Червеният Юда

Червеният Юда | StandartNews.com

София. Изправен съм пред абсурден избор между идеите и партийното ръководство. Оказват се все по-несъвместими. Както и досега, за себе си имам ясен и дългосрочен отговор. Той е в полза на идеите. Тежки думи изрече Ивайло Калфин на 13 януари. Във фаталния понеделник той се оттегли като шеф на Делегацията на българските социалисти в ЕП. Направи го с прессъобщение от Брюксел - без да каже дори на колегите си по банка в Европарламента.
Обърна гръб на лидера на БСП Сергей Станишев и за пореден път показа лоялността си към бившия си работодател Георги Първанов. Преди да стане външен министър на България, той бе секретар по икономическите въпроси на бившия президент.

Калфин винаги е казвал, че има ясна визия за приоритетите си. Не е дипломат от кариерата, но благодарение на икономическото образование се справя добре като външен министър.

Става шеф на ведомството през август 2005 г., когато е на 41 години. Запази поста си при рокадите в правителството на Сергей Станишев. Ползва се с уважение както в България, така и сред колегите си от Европарламента. Доскоро това изпитваха към него и хората от соцпартията. До момента, в който не им обърна гръб. Червените са разочаровани от постъпката му, а някои открито го обявиха за предател. Защото цялата му кариера се дължи на БСП, въпреки че не е неин член. Преди три години социалистите до един застанаха зад Калфин в битката за президентския пост. Направи го и харизмата на БСП - Ламбо, който се включи в надпреварата като кандидат за вице. И му осигури подкрепа, на която според социолозите трудно би се радвал, ако беше сам. Може би е добре Калфин да премери силите си без Стефан Данаилов, коментира Илияна Йотова.

"Няма нищо драматично в решението на Ивайло Калфин", опита се да отмие горчилката настоящият външен министър Кристиан Вигенин. И припомни, че ако предшественикът му не е имал никакви разминавания с БСП, вероятно през годините щеше да е станал неин член.

Когато Ивайло Калфин е начело на Външно, събития и проблеми не липсват. Една от най-паметните дати безспорно си остава 1 януари 2007 г., когато страната ни влезе в ЕС. Преди това да се случи обаче, бяха положени доста дипломатически усилия. На Калфин се падна част от тежката задача да преодолее скептицизма за присъединяването ни в някои европейски столици, подсилен и от външни за България фактори като умората от разширяването и икономическите проблеми в Европа.

Другото голямо изпитание за дипломацията ни по времето на Калфин бе казусът с българските медици в Либия. Бившият външен министър признава, че това е бил един от най-тежките моменти. През всичките трудни месеци обаче в типичния си стил той запазва хладнокръвие, избягва прекалено оптимистичните или песимистичните прогнози и дори скастри заместника си Феим Чаушев за някои непремерени изказвания.

Сдържаното поведение е характерно за Калфин. Той не си позволява публична проява на емоции, независимо под какво напрежение е или с какво препятствие трябва да се справи. Сам казва за себе си, че е човек на компромиса, но не и на безкрайния компромис. Противник е на балканския манталитет за самоубийствено отстояване на позиции.
Евродепутатът е роден в София. Възпитаник е на Френската гимназия и не крие, че е горещ почитател на културата и езика на Волтер. Харесва френското кино, което освен безспорните си качества било и доказателство, че европейските филми, макар и с по-скромни бюджети, по-нищо не отстъпват на масовата американска продукция.
Завършва ВИИ "Карл Маркс" (сега УНСС), откъдето взима първата си магистърска степен по "Международни икономически отношения". 10 години по-късно се дипломира в университета в Лофбъро, Великобритания, като магистър по международно банкиране.

Той е почетен доктор на университета, а после и главен преподавател в бакалавърската програма по международни финанси в България на университета в Портсмут, Великобритания.
Автор е на много статии у нас и в чуждестранния специализиран печат на теми, свързани с Европейския съюз и с макроикономически проблеми.

През лятото Калфин много обича да се гмурка по морето. Заради политиката е зарязал любимия скуош. С удоволствие обаче слуша блус, джаз, както и опера. Голямата му слабост е дъщеря му Биляна. 19-годишната девойка с радост помага на татко си за цветята на балкона. Калфин е много стриктен и редовно ги полива. Семейството обича да изкара заедно летните си почивки в Созопол. Имат си и свое любимо местенце в Родопите.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай