Даскалоливницата в Елена по европейски тертип

Завърналият се от чужбина Иван Момчилов въвежда за пръв път часове по гимнастика

Кметът, даскалът и попът - каквото кажат те, това става. Тази света троица е има тежката дума и на село, и в града през Възраждането. Балканджийска Елена също спазвала традицията и разчитала на най-мъдрите мъже в града за съвети. В градчето обаче не им стигало да имат свестен кмет и даскал и решили да направят така, че да обучават учители и да ги пращат да преподават знанията си по други градове.

В еленските църкви свещениците си отливали свещите сами - така, както искат - по калъп. Даскалите решили, че и те могат да "отливат" учители и да ги образоват по своя рецепта, която вече е доказана и проверена като работеща. Градчето се гордее, че точно тук, сгушено под Стара планина, е изградено първото училище за подготовка на учители. "Ковачницата" за даскали е най-модерното за времето си класно училище в България. Тя отваря врати през 1844 г. в специално построена сграда. Даскалоливницата се оказва и една от първите обществени постройки в Елена. Част от комплекса са сградата на училището, църквата "Свети Никола" и Камбуровият хан. В двора на историческия комплекс е и храмът "Успение на Пресвета Богородица". Комплексът е част и от 100-те национални туристически обекта. Името на училището всъщност дава поетът П.Р.Славейков по подобие на свещоливница, разказват местните хора. Пръв възрожденецът Иван Момчилов подема инициативата за строежа на училище от подобен тип в Елена.

Будният българин е получил образованието си в Атина и Русия, но се завръща тук, за да въведе модерни методи в преподаването. За пръв път той включва в учебната програма и уроците по гимнастика. До средата на XIX век в Османската империя се е считало, че гимнастическите упражнения са част от военното обучение. Това нововъведение коства на Момчилов доста нерви и главоболия. Османските власти дори на няколко пъти викали даскала да дава обяснения защо е въвел гимнастиката и какви цели преследва в обучението на подрастващите. Момчилов прави богата за времето си учебна програма. Изучават се предмети като "свещеная история, свещений катехизис, догматическо богословие, църковно-славянски език с граматиката му, география политическа, математическа и физическа, аритметика, част от алгебра и геометрия, логика, психология, физика, всеобща история, руски език, начало на простогръцки език". Учителят, донесъл знанията си от чужбина, разнообразява преподавателската си работа в клас с нагледни пособия, изработени от него. Момчилов за пръв път свързва знанията от учебниците с живота. Той запознава учениците си с написаните от него 28 "съвети за пазене на здравето". Ред и дисциплина в клас до този момент са били въвеждани с пръчка, строг тон и наказания. Момчилов обаче ги отрича и въвежда началото на учебният час да се поставя с биене на звънец и неговият край - също.

Даскала пръв назначава дежурни ученици - главен и "дверник", които и до сега се грижат за реда преди започването на часа и следят кога учителят ще влезе в клас, за да го поздравят с "Клас стани, клас мирно". Еленчанинът въвежда познатите ни и сега училищни библиотеки. Пръв говори още през 1844 година за славянските равноапостоли Кирил и Методий пред учениците и пише за тях тропар - похвална песен. По негов съвет се построява нова училищна сграда през 1844 година, запазена и до днес, разказват във възрожденска Елена.

Сред най-новаторските думи, които даскалът изрича, са: "Когато на възпитателя липсват знания и система, той ги търси в пръчката". По този начин като светски учител той отхвърля боя с пръчка и наказанието в час.
В строежа на първата обществена сграда се включило цялото население на Елена. Освен училище там е имало за кратко и болница, но след Освобождението тя отново приема ученици и започва да подготвя даскали. Първият етаж на училището й е бил използван само за учебни цели. Там са разположени двете класни стаи, стая за учителя и отделно помещение за учебните пособия. Сега в тях е подредена експозиция с предмети от учебния процес - учебници, помагала и глобус. В приземния етаж е имало дюкяни а сега е експозицията "Християнско изкуство от втората половина на ХIХ век". В ниската част на двора на комплекса се намира Камбуровият хан, в който е изложена етнографската сбирка. Това е една от малкото къщи, "пренесени" от мястото, където е построен язовир "Йовковци". Къщата е точно копие на тази, която е била изоставена от собствениците. Хората я напуснали, защото започнало изграждането на язовира и тя останала на дъното.

В двора на училището се намира и храмът "Свети Никола", който е най-старият в Елена и региона. Първият писмен документ за съществуването му датира от 1518 г. През 1800 г. храмът е опожарен и разрушен при кърджалийско нападение. Възстановен е през 1804 г. само за 40 дни, тайно от официалните власти. До "Свети Никола" през 1837 г. е построен храмът "Успение на Пресвета Богородица". До Освобождението през 1878 г. това е най-големият храм в Северна България с 33 метра дължина, 21 метра ширина и 25 метра височина, разказва екскурзоводите в етнографският комплекс.