията на хърватите с факта, че те все още не са изживели независимостта си, извоювана с много кръв. Хърватия излезе от състава на Югославия през 1991 г., а другият период, когато е била независима държава, е бил между 1941 и 1945 г.
"През последните години обществените нагласи към ЕС се меняха непрекъснато от голяма подкрепа до пълно отричане", твърди Круно Картус от Осиек, който е журналист в онлайн издание. Според него днешното обществено мнение се дължи на разочарованието от прехода. "Хърватите очакваха повече от демокрацията. За съжаление обаче станаха свидетели на големи несправедливости. Приватизацията създаде набързо богаташи, а много хора загубиха работата си", уточнява Круно.

Влизайки в ЕС, Хърватия ще донесе кошница с проблеми, сред които корупция и безработица. Според официалната статистика безработните в страната са 21 на сто, но в действителност безработицата доближава 30%.

Точно затова единствените очаквания на хърватите от ЕС са свързани с намирането на работа. "Стоят и мислят, че като влязат в ЕС, ще си намерят работа за повече пари в друга държава", добавя Диана Гласнова, която от 17 години живее в Загреб. Засега обаче вече шест страни, сред които Словения, Белгия, Германия, Австрия, Холандия и Великобритания, са затворили трудовите си пазари за хърватски работници.
Все пак еврооптимисти има, но се броят на пръсти и повечето не могат да обяснят какво точно очакват от ЕС. "Радвам се. Ще видим какво ще се случи, но като цяло съм оптимистка", казва момиче с народна носия, рекламиращо сувенири."Много неща бяха направени заради влизането в ЕС, но хората ги забравят", напомня Круно Картус. "Променили сме закони, имаме нови стандарти в земеделието и екологията, инвестирали сме пари, наказахме военните престъпници", уточнява той.

Равносметка за плюсовете и минусите от членството в ЕС хърватите ще правят тепърва. Дали Евросъюзът ще помогне на страната да се справи с безработицата и корупцията, също ще стане ясно след време. Ако страната обаче влезе в релси, то ще се потвърди народната мъдрост, която гласи, че хърватите са добри слуги, но лоши господари.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай