От всичко, което премиерът Бойко Борисов каза на форума в Лондон бих наблегнал на фразата "Ще строим АЕЦ "Белене". Останалото е технология. Дали с участието на страните от Западните балкани или с Балканите въобще, или пък други чужди инвеститори, няма значение. Ключовата дума е "Ще строим". Преди години имаше подобна идея от действащия тогава президент Георги Първанов. Той говореше за сътрудничество със Сърбия, Черна гора, Македония в строежа на "Белене". Защото, така или иначе, присъстваме на регионалния пазар като нетен износител на енергия - между 6 и 10 теравата часа годишно. Това означава, че нашият ток в региона има място. Има и в други държави подобен прецедент. Във Финландия една от атомните им централи се строи чрез инвестиции на акционерни участници-потребители. Това са фирми заети с добив и преработка на дървен материал. При тях производството е непрекъсваемо - те трябва да имат 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината постоянен гарантиран източник на електричество. Нещо, което никой друг вид генерация не може да осигури. Атомната централа е вариантна по отношение на природно-крлиатичните фактори. Сега, ако погледнем кой какъв дял има у нас, ще видим, че фотоволтаиците дават едва 100 мегавата от над 1000 мощности, вятърните 300-400 и само атомната централа работи на пълни обороти. Даже надпроектно, което означава, че сме изчерпали еластичността на ядрената енергетика и трябва да се случи нещо ново.
Идеята за участие на Западните Балкани в проекта "Белене" не означава държавно финансиране. Става дума за капитали от западно-балканските държави. Идеята е Балканите, които винаги са били място на раздори, на войни, сега да търсят общо икономически бъдеще. Борисов каза: "Трябва да изберем - дали да воюваме, или да бъдем богати". Това е тезата му. Което означава корпоративно да подходим към големи проекти като интерконекторите, транспортните коридори. Очевидно е, че трябва да има финансова консолидация на инвестициите в името на общия интерес. А това включва сигурността. Отдавна казвам, че ако бяхме избързали с "Белене" и след това да развием "Козлодуй", Турция едва ли щеше да мисли да строи атомни централи. Защото южната ни съседка тепърва трябва да натрупва знания. Ние сме 40 години напред, а проф. Янко Янев от МААЕ заяви, че експертното ни знание в тази област се оценява на около 20 млрд. евро. Нещо, което разпиляваме, защото пазаруват много евтино наши оператори за чужди централи.
Един оператор се създава за 15 години. В момента във випуска има постъпили 12 души, от които може би 2-3-ма ще завършат ядрена енергетика.
Сега очертахме нова идея - топлинният товар на АЕЦ може да бъде използван за топлофикационна инфраструктура. За да се използва за добив на ток, водата от АЕЦ се охлажда в басейни. Тази топлинна енергия може да бъде използвана в регионите около централата чрез топлофикационни магистрали към Плевен, Велико Търново. Попътно могат да се захранват оранжерийни комплекси в режим на тригенерация. Топлинният носител може да бъде и за отопление и за охлаждане. Топлинният товар е 2 пъти по-голям от електрическия - при 2000 мегавата ще имаме 4000 мегавата топлинен товар, който топли само небето и Дунав сега.
За да се стигне до идеята на Борисов се промениха много неща- ясно е, че ще имаме електроенергиен дефицит заради затварянето на ТЕЦ-овете. Но най-важното е вълната на ефекта Тесла". Масовото навлизане на електромобилите изисква енергийнти мощности. До 2030 се очакват 100 000 коли, а до 2050 г. - 1 млн. електромобила за България. Но тези 1 млн. коли ще изискват 10 000 мегаватчаса ток. Ще се стигне до момента, в който нощният товар ще е по-голям от дневния и ще обърнем кривата. А това пък е идеалният изравнител за атомните централи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
