Черногорска Пенелопа чака 25 години

Котор е туристическата перла на Адриатика

Черногорска Пенелопа чака 25 години | StandartNews.com

Има земи, избрани от Бога. Земи, в които природата щедро е разсипала бисерите си. Такава за мен е Черна гора. На пръсти се броят местата по света, събрали красота като нейната! Непозната на повечето българи, а само на крачка разстояние - 7-8 часа път с кола или 45 мин. със самолет. И езиците ни са близки, та може без проблем да си поръчаш и яденето, и пиенето.

"Бог е създал човека, а човекът създал кревата - така трябва да започва черногорската библия" - този майтап съм го чувала от сърби по адрес на братята им черногорци. Ама не са прави. Защото човешка ръка е пипнала навсякъде - приказни са старинните градчета, впечатляващо е новото строителство, модерните туристически комплекси са сред най-хвалените в Европа. Тук планините изникват направо от топлото Адриатическо море. Палми, олеандри, смокини, островърхи пинии, храсти розмарин и буйна средиземноморска растителност украсяват цветния бряг. Страната е създадена сякаш само за туризъм.

Тук всичко живее благодарение на слънцето и заради слънцето. Морските води са кристално чисти, безброй закътани заливчета изненадват със своята екзотичност. Самият Жак-Ив Кусто още преди години беше забелязал, че "частта от Адриатическо море, която принадлежи на Черна гора, е най-чистата на Средиземно море". Туристическият сезон започва през май и приключва в края на октомври.
Черногорците са стройни, високи хора. Говори се, че тук са най-красивите мъже на Балканите. И жените им са хубавици / впрочем, майката на нашата царица Йоанна е черногорка /. Не обичат да ги бъркат със сърбите, макар че и етническият им корен, и езикът им са същите.. С тази разлика, че черногорците говорят по-разтеглено и меко.
Наричат Котор едно от чудесата на света

Това е град с над двехилядолетна история. ЮНЕСКО го е взел под закрилата си заради световното значение на изключителното му културно наследство. В него могат да се открият следи от различни исторически епохи. Крепостна стена пълзи високо по стръмните скали, а край нея се е снишила строената през 1640 г. църква "Санта Мария дела салуте". Вярващите й приписват чудотворна сила, защото след построяването й изчезнала върлуващата в града страшна чума. С катедралата пък "Св. Трифон", изникнала през 1166 г., которчани направо се гордеят - изградена е 60 г. преди "Парижката Света Богородица" и е великолепен образец на романската архитектура.

През Средновековието Котор е бил със статут на свободен град, но и по-късно - и при венецианците, и при австроунгарците се е ползвал с привилегии. Оттук тръгвали кервани, натоварени със сол, за всички кътчета на Балканите. А от 1307 г. до днес градският архив се пази в старинна сграда на площада с катедралата "Св. Трифон". Още през XIV век е имало аптека, доктор, мъжка и женска гимназия, за които плащала общината. Стар е и градският часовник, дарен от Наполеон. Смокини са разперили листа над тесните улички, мушкато червенее по балконите. Атмосферата на средиземноморски град допълват кокетните кафененца, малките площадчета, старите каменни къщи, тишината, любезните и спокойни которчани. И накъдето и да вървиш, вдигнеш ли поглед, той "опира" в планините над града и залива.

Которският залив, известен още като Бока Которска, е величествена рожба от досега на морето и земята.

Навлязъл е 25 км в сушата /наричан е още най-южният европейски фиорд/ и е обрамчен с високи тъмни планини, стигащи до 1750 м. В самия залив се намира островчето "Св. Георги" с малка църква на него, оградена от каменни стени и високи кипариси. В съседство "компания" му прави единственият по тези места изкуствен остров, създаден от човешки ръце за около 300 години. Нарича се "Госпа от Шкрпиела" /"Богородица на скалата"/. Така се казва и църквата на острова.

Някога двама моряци от градчето Пераст, което е на залива, открили върху скала във водите икона на Св. Богородица. Хората я приели като чудо и решили да изградят църква на мястото. Тъй като нямало земя, направили острова. Площта му е 3000 кв. м и е трупан камък по камък от XV до XVIII век. Лятото цъфтят олеандри, ухаят рози и нищо не нарушава невероятния покой на това място.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай