След годината на разделението ще дойде ли тази на помирението? Как ще свърши "мачът" между Улицата и властта? Колко пъти ще ходим на избори през 2014-а? Ще се родят ли нови лидери и ще погребем ли изхабени политици и партии през новата година? С тези въпроси "Стандарт" потърси най-добрите БГ анализатори. Днес ви предлагаме мненията на политолога Борис Попиванов и на социолога Юлий Павлов.
Всеки, който прави политически прогнози днес, трябва първо си спомни какви предвиждания е правил през декември 2012 г. И колко от тях са се сбъднали. Прогнозите са доста рисковано начинание още повече в динамичната среда в България в момента. При всяко положение обаче някои неща ми се струват ясни отсега. През 2014-а дистанцията между политическия елит и обществото ще остане трайно голяма, с висока степен на недоверие - както към политиците, така и към институциите, със скептицизъм и дори с апатия. Разочарованието вероятно няма да намалее. За разлика от повечето наблюдатели, които смятат, че ни очаква голяма протестна вълна, съчетаваща социални и морални протести, в края на зимния сезон, смятам, че никак не е изключено да станем свидетели на друго нещо - на умора и претръпване, които по-скоро да затворят хората и да не доведат до прогнозираните от мнозина изблици. Разбира се, протести ще има и то постоянно. Но без появата на нов, голям и значим политически субект те едва ли ще постигнат масовостта и ефективността на тези от 2013-а. Защото след дългите месеци на участие и най-малкото - на наблюдение на случващото се в България, хората вече свързват промяната не със събуждане на гражданското общество, а с наличието на нова и силна политическа оферта. Малко е вероятно да я видим обаче през 2014-а, защото дори и тези нови политически субекти, които сега "загряват", нямат потенциал да се превърнат в електорална стихия и ураган.
Централно събитие през следващата година ще бъдат изборите за Европейски парламент. Още през първите седмици на 2014 г. ще навлезем в политическа предизборна кампания и хората вече ще оценяват различните действия на протестиращи, управляващи и опозиция. Но не през призмата на гражданско несъгласие, а точно през предизборната политическа програма, в която, както е известно, всичко е позволено и в която, според масовото мнение, винаги има задкулисие. Ще надигнат сила дискусиите за промяна на политическата система. Ще се водят все повече спорове за това какво не работи с днешната конституция, с институциите и правомощията им, с механизмите за контрол, какво куца не просто в съдебната система, а изобщо в Президентството и правителството, за връзките на политиката с бизнеса, за проблемите на медиите и т.н.
Същевременно перспективата на настоящото правителство ще зависи не толкова от протестите, а от няколко неща. На първо място, от това как ще се развият събитията в три важни за България центъра, а именно - Москва, Вашингтон и Брюксел и каква ще бъде конфигурацията там след изборите за Европарламент, която между другото има и пряко отношение към политическата среда на Сергей Станишев. Вашингтон и Москва са ключови от гледна точка на новата вълна, която се създава на Запад след изборите и за това до каква степен България ще бъде въвлечена в чужди геополитически игри - по-силно, отколкото досега, или не. На второ място, значение за българите ще имат икономическите лагери на големите групировки у нас. А на трето, е волята на самите управляващи и как те ще оценят изпълнимостта на бюджета за 2014-а към началото на второто полугодие. До каква степен събираемостта на приходите, която става ясна при най-големите плащания през месеците април и май, ще покрие поне от части прогнозите или напротив - няма да се случи, а това може да даде тласък на съвсем други действия. Във вътрешнополитически план за стабилността на управляващите важна ще е кондицията на основната опозиционна сила - ГЕРБ
Ако ГЕРБ започне трайно да се разцепва да се рони и да върви по нанадолнището, то тогава не е изключено да възникнат скрити и временно забравени противоречия вътре в лагера на управляващите. Те биха могли да разцепят самото управление. Но общата ми прогноза е, че към края на декември 2013-а вероятността за предсрочни парламентарни избори през цялата следваща година ще е под 50%, тоест намалява. Доверието към правителството ще остане ниско, независимо какво прави то. Защото хората вече са единни в мнението си, че положението в България е лошо и дори да има видими признаци за икономическо съживяване и за по-високи доходи, което е съмнително, българите ще продължават да са убедени, че управляващите, които и да са те, не се справят.
(Записа Михаела БЛАГОЕВА)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
