Тръмп е на прага на голямата сделка за петрола, Китай - за Тайван
Войната в Иран достигна повратна точка, но не на бойното поле, а в голямата геополитика, в която тези дни се играе иранската шахматна партия.
Обратът е факт с включването на Русия в преговорите за мира в Близкия Изток, част от подаръците на Путин, които получи не на шега на 1 април.
Подаръкът на Иран. Новият стар посредник
Иранския посланик в Москва обяви, че страната му иска Русия в преговорите като гаранция за получаване на справедлива сделка. Малко по-късно Путин потвърди, че е готов да даде всичко от себе си, за да съдейства за мира в Близкия Изток. Новата ситуация международните анализатори описаха като опит на Техеран да балансира натиска от Вашингтон, като покаже на американците, че не е в пълна изолация и че има дипломатически, а потенциално и военен гръб.
Техеран отдавна е наясно, че Тръмп предпочита двустранни сделки, но чрез Русия се опитва да вдигне цената на евентуално споразумение и да избегне пълна капитулация пред исканията на САЩ.
Аутсорсването на дипломацията помага на Иран, защото лидерите му са наясно, че трудно биха преговаряли директно с Тръмп - както заради вътрешнополитически, така и заради идеологически причини.
Русия е идеален посредник, който има личен канал към Тръмп. Но в същото време Техеран се опасява, че Путин може да търгува интересите й в замяна на отстъпки от страна на САЩ по отношение на Украйна или руските санкции. Затова е много вероятно Иран да позволи на Москва да води предварителните и техническите разговори, но ще запази последната дума за себе си, за да не се превърне в разменна монета.
Дори и половинчато, участието на Путин в преговорния процес за Иран вече е огромеин дар за руския президент, дава му първата от години сериозна дипломатическа легитимация: Путин излиза от международната изолация, наложена заради Украйна, и се превръща в човека, с когото Тръмп трябва да говори, за да спре войната в Близкия изток.
Вън от съмнение, Путин няма да изпусне този лост за влияние и ще се пробва да издейства отстъпки от администрацията на Тръмп по отношение на санкциите или бъдещето на Украйна. Още повече, че тази война вече доведе до скок в цените на петрола и временно вдигане на санкциите върху руските доставки, което пълни държавната хазна на Русия.
Подаръкът от Тръмп: Разклащането на НАТО
В обръщението си към нацията в четвъртък американският президент Доналд Тръмп отправи безпрецедентни заплахи за излизане на САЩ от НАТО, наричайки алианса „хартиен тигър“, заради нежеланието на европейските съюзници да се включват във войната в Близкия Изток.
Отслабване или разпадане на НАТО е дългогодишна цел на Путин. Дори САЩ да не излязат веднага, дори само заради правни пречки в Конгреса, самото поставяне на темата за Член 5 на НАТО разрушава доверието в алианса, което вече е огромен успех за Кремъл. А упорството на Европа срещу Тръмп по отношение на Иран, вече се връща като бумеранг върху Стария континент - натискът върху Русия в Украйна отслабва с всеки изминал ден.
Преразпределение на ресурсите
Възползвайки се от подаръците в перфектната световна буря, Путин се стреми към контролирана нестабилност, която да държи вниманието на САЩ далеч от Европа и да поддържа висока цената на руските енергоносители. Но заедно с това се цели в нещо много по-голямо – контрол на доставките за Близкия Изток и Африка.
Путин анонсира създаването на зърнен и газов хъб по време на срещата си с египетския външен министър Бадр Абделати. Това трябва да превърне Египет в основен логистичен център за разпространение на руски ресурси към Африка и Близкия изток, заобикаляйки западните санкции. Както е известно, Египет е най-големият вносител на пшеница в света, като над 75% от нуждите му се покриват от Русия.
Зърненият хъб предвижда изграждането на повече от 50 силоза в 17 египетски провинции с общ капацитет от 1,5 милиона тона за съхранение, преработка и пренасочване на руско зърно към съседни държави.
Енергиен хъб пък ще създава няколко терминали, които ще позволят на руския газ да достига до нови пазари под формата на египетски износ. Той ще бъде тясно свързан с изграждането на мащабна Руска индустриална зона в икономическата част на Суецкия канал.
Ще се противопростави ли Тръмп на тези амбиции?
Анализаторите са раздвоени. Според тях ако Путин контролира този хъб, Америка ще може да го използва като директен канал за решаване на енергийната криза и вместо да преговаря с десетки държави, да договоря голяма сделка директно с Кремъл. Това ще осигури стабилизиране на цените на петрола и зърното, разбира се, срещу определени политически отстъпки.
Също така, ако Русия и Египет поемат отговорността за хранителната сигурност в Африка, САЩ ще могат да съкратят своите хуманитарни разходи в региона.
Нещо повече - ако Тръмп позволи на Русия да консолидира влиянието си в Египет, Европа ще стане още по-зависима от енергийните потоци, контролирани от Москва и нейните съюзници.
Това обаче е само едната страна на монетата. Руски хъб в Египет директно конкурира американските планове за износ на втечнен газ за Средиземноморието и Европа. За Тръмп е неизгодно Русия да монополизира разпределението на ресурсите в Египет, тъй като това отнема пазарен дял от американските компании. Руско присъствие в индустриалната зона на Суецкия канал може да се приеме като заплаха за американските търговски интереси.
Затова и за Тръмп този хъб е изгоден само като разменна монета в по-голяма сделка. В дългосрочен план той би представлявал заплаха за американската икономическа доминация на пазарите за зърно и газ.
Според анализаторите ходът на Тръмп ще бъде засилването на инвестициите в Египет, за да балансира руското присъствие, без да блокира напълно. Пореден пример за преразпределение на ресурсите по света, което отдавна е в ход.
Борбата за надмощие
Докато Египет подготвя почвата за преговорите на високо ниво за мира в Иран, по света вървят залози ще приключи ли войната до 2-3 седмици, както обеща Тръмп, при положение, че влиза на терена Москва, заинтересована да протака, за да държи цените на петрола високи и да изцеди повече отстъпки за Украйна.
Повечете анализатори са убедни, че Иран е в икономически колапс и няма време. Затова и ако Тръмп предложи голяма сделка, Иран ще притисне Москва да не бави процеса. Офертата му се очаква да спиране на обогатяването на уран в Иран, сигурно с руски надзор, гарантиран износ на ирански петрол през контролирани канали. Както и нова архитектура на НАТО, която изключва ангажименти на САЩ в Близкия изток.
Китай печели предимство, Европа губи
Ангажираността на САЩ в Близкия изток разхлабва обръча около Китай в Южнокитайско море и Тайван, а войната поставя Вашингтон в по-слаба преговорна позиция спрямо Пекин преди срещата на върха през май. На нея двамата президенти най-вероятно ще парафират удължаване на крехкото търговско примирие, ключово за китайската икономика, която вече страда от косвените ефекти на войната върху цените на петрола.
Докато тримата големи - САЩ, Китай и Русия успяват да намерят своите ниши за влияние или икономическа изгода, Старият континент вече е в ценови шок, който според ЕЦБ може да доведе до рецесия и инфлация над 3%.
Тръмп продължава да поддържа ролята на САЩ като водещ военен играч, като същевременно техният енергиен сектор печели от високите цени на петрола и газа.
Русия засега е големия победител в краткосрочен план – с отклонено внимание и повишени приходите от енергийни ресурси.
Пекин следи отстрани, но китайските кораби преминават свободно през конфликтните зони, а търговията с Иран започва да се пренасочва все повече към юана.
Засега единственият голям губещ в дългосрочен план се оказва Европа. Дали това ще рефлектира върху икономическа стагнация или вътрешнополитическо разцепление в рамките на Съюза, предстои да разберем. Отсега обаче е ясно, че рязкото увеличаване на разходите за отбрана ще става все по-малко възможно заради финансовото изтощение, което вече започна.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
