Събота,

Топ 5 на най-големите инвестиционни проекти за 2019 г.

От: Белчо Цанев -
A
A
A

До края на 2019-а година в България трябва да стартират енергийни и инфраструктурни проекти на обща стойност над 30 млрд. лева. Интересното е, че за първи път от 12 години насам основното финансиране за най-големите от тях няма да бъде осигурено от европейските фондове, а от частни компании - чрез кредити и собствени средства, както и от държавния бюджет. Това са проектите за изграждане на АЕЦ "Белене", концесиите на летищата в София и Пловдив, 134-километров участък от автомагистрала "Хемус", както и най-сложният проект на железопътната ни инфраструктура - обновяване на жп линията Елин Пелин - Костенец.

1. АЕЦ "Белене"

Най-големият инвестиционен проект, който трябва да "тръгне" до края на годината, е АЕЦ "Белене". Той е в много напреднала фаза, поради което процедурата за избор на стратегически инвеститор за изграждането на "Втора атомна" трябва да бъде обявена през следващите седмици. Тя ще премине през 9 етапа.

Проектът е изключително важен за България. На първо място той ще се окаже едва втората базова мощност на нашата чиста, безвъглеродна енергетика след АЕЦ "Козлодуй". Нещо повече - без него България, от голям износител на електроенергия в региона, ще се окаже вносител. Тъй като бъдещето на големите ни термични централи вече е предопределено - спиране или в най-добрия случай - заплащане на огромни, непосилни за обществото суми за закупуване на квоти емисии, които ще оскъпят произвежданата от тях електроенергия и ще я направят непродаваема на вътрешния и външния пазар. За съжаление многобройните ВЕЦ, с които разполагаме, също не могат да играят ролята на базови мощности поради непостоянния воден поток на нашите реки. Практически те работят на пълна мощност 2-3 месеца през пролетта, когато и потреблението у нас е най-слабо. Така че срещу изграждането на нова АЕЦ у нас могат да се обявят само антибългарски елементи!

Според енергийния министър Теменужка Петкова оферта от стратегически инвеститор на стойност под 9 млрд. евро и срок за изграждането на "Втора атомна" до 8 години ще бъде оценена най-високо. Това обяви самата тя пред депутатите от парламентарната енергийна комисия в края на миналата година. С предимство ще бъде оценена и оферта, която предлага над 30% участие на български компании в реализацията на проекта, допълни Петкова. Проектът трябва да бъде реализиран на пазарен принцип, без държавни и корпоративни гаранции и без дългосрочни договори за изкупуване на електрическата енергия от страна на държавата.

Българската държава ще участва в проекта чрез апорт на активите, които притежава - проект, разрешения, терен, ядрено оборудване и пр.

Според енергийния експерт Богомил Манчев "вече започва да става ясно дори и на най-големите скептици, че цените на електроенергията от АЕЦ "Белене" ще са по-ниски от тези, които се договарят през последните месеци на Българската независима енергийна борса у нас." Засега е известен само един потенциален стратегически инвеститор в АЕЦ "Белене" - Китайската национална ядрена корпорация CNNC, коментира Богомил Манчев, но изрази съмнение, че преговорите за реализацията на проекта ще приключат до края на 2019-а година.

2. Концесия на Летище София

Последният срок за подаване на оферти при втория опит за отдаване на концесия на Летище София е 16.30 часа на 5 февруари, вторник. Това е и четвъртото поредно отлагане на процедурата от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). Първоначално крайният срок беше 22 октомври 2018-а, след това стана 22 ноември, а после беше отложено за 29 януари.

Първата процедура за отдаване на концесия на Летище София бе обявена от кабинета "Борисов-2" с идеята огромна част от парите за концесия да бъдат платени предварително и да отидат за покриване на огромните дългове на "Холдинг БДЖ". Тя обаче бе спряна от служебното правителство на Огнян Герджиков по искане на летищните синдикати и на Асоциацията на българските авиокомпании (АБА) с мотива, че не защитава достатъчно обществения интерес.

Втората процедура беше обявена на 5 юли 2018-а. Преди първото й отлагане се появи само един официален кандидат за концесионер - британската летищна група Manchester Airport Group (MAG), в консорциум с китайската държавна строителна корпорация Bеijing Construction Engineering Groop (BCEG). MAG оперира 3 летища във Великобритания - Манчестър, Лондон Станстед и Ийст Мидланд, които обслужват общо 60 млн. пътници годишно - 6 пъти над условието за участие в процедурата. Китайският партньор BCEG пък е в топ 250 на световните строителни компании. Причината, докарала MAG като кандидат-концесионер е фактът, че "София е град с големи неразвити потенциални възможности", обяви в София Андрю Харисън от ръководството на MAG.

По-късно новият транспортен министър Росен Желязков обяви и за проявен интерес към концесията от множество други компании, сред които и нискотарифни авиопревозвачи. В края на ноември интерес към концесията прояви и големият испански летищен оператор AЕNA.

Концесионерът трябва да плати веднага след подписването на договора 550 млн. лв., с които държавата ще си покрие кредитите, които е отпуснала на "Холдинг БДЖ", а остатъкът вероятно ще инвестира в покупката на нов подвижен състав. Той трябва да инвестира не по-малко от 600 млн. евро в изграждането на Терминал 3, за разширяване на Терминал 2, а ако е необходимо - и във втора полоса за излитане и кацане. Той ще плаща концесионно възнаграждение, което ще е 10% от приходите му, но не по-малко от 15 млн. лв. годишно. Общата прогнозна стойност на концесията за 35-годишния й срок е 3 898 229 907 евро без ДДС.

3. Концесия на летище Пловдив

Въпреки че до момента нова процедура за отдаване на концесия на Летище Пловдив все още не е обявена, очаква се това да стане в близките месеци, обясниха за "Стандарт" от транспортното министерство. В края на миналата година Министерският съвет прекрати концесионната процедура по предложение на новоназначения министър на транспорта Росен Желязков. Мотивите на Желязков бяха, че процедурата трябва да бъде съобразена с новия Закон за концесиите, който въведе Директива 2014/23/ЕС. Прекратената процедура беше открита и проведена по вече отменения Закон за концесиите. Това беше чисто формалната причина за прекратяването на концесионната процедура.

Реалната причина обаче се оказа фактът, че класираният на първо място консорциум между китайската компания "Хайнан", част от световната корпорация HNA Group, и "Пловдив еърпорт инвест", след внезапната нелепа смърт на съпредседателя на корпорацията - 57-годишният бизнесмен Уан Джиан, който загина при падане от 15-метрова стена във френската провинция, отказа да сключи концесионния договор за аеропорта край тепетата.

Класираният на второ място "Консорциум Летище Пловдив", в който влизаха "Тракия икономическа зона" и най-голямата компания за товарни автомобилни превози у нас - ПИМК, пък се оказа, че е предложил с 13.5 млн. евро по-ниски инвестиции и пет пъти по-ниска фиксирана част на годишните концесионни плащания към държавата - съответно 600 хил. и 120 хил. лева.

Според министър Росен Желязков такава огромна разлика между офертите на класираните на първо и второ място кандидати не е нормална и тя със сигурност би ощетила значително държавата.

Бъдещият акционер трябва да инвестира в удължаването и пълното обновяване на полосата за излитане и кацане, разширяване и модернизиране на пътническия терминал, както и в изграждането на нова, огромна по мащабите си карго зона. Очакваните общи ползи за държавата от отдаването на концесия на Летище Пловдив за срок от 35 години надхвърлят 1 млрд. лева.

4. 1.349 млрд. лв. за автомагистрала "Хемус"

Изграждането на 134,14 км от автомагистрала "Хемус" от пътен възел "Боаза" до Велико Търново ще е един от най-големите инвестиционни проекти, чиято реализация ще започне още с настъпването на пролетта. Главен изпълнител на проекта ще е държавното дружество "Автомагистрали", което през декември подписа договор с възложителя - Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). С едно от последните си решения за миналата година Министерският съвет отпусна 1.349 млрд. лв. от държавния бюджет за реализацията на проекта.

Отсечката е разделена на 6 участъка.

Първият е с дължина 15,26 км и започва от Боаза до кръстовището Луковит - Угърчин, включително и изграждане на нов пътен възел "Дерманци" при 98-ми километър.

Вторият участък е дълъг 19,2 км. Той се простира от пътен възел "Дерманци" до връзката с пътя Радювене - Катунец и включва построяване на нов пътен възел "Каленик".

Третият е 17.08 км. Започва от пътен възел "Каленик" и стига до бъдещия пътен възел "Плевен", чрез който ще се осъществява връзката с пътя Плевен - Ловеч.

Четвъртият участък е 26,8 км и стига до пресечката с пътя Летница - Ловеч, връзката с който ще е бъдещият пътен възел "Летница".

Петият е с дължина 23,2 км и стига до пресичането с пътя Бутово - Павликени.

Шестият участък е най-дълъг - 32,6 км и се простира до връзката с пътя Велико Търново - Русе и включва изграждане на нов пътен възел.

Техническото проектиране на първите три участъка вече е готово, а на последните три ще бъде изготвено тази година. Крайната цел на проекта е цялостното изграждане на участъка от АМ "Хемус" от Боаза до Велико Търново да приключи до 2023 г. Само преди дни стана известно, че целият магистрален участък ще се строи чрез вече подписани рамкови споразумения за доставки на техника и строителни материали между държавната компания "Автомагистрали" и 10 все още официално неизвестни частни фирми.

5. Модернизация на жп линията Елин Пелин - Костенец

Модернизацията на жп линията Елин Пелин - Костенец е един от най-сложните и скъпи инфраструктурни проекти, които ще се реализират в България от 30 години насам.

ова е и най-мащабния проект, финансиран по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020“. Целта на проекта е пълна модернизация на над 51.044 км двойна жп линия и на 5 жп гари и спирки, като ще бъдат премахнати всички пресичания на едно ниво между железницата и автомобилното движение. Идеята е да бъдат постигнати проектни скорости от 160 км/ч за пътническите влакове и 120 км/ч за товарните. За целта част от линията ще мине по съвсем ново трасе. Ще бъдат изградени над 20 км тунели, най-дългият от които е 6,7 км. Предвидено е още строителството на над 23 мостове и виадукти с обща дължина близо 3 км.

Изграждането е разделено на 3 участъка:

Лот 1. Елин Пелин – междугарие след Вакарел, с индикативна стойност 554.1 млн. лв.;

Лот 2. междугарие след Вакарел – междугарие след Ихтиман, с индикативна стойност 116.1 млн. лв.

Лот 3. междугарие след Ихтиман – нова гара Костенец, с индикативна стойност 354 млн. лв.

Крайният срок за приключване е 2023 година.

Общата индикативна стойност на целия проект е 1,085 млрд. лв. без ДДС. Сумата е голяма, затова и интересът към изграждането на този огромен жп проект също е голям. Общо 20 оферти бяха подадени за участие в търга.

Най-много оферти – 9, логично бяха подадени за най-сложния и скъп Лот 1. Лот 2 събра 6 оферти, а за Лот 3 се явиха 6 кандидати.

Сред тях са имената на известни строителни компании като италианската "Асталди", германската "Щрабаг", гръцките "Терна" и "Актор", полската "Тракция", родните "Главболгарстрой", "Трейс", "Джи Пи груп" и др. По информация на "Стандарт" ценовите оферти на кандидатите ще бъдат публично отворени през тази седмица.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички