Сложиха Гърция на дузпата в очакване на 1 млн. бежанци до лятото
Руслан Йорданов
Масов бой с полицията, издигане на барикади, сълзотворен газ, палежи, блокиране на шосета и жп линии, страдащи деца. Това е картинката, която ни показва всевиждащото медийно око от две невралгични точки на Стария континент - френското пристанище Кале и гръцкото градче Идомени, разположено край границата с Македония. В Кале властите започнаха разчистване на бежанския катун, в който 3500 души живееха през последната година и половина с идеята да прекосят Ламанша и да намерят убежище във Великобритания. През това време няколко човека намериха смъртта си - под колелата на тировете и влаковете, или изпържени от елинсталациите, докато се провират към Албиона.
По същото време стана стълпотворението в Идомени, след като координирано всички страни от т.нар. балкански маршрут - Австрия, Хърватия, Словения, Сърбия и Македония, затвориха границите си и въведоха минимални квоти за дневен прием на хора. В резултат на запушването
30 хиляди мигранти останаха хванати в капан
на гръцка територия. Гръцките власти продължават по линията на заучената безпомощност единствено да броят и превозват човешките маси, а още преди да е настъпила пролетта броят на пристигащите набъбна до 3 000 души на ден. Засега няма осезаем ефект от присъствието на бойни кораби на НАТО в Егейско море, натоварени със задачата да помогнат за спирането на флотилията от гемии и надуваеми лодки сновяща между турския бряг и гръцките острови. Турското правителство обяви, че за последната година е арестувало близо 5 хиляди каналджии и е спряло над 150 хиляди кандидат-пътници към Европа. Анкара обаче признава, че не разполага с колосалния ресурс, необходим да опази протежението на морския си бряг от над 10 000 км.
Набелязаните на европейско ниво мерки не дават резултат и все повече държавни лидери сочат с пръст Гърция за нейното неумение и нежелание да спре потока. Единственият приятел на южната ни съседка се оказа иначе недолюбваната от тях Ангела Меркел. Германският канцлер с широко сърце обаче попада във все по-голяма изолация, както вътре в страната си, така и сред европейското семейство от затиснати от бежанци страни. Вчерашното обещание на Меркел, че няма да допусне Гърция да потъне в хаос, звучи като отчаян жест на милосърдие преди знаменателната среща на върха на 7 март, на която ще присъства и турският премиер Давутоглу. Именно от неговите уста наплашените държавници от ЕС ще искат да обещание за овладяване на човешката вълна, която се очаква до лятото да надхвърли 1 млн. души. От гледна точка на циничния национален интерес всяка една от страните по маршрута на мигрантите се стреми да прехвърли човешката маса към съседите си. И Анкара, и Атина многократно заявиха, че
няма да допуснат да се превърнат в "складове за души"
или буферни зони на Стария континент. Държавите на запад от тях една след друга орязват квотите за прием и вдигат непристъпни огради от бодлива тел напук на моралистичните назидания на Брюксел. Безплодните усилия дотук засилват като последно радикално решение възможността Шенген да бъде разтурен, ако не на тази среща на върха, то на някоя от следващите. Засега нищо не подсказва, че Гърция ще затегне охраната по границите си, ще почне да проверява чинно пристигащите и ще изгради обещаните лагери за 50 000 души. Вероятността от затварянето на портите носи сериозни рискове пред България, чиято граница с Гърция е открита и въпреки трудния планински релеф ще се окаже един от малкото възможни пътища за бежанците на запад. През м.г. при ужким функционираща гранична охрана през нас нелегално са минали над 30 хиляди души по данни на Международната организация по миграцията. Добре е правителството вместо да разчита на честната дума на европейските партньори, да помисли как да обезопаси границите си, включително и морската охрана на Черно море.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
