Не е страшно, ако Атина напусне еврозоната, защото нейният БВП е само 2% от общия
Раздадените кредити у нас намаляват, бизнесът и хората не желаят да рискуват
На финансовите пазари изминалата седмица премина под знака на поредния епизод от гръцката дългова драма. До края на юни Гърция трябва да изплати 1.6 млрд. евро на Международния валутен фонд, като на 30 юни приключва спасителната програма, договорена между Атина и кредиторите от МВФ и от структурите на ЕС и еврозоната в частност. Гърция прави всичко възможно да разочарова кредиторите си и да изпадне в неплатежоспособност, докато лидерите на еврозоната правят всичко възможно страната да сключи ново спасително споразумение. Преговорите през почивните дни не доведоха до нов резултат. Гръцкото правителство реши да проведе референдум за приемането на нов спасителен план на 5 юли и остави на гръцкия народ да вземе това съдбоносно решение, макар да е ясно, че тематиката е сложна и много малка част от хората са в състояние да преценят реалните ефекти. Предстои интересна седмица, тъй като решение за Гърция няма, а сроковете за изплащане на задължението към МВФ и за приключването на старата програма са преди референдума и евентуалното решение за нов спасителен план. Основният страх сред европейските лидери е, че ако Гърция изпадне в неплатежоспосбност и след това реши да излезе от еврозоната и ЕС, то това ще бъде прецедент, който може да бъде последван от по-значими страни за паричния и икономическия съюз, а и за Европейския съюз като цяло. Иначе няма нищо страшно, ако Гърция изпадне в неплатежоспособност или дори напусне ЕС, тъй като нейният БВП се равнява на около 2% от този на останалите страни членки от еврозоната.
Атентатите във Франция, Кувейт и Алжир от петък също бяха сред факторите доларът да бъде по-търсен на международните валутни пазари. Доларът поскъпна спрямо еврото, йената, новозеландския, австралийския и канадския долар, рублата, норвежката крона.
Цената на златото и среброто в щатски долари се понижи през седмицата. Златото и среброто се тъгуват около нивата си на ключови подкрепи, като допълнително поевтиняване ще отвори пътя за нови, по-ниски стойности. Фючърсите на американския лек петрол за най-скорошна доставка се търгуваха последно под ключовото ниво на подкрепа от $60 за барел.
През седмицата бяха публикувани месечни данни на БНБ за динамиката при лихвите по депозитите и кредитите, както и за обемите на депозитите и кредитите на фирмите и домакинствата. Депозитите на частния сектор продължават да нарастват въпреки рекордно ниските лихви по тях. Лихвите по кредитите също се понижават, като бизнес и домакинства вече сключват договори и под 6% годишно. Кредитите обаче продължават да намаляват - както на месечна, така и на годишна база, като годишното намаление превишава кредитния портфейл на обявената в несъстоятелност КТБ. Банките и бизнесът не желаят да поемат големи рискове, като новоотпуснатите кредити не са в състояние да компенсират падежиращите кредити. В частния сектор депозитите превишават с 18.5% кредитите, докато преди кризата кредитите превишаваха значително депозитите на домакинствата и фирмите. Брутният външен дълг на страната през май продължава да намалява, като понижението спрямо април е с 1% от БВП и вече възлиза на 90,6% от БВП, при повече от 105% пред кризата. Частният брутен външен дълг възлиза на 75.8% спрямо 80,3% година по-рано. Още едно доказателство, че частният сектор не желае да поема рискове, е намаляването на частната брутна външна задлъжнялост. Именно съотношението брутен външен дълг към БВП от над единица бе сочено от редица международни анализатори като предпоставка за неустойчивост и отмяна на валутния борд, но българската икономика успя гръмко да опровергае скептиците и апокалиптиците.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
