Срещат се в църквата навръх Великден, той иска ръката й мигновено
Семейство талантливи художници живее на ръба на оцеляването, но не спира да рисува уникални пейзажи. Последната творба на Алекс, която все още е мокра и боите не са изсъхнали, показва къщите на Търново през зимата, но в топли и ярки цветове. "Само така мога да стопля душата си, а и тялото през студените и сиви зимни дни", разказва той.
Алекс и съпругата му Роза не са избрали сами съдбата на мъченици. Трудностите ги споходили с течение на годините, докато и двамата живеели с вярата, че изкуството ще спаси света. Сега те гладуват, спят на студено, вечерят понякога и не спират да творят въпреки всичко. Как се прави изкуство на празен стомах? Роза дава отговора: "Когато застане пред бялото платно, Алекс забравя за глада и за немотията". Двамата са без пенсия и без каквито и да е редовни доходи. От няколко години живеят само от помощите на съседите и от парите от продадени картини.
Пейзажите са като слънца в малката им къща
но клиенти няма. Нямат пари и да организират изложба, за да подадат нещо. Ако все пак се появи случаен клиент, парите първо се отделят за бои и платна, а след това за хляб. Денят им, въпреки всичко, започва с усмивка и молитва към Бог. Докато останалите хора пият сутрешното си кафе и правят планове за бизнес, семейството художници се изправя пред дилемата дали да похарчат остатъка от парите си за хляб или за нови бои и четки. "Когато си гладен, казват, че умът е буден, но ръцете започват да треперят и четката започва да се движи все по-трудно по платното", казват художниците. Единствено мисълта за багрите на Търново и таланта, който ги кара да не спират да рисуват, поддържа духа на двамата художници.
Роза и Алекс живеят в две наследствени стаи в старинна, но романтична къща в най-артистичния квартал на Търново.
Гледката от прозореца им дава сила
и вдъхновение всеки ден. Пред погледа им е паметникът на Асеневци заедно с художествената галерия "Борис Денев". "Когато се събудим, първо виждаме тази прекрасна гледка, след това се поглеждаме двамата, благодарим на Бог, че ни е дал талант и не ни е забравил, и започваме да рисуваме, ако имаме бои", разказва Роза. Семейството се крепи единствено с вярата в Бог и редовните молитви в катедралния храм "Рождество Богородично" в старата столица. За някой може и да звучи невероятно, но е факт, че през ХХI век има такива хора. Всеки лев, спечелен с труд, двамата отделят не за храна или ток и лекарства, а за бои.
Алекс, както е известен художникът по цял свят, може де се похвали, че е излагал свои картини в галерии на четири континента. Въпреки че сега гладува, той е познат чак в Япония, филми за него има на няколко езика. "Ако не е Роза, аз няма за оцелея!", казва той. Съпругата му, която е и негова муза, го прекъсва с думите, че и тя не би живяла миг без Алекс:
На цялата планета няма такъв мъж
той ме разбира най-добре и ме обича винаги!". Двамата се срещнали като на кино - в църквата, навръх Великден. Александър я погледнал и само след минута й казва: "Искам да се оженя за теб". Роза била шокирана, но след като се окопитила, минал месец и минали под венчило в катедралния храм във Велико Търново.
През месец декември миналата година Роза решила да напише писмо, каквото не е писала никога. Тъжната изповед изпратила до Нова телевизия. "В писмото молих за прошка. Написах, че аз и Алекс сме възрастни, че живеем в България, че вече рисуваме все по-рядко, че сме бедни и гладни. "Нямаме пари. Останали са ни 20 лева", не скрила Роза в писмото. От телевизията направили предаване за тях и след това организирали и търг за техните картини. Каквото се е продало тогава, било добре дошло. Парите, спечелени от продажбата в края на миналата година обаче, вече привършват. Затова сега менюто на художниците включва яхния от коприва, набрана в двора на една от търновските църкви, и домашно подквасено мляко. Двамата нямат възможност и да се пенсионират, защото им липсва осигурителен стаж. Алекс трябвало
да чака още 4 г., за да получи социална пенсия
Цял живот е рисувал на свободна практика и няма нито ден трудов стаж. Роза също прекъснала работа, за да гледа болните си родители, и се оказа само със 17 години стаж.
Двамата обичат Велико Търново толкова силно, колкото и боите. "Аз мисля само за рисуване и за това как ще изобразя платното, да стане много великолепно", казва Алекс. "Благодаря на Господ, че ми даде този съпруг", добавя пък Роза. Двамата са благодарни и на църквата. Великотърновският митрополит Григорий неведнъж им е помагал. Отец Асен също не ги забравял в молитвите си. Но на първо място ги крепи вярата - която насочва четките им дори и на празен стомах.
ПОДАЙ РЪКА
Ако можете и искате да помогнете на Алекс и Роза да живеят достойно, банковата сметка на семейството е:
Банка ДСК
IBAN: BG39STSA93000004846866
Роза Георгиева Григорова-Калугерова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
