Отваря се най-голямата обществена поръчка - за политически инженеринг, човекът с раницата сменя човека с апартаментите
Какво се оказа? Борисов затръшна вратата на Цветанов, той обаче продължава да влиза през прозореца на телевизора всеки ден. Наслушахме се на емоционалните му оценки за миналото, нагледахме се на битието му. Даже прочетохме и поста му за изтребителите. Докато обаче се вторачваме в това при кого би могъл да отиде, пропускаме важната подробност - защо си отиде от Борисов. По-точно, защо Борисов, дори неучтиво, го помоли да напусне. И отговорът не е в апартаментгейт или в борбата за марката и сърцето на партията. А в "Ерата Цветанов", която приключи за ГЕРБ. Защото големите промени, които идват, засягат не партията, а държавата.
Резултатите от вота са еднозначни - хората не виждат алтернатива, но търпението им е на изчерпване. Всички българи очакват най-после да заживеят като европейци, а не само тези, които ползват фондовете от чужбина. Искат магистрали, но мечтаят по тях да се връщат децата им, забегнали на гурбет. Радват се на санираните ясли и забавачки, но са гневни, че няма достатъчно места за обикновените деца. А парите за тях не стигат нито с майчинските, нито с пенсиите. Хвалят Борисов за новите учителски заплати, но негодуват, че програмите за учениците остават стари.
Заводите никнат като гъби, но липсват работници. Бизнесът успява ударно да вдига заплати, но така и не може да влезе в ръководството на гимназии и университети. Плаче за нови технологии, но милионите за наука изтичат от години само за богоизбрани. Индустриални зони - бол, но технологични центрове - кът.
Кметовете свикнаха с лесните безплатни пари от Европа, но те пък свършиха. За капак и схемата с комисионите се промени. Впечатляващите показатели за високо ниво на инвеститори, ниска безработица и външни заеми ни доближават до еврозоната, но не и до евростандарта на другите държави от съюза. Защото ръстът на икономиката, не може да удари дори заветните четири процента.
Борисов може да е изтървал някои процеси в партията си, но не е пропуснал нито една от горните тенденции. И е напълно наясно, че икономиката у нас прегрява.
Смяната на модела е неизбежна. Когато говори, че няма да позволи България да мине на бавна скорост в Евросъюза всъщност намеква друго - че готви нова скорост за държавата, сиреч за икономиката. Трансформацията ще се брои за успешна, ако доведе до по-високи доходи, по-качествено образование, по-конкурентоспособни предприятия и повече иновации. Ключовата дума е добавената стойност. Тя ще ни превърне от икономика на ишлеме, в държава на високите технологии, а процентният дял на износа на суровини ще се измести от този на експорта на преработващата индустрия.
Без съмнение, предстои да бъде отворена най-голямата обществена поръчка в новата ни история. Не за икономическа инфраструктура, а за политически инженеринг. В нея възложител е народът, а изпълнител са политиците. Които могат да я реализират както коалиционно, така и по единично.
Идейното наддаване вече започна. ДПС обяви, че е напълно готова с програмата за ускорено и догонващо развитие, БСП припомни, че предложенията й са събрани във Визия за България. Вицепремиерът Томислав Дончев вече публикува основните параметри от стратегията на властта, а ВМРО поискаха преразглеждане на управленската програма.
Отлагането на дебата с повече от десетилетие обаче днес вещае мощни летни бури. Те вече разтресоха политическия небосклон.
Като например, предложението на опозицията за намаляване на ДДС за хляба, лекарствата и книгите. Нещо, за което гилдиите настояват от години. И което, ако не свали цените, поне ще ги застопори при ускорената инфлация.
Ако предложението не бе огласено от депутата Делян Пеевски, сигурно никой нямаше да му обърне внимание. Но в новата ситуация, само за дни браншовите организации добиха самочувствие и веднага изкараха стотици аргументи в полза на промяната. Студеният душ дойде от премиера Борисов на пролетния бал на българските индустриалци. Няма да пипаме данъците, отсече той и обвини опозицията, че не е свалила налога докато е била на власт.
Поведението на Борисов е повече от обяснимо. 10 години той пресича разговора за диференциран ДДС с пълното убеждение, че това е основен стълб на икономическата му стабилност. Твърдеше го и пред свои, и пред чужди в Европа. И дълбоко вярваше, че една данъчна промяна ще сложи прът в колелото на икономическите му успехи и ще отвори пробойна в хазната, която няма как да запуши.
Но ситуацията вече е различна. Промяната тече в цяла Европа. А Борисов отдавна е недолюбван, че хем не сваля данъци, хем не маха плоския налог. Като по този начин продължава да гали едрия бизнес и мениджърите. И да се кахъри, че “ако за едни стане безплатно, други ще платят сметката”.
Каквото и да е окончателното му решение, то няма да е скоро. Отсега е ясно обаче, че общественият дебат за данъци се очаква да е най-лекият. Той ще е загрявка за острите сблъсъци, когато се заговори за доходи и образование. Защото те са разковничето на благосъстоянието, за което мечтаем вече 30 години мъчителен преход.
Дебатът е отворен. Но за разлика от политическия, той ще бъде наистина инфарктен. Защото не засяга оцеляването на партиите, а на хората. И в него водещи ще са не политическите клишета, а икономическите формули.
Затова с края на махленското политическо боричкане Цветан Цветанов слезе от сцената. А на кръглата маса за новата икономика сяда Томислав Дончев. Човекът с раницата сменя човека с апартаментите. Интересно е какво има в нея? Със сигурност нито нотариални актове, нито партийни кандидатури за кметове. Най-вероятно лаптоп с екселски таблици.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
