Тогава местните избори реанимириха разбитата партия
С особеното си чувство за хумор "машината на времето" върна българските социалисти 16 години назад. Днес червените са изправени пред същите грижи и предизвикателства, както през 1999 г. Тогава "Позитано" 20 изпадна в глуха опозиция след тежкия провал на управлението на Жан Виденов, свалянето на БСП с улични протести, отцепването на Евролевицата и разгрома на парламентарния вот.
И тъкмо когато триумфиращият ОДС на Иван Костов се готвеше да изхвърли Столетницата на бунището на историята, зарът изненадващо се обърна. Синята вълна на местните избори не само че не се състоя, но социалистите отбелязаха безапелационна победа. Големите градове извън София, Пловдив и Велико Търново рязко почервеняха. В кметските битки през 1999 г. изгряха звездите на Кирил Йорданов /Варна/, Йоан Костадинов /Бургас/, Димитър Калчев /Русе/, Димитър Калчев /Стара Загора/, Костадин Паскалев /Благоевград/, Кирил Алексов /Кюстендил/, Венелин Узунов /Разград/, Красимир Мирев /Търговище/, Асен Гагаузов /Сливен/ и други. Именно победоносните градоначалници тогава успяха да изправят соцпартията на крака и да прокарат пътя за връщането й в централната власт. Пред подобен Рубикон стои "Позитано" и сега в навечерието на поредния си конгрес, който този път като че ли ще се зарови в уставните процедури и напрежението между Миков и Станишев. А може би по-добре би било да обърне внимание, че БСП пак е в навечерието на решителни местни избори и
е затънала още по-коварно тресавище
За разлика от кабинета "Виденов", който издържа две години преди да бъде прогонен с камъни, екипът на Орешарски се закрепи едва в продължение на година и три месеца, след което падна под комбинирания натиск на улицата, разлъката с ДПС и грохота от падащата банка КТБ. Отново от партийното тяло се откъсна АБВ, което успя да прескочи 4-процентовата бариера и дори да влезе в правителството на Бойко Борисов. По ирония на съдбата Георги Първанов, който през 1999 г. спаси БСП от изчезване, днес е неин непоколебим конкурент и възможен гробокопач.
Преди 16 години той предприе поредица от действия за спиране на спада и излизане от изолацията. Бе създадена Солунската четворка и бе постигнато историческо помирение с БСДП на д-р Петър Дертлиев. "Позитано" тогава гореше от европейска треска и бе припознато на международно ниво от европейските социалисти за сефте в лицето на тогавашния германски канцлер Герхард Шрьодер. За местния вот Първанов успя да привлече като партньор и ДПС, които вече
бяха обтегнали отношенията си с десницата
Същевременно червената партия успя да кандидатира за кметове силни фигури с широка подкрепа от гражданското общество. Не на последно място за възхода на червените през 1999 г. роля изигра и убедителната антивоенна кампания срещу бомбардировките на НАТО над бивша Югославия.
Днес обаче БСП се намира в далеч по-слаба форма. Партията остана с малко над половин милион твърди избиратели, а в редица по-големи градове е трета или четвърта политическа сила. "Позитано" 20 е на нож с единствения си възможен съюзник извън левицата - ДПС. С формацията на Първанов пък отношенията наподобяват тези в разведено семейство. Наесен скараните червени родители пак ще се дърпат при кого да останат децата /избирателите/.
Вътре в партията климатът също е далеч от другарската безкористност. На фона на пълната идейната безпомощност по върховете избухна нов нелеп конфликт - евроатлантици срещу русофили, който с всеки изминал пленум придобива по-яростни и разрушителни нотки. Задкулисните интриги между бившия и сегашния председател също ще доминират конгреса най-вече по отношение на уставната реформа, предложена от Михаил Миков. Във БСП се усилва и познатото разделение - между тези, които не искат да станат от столовете си и онези, които искат да им седнат на местата. Тези вътрешни фронтове са в състояние да погълнат цялата енергия на "Позитано", за радост на всичките им противници.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
