Опака. Тънката паяжина скреж по дръвчетата в двора на леля Надка Станева от Опака се топи от парите на греяната ракия, а махалата ухае на препечена сливовица. В девет часа сутринта, четири дни преди Коледа, в къщата на баира край магазина на Сарача се е събрала касапската бригада на Енчо Русев.
Майсторът колач, братът на леля Надка - бай Неделчо и Цветан Иванов, имат за задача да теглят ножа на 200-килограмовия шопар Гошо, гледан с любов от стопанката, за да напълни трапезата на фамилията по Коледа и да подсигури на семейството мръвка за зимата. Леля Надка признава, че въпреки забраната е дала на прасето да яде за последно предната вечер. "Не само напълних копанята, а му и приказвах сладко, сладко, както цяла година съм му говорила. Аз
обичам животните си, гледам си ги като деца.
Дворът ми е винаги пълен. Ето, днес ще заколим големия Гошо, но в кочината вече грухти малкото коледарче. И то се казва Гошко, него ще го направим на пържолки догодина", усмихнато обяснява домакинята.
Докато леля Надка нарежда по женски и жали прасето, обречено на заколение, мъжката бригада отпива от греяната ракия и провежда делова оперативка. Един поглед върху тлъстия шопар е достатъчен за Енчо, за да реши, че това дебело прасе няма да се щави, защото кожата му е много груба, а ще се прилага технологията на дрането. Избират се подходящите ножове, слагат се скарите, върху които ще се транжира месото, подготвя се носилката, с която ще вдигнат туловището на топлия още труп, за да го одерат и нарежат. Касапските куки се окачват до пищника, където ври казанът с гореща вода, предназначен за технологичните нужди на предстоящия касаплък.
Суетнята около кочината вече е разтревожила Гошо и той напрегнато върти свинските си очички насам-натам. Генетичната му памет му подсказва, че краят неумолимо приближава ведно с острия нож в ръцете на Енчо. Кратка схватка зад оградата, няколко пронизителни изквичавания и топлата кръв на шопара вече изпълва с пара двора на семейство Станеви.
"Не съм ги броил прасетата, дето съм им теглил ножа, ама сега ще пресметнем. Повече от трийсет години го въртя тоя занаят. Научих го от дядо ми Атанас. За първи път ми позволиха да коля, когато бях ученик втори курс в техникума. От тогава всяка година гътвам поне дузина шопари. Има-няма
500 заколения си ги имам в касапското CV
разказва Енчо, който иначе е автомонтьор.
Бай Неделчо, който в делниците извън коледните касаплъци е багерист, с гордост обяснява, че е работил на крановете с най-високите 60-метрови стрели. "Беше добре, докато вървеше бумът в строителството. Работил съм по строежите в София по морето. Съвременната техника е чудо. Пултът за управление е като на компютърните игри, даваме заповеди с джойстика. Но сега няма работа, преживяваме трудно", признава мъжът, докато сръчно изрязва рибицата от гърба на шопара.
Докато окачват бутовете на касапските куки, колачите преповтарят старите рецепти за приготвяне на свинските деликатеси. Енчо най-много обича бут, престоял в сол, варен в зелева чорба, овалян в подправки и провесен да съхне на сундурмата. Признава, че дори в Опака, където местните хора ревниво пазят капанските обичаи и традиции, настъплението на
фризера убива истинската кулинария
"Абе, нали искахме Европа, та Европа. И тя дойде. Сега замразяваме месото, вместо да го консервираме по старитите технологии, купуваме вкиснато с химикали зеле, вместо да си направим армеяна чорба в кацата. И традициите ни, и един бит, който ни поддържаше като хора и общност си отива вече. А новото...", не се доизказва мъжът и гневно забива ножа в разфасованото вече почти до кокал прасе.
Останалите също за миг загубват настроението си, нападнати от невесели мисли. Безработицата е чест спътник в живота им, бедността е навсякъде около тях, децата на повечето са заминали далеч и около Коледа ще си разменят с тях
поздрави и пожелания по скайпа.
Трапезата на леля Надка обаче, стъкната с неповторимата капанска туршия пиперенца, при която от качето се вадят кисели динчета, сочни моркови, камби, зелени доматчета и крехки бами оживява наново касапите. На масата на колачите се възцарява духът на митовете и вечните градски легенди. Започват да се въртят спомени за касапски подвизи, разкази за трудни заколения на прасета, телета, вироглави магаренца и други видове непокорен добитък. И разбира се стига до бестселъра, сътворен от касапското общество на Опака - подвига на Кънчо Найраджито, гътнал шопара на шефа си в новогодишната нощ след серия здрави наздравици. Според Енчо и приятелите му това станало преди няколко години, по време на празненство. На трапезата започнала препирня, кой колко го бива в касаплъка и Кънчо, решен да докаже, че никой не може да се мери с него, станал от масата и излязъл. Задно с приятеля си Росен Жеков отишли в кочината на домакините, справили се набързо със затворения там шопар и се върнали в хола с главата на прасето. "И го сервираха на домакина Веселин Станев, дето не ги признавал за баш касапи", през смях разказва колачът. После всички се облажили с пържоли, а празненството, на което яли и пили, продължило три дни като в приказките.
Славните истории на опаченските юнаци звучат достоверно и неподправено край трапезата с пресен кебап и домашно вино от сорта "Отел", което леля Надка пази в избата си. Стопанката планира да приготви от прасето домашно роле. То се прави от тънки пържолки, в които се завива кайма, омесена с подправки. Зашиват се рулата и се варят в зелева чорба. После се режат на тънки филийки за мезе на виното. За главата леля Надка има отделни планове. Ще направи от нея "бабе" с много чесън. С дроба ще напълни кървавица, а пачата ще свари през януари. Ще стопи сланината на мас и до другата зима ще има за сладки, за баници, за бутертеста. Единствено за рибицата се колебае. Капанската традиция изисква това крехко месце да се опече на пържолки и да се затвори в буркани.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
