Сряда,

Самотраки - островът с връх до Луната

От: Failed to load user -
Самотраки - островът с връх до Луната
A
A
A

Най си обичам нашето, но не мога да не призная, че Северна Гърция е наистина красива. След присъединяването на България към Европейския съюз преминаването на границата с южната ни съседка стана повече от приятно, а съблазнителното разстояние от едва 299 километра от София до най-близката точка на Бяло море е повече от примамливо. За няколко години успяхме с мои приятели от сайта за пътешествия magelanbg.com да посетим по няколко пъти Солун, трите ръкава на Халкидики - Касандра, Ситония и Атон, Струмския залив, градовете Драма и Серес, Кавала, Керамоти и остров Тасос. Единственото място без забито флагче на виртуалната карта на нашите южни посещения си стоеше пусто цели две години - остров Самотраки.

Това забавяне обаче спомогна единствено за изостряне на любопитството ни, преди да си организираме пътуване и подробно да се запознаем с острова. Оказа се, че той е най-южната точка на Рило-Родопския масив. Уникалността на острова се състои в девствената природа с рязко издигаща се планина, с гори с чинари, бор, кестени, кедри и други дървета, кристална течаща вода, с водопади, малки вирове по теченията на планинските реки. Едно от най-красивите места е каньонът на река Фоня.

Така че, когато най-неочаквано се появи предложение за пътуване до Самотраки, още преди да се беше чуло "х"-то от думичката хайде, багажът беше вече се приготвяше. Разбира се, в подготовката на маршрута успяхме да съчетаем и малко български "обекти". Пътуването ни беше съвпаднало с отварянето на новия граничен пункт с Гърция - Маказа. Затова решихме да удължим пътешествието с един ден и да пренощуваме на язовир "Кърджали".

Тръгнахме рано. Освен че сутрин се пътува по-добре, списъкът с местата, които смятахме да посетим, беше особено дълъг, а да не забравяме, че това бяха Родопите, където 40 километра разстояние като време отнемаха понякога и часа. Някак, като че на шега, успяхме да посетим язовирите "Батак" и "Доспат", Борино, Буйновското ждрело и Ягодинската пещера, Триградското ждрело, Широка лъка, Смолян, Ардино (повечето от които са част от 100-те национални туристически обекта). Пристигането ни в Кърджали обаче беше късно и ни останаха време и сили единствено за вечеря.

На следващия ден започнахме с излишък от време.

Фериботът от Александруполис тръгваше чак в 4 следобед

- подробни и актуални разписания и цени могат да се проверят на страницата на компанията, носеща името на планината на острова - Саос, www.saos.gr. Така успяхме да разгледаме Кърджали и да видим древния тракийски град Перперикон. Отново по случайност се оказа, че точно в този ден приключваха тазгодишните разкопки на археологическата забележителност. Но щастието беше дотук - с прочутия проф. Николай Овчаров не можахме да се засечем. Пътеката към крепостта се "облагородяваше" в момента, което може би ще направи достъпа по-масов и по-лесен за голяма част от посетителите.

Към обяд, след леко хапване, се отправихме към автомобилите. Километрите, които трябваше да изминем, не бяха много, но продължавахме да сме в Родопите. За съжаление трябва да призная и друго - пътят към новооткрития граничен пункт от българска страна не беше в особено добро състояние. Границата се преминава бързо, а в Гърция новоположената настилка ни позволи да се порадваме повечко и на природата около нас. За около два часа и половина стигнахме до Александруполис, намерихме пристанището и купихме билети за ферибота. Цената е около 200 евро за двупосочни билети за пътниците и автомобила. Ако нямате намерение да пътувате много на острова, може да последвате примера на някои от посетителите, които оставиха автомобилите на пристанището. Остана ни дори време и за ободряващо кафе.

Пътуването с "желязната лодка" отнема около два часа и половина, а съпровождащите го гларуси и чайки през цялото време и бавно променящата се гледка към острова го правят неусетно. Фериботът пристига в градчето Камарьотиса, а нашият хотел се намира едва на 14 километра оттам - в Палеополи. По карта, а и по "пътешествията" ни из Самотраки, главният път по крайбрежието е с дължина около 60 километра и формира подкова заради "необлагородената" стръмна планинска част. Хотелът, в който се настанихме, беше много приятен, а освен това предлагаше невероятна гледка към морето. Цената беше около 35 евро на човек нощувка, с включени закуска и вечеря и с уговорката, че цената е "извънсезонна".

Първоначалното запознаване с острова отнема буквално един ден. Пясъчните плажове са два и се намират в двата края на подковата - Кипи и Пахя Амос. Останалите плажчета са с по-дребни или с едри камъни - неподходящи за разглезеното българско стъпало. Своеобразната столица на острова е Хора и се намира на около 15-на километра от Камарьотиса и Палеополи. На Самотраки има множество църкви, но повечето от тях бяха затворени при нашите посещения, може би през активния сезон не е така. Най-голямата туристическа забележителност - Светилището на боговете, където се намира статуята на древногръцката богиня Нике, решихме да оставим за десерт.

За първи планински преход бяхме планирали по-лекия маршрут - този по река Фоня. Изходната точка на пътеката е паркингът с чешмичката над кулата Фоня. Пътеката е изключително лесна и приятна до първия вир. Мястото е прохладно и повечето туристи идват дотук, за да поплуват (температурата на водата беше около 16 градуса) и да си направят пикник. След това започва изкачване към следващите два водопада, но на места участъците са опасни и хлъзгави. Пътеката е добре маркирана (с червен кръг), но обувките задължително трябва да са годни за катерене. В превод името на реката означава "убиец" и вероятно красотата на мястото води често до невнимание и подценяване на терена. Качването отнема около два часа и половина, а слизането обратно до паркинга - около час и половина. Почти през цялото време се върви по течението на реката и да носите големи количества вода е излишно.

След като се насладихме на Фонийския каньон, вече бяхме огладнели. По старо и изпитано правило,

винаги посещавахме кръчми, в които се хранеха местните

Така се озовахме в рибен ресторант малко след пристанището в Камарьотиса. Традиционно за Гърция ни посрещнаха с вода и хляб на масата, а към поръчаните порции сервираха и "мезе". То представляваше маринована гръцка скумрия и паста със скариди. Разнообразието от прясна риба беше голямо, а порциите наистина сериозни. Цените бяха нормални и сравними с обяд в български ресторант - около 15 евро на човек.

За следващия преход - качването на връх Фенгари, трябваше доста по-сериозна подготовка. Тръгнахме рано, в 7 сутринта, защото предполагаемото време за качване и слизане беше 10-11 часа в зависимост от условията и темпото. Сандвичите бяха задължителен атрибут, шоколадът и медът с орехи - също, а липсата на вода по пътя налагаше да се запасим с поне по три литра на човек. Връхната дреха както винаги в планината е задължителна. Въпреки добрата маркировка (в долната част на маршрута с бяло-жълти ромбове като пътния знак за главен път, с надпис G6 по дърветата и в горната - с червени кръгове), ако се качвате за първи път на върха, наемете задължително планински водач. Двама италиански туристи се опитали да се качат без гид дни преди нашето пристигане на острова и после три дни ги издирвали в планината. Водач се предлага от местната туристическа агенция - www.samothrakitravel.gr и струва 150 евро за цялата група.

Изходната точка на пътеката е площадът на общината на село Терма. Първите 40 минути се върви по чакъления път, който започва вдясно зад сградата на общината. След това се преминава през дъбова гориста местност, където за около час надморската височина от 0 м се покачва на 800.

Навсякъде по пътя ни съпровождаха кози

движещи се свободно в планината, а няколко пъти се разминахме и с катъри, които сваляха дърва надолу. И тук приключва леснотията в цялото качване. След това теренът става каменист и открит. Няколко пъти се минава през "реки от камъни", а ходенето понякога е затруднява сериозно. Неусетно след още час и половина трамбоване стигнахме 1300 м надморска височина... Дори ниската растителност изчезваше тук, а единственото постоянно нещо си оставаха камъните и козите. Оттук нататък денивелацията не беше голяма, но теренът беше изцяло скалист, преодоляването на някои пропасти, особено на отиване, ни напомняше на Кончето в Пирин. Така след още час и половина или общо пет часа качване се озовахме на върха на планината Саос - Фенгари (1611 м), която е най-високото място сред островите в Егейско море (ако се изключат големите Евбея и Крит). Името на планината означава "толкова висока, че скрива Луната". За нея Омир казва, че там стоял Посейдон, за да гледа битките по време на Троянската война. За съжаление Зевс беше решил да изпрати облаци и не успяхме да се насладим напълно на гледката, но това, което видяхме, беше наистина прекрасно. Оттам се виждаха ясно остров Тасос, континентална Гърция, континентална Турция и остров Гьокчеада.

На върха хапнахме и по един сандвич. Добавихме по няколко лъжици мед с орехи и след кратка почивка се отправихме надолу. Преминаването през "трудните" на идване места беше по-леко. Но слизането се оказа също сериозно, както и самото качване. Стръмният терен през по-голямата част от маршрута постави на изпитание физическите ни възможности. Признавам, че дори моите крака накрая започнаха да поомекват. Пътят обратно ни отне около четири часа и единственото нещо, за което си мечтаехме в момента, беше студената бира в хладилника и продължителният душ след това.

За последния ден на нашето пребиваване на острова си бяхме оставили Светилището на боговете. Мястото се намира непосредствено след Палеополи. Входът е 3 евро за възрастен и включва разглеждането на самото светилище и музея. Селището е основано около 100 г. пр. Хр. от траките. До II век след Христа островът е един от ключовите религиозни центрове на Античния свят. На това място са се провеждали мистерии, сходни с Елевзинските.

В Археологическия музей има много находки, както и голямата забележителност - копието на статуята на богинята Нике от Самотраки. Оригиналът се намира в Лувъра. Тук са открити множество архитектурни паметници като скални олтари от 2-ро хилядолетие пр. Хр., храм за посвещение в ниската степен на мистерията, от около 500 г. пр. Хр., нов храм, използван за посвещение във висшата степен на мистериите от около 300 до 150 г. пр. Хр., зала на хоровите танци, съкровищница, Олтарен двор и много други.

След посещението на музея се отправихме отново към любимата ни кръчма за ритуален обяд за довиждане на Самотраки.

Впечатленията от посещението на това иначе малко островче ни държаха поне седмица. Ако решите да посетите острова на високите траки (гр. Самотраки - в древността островът е бил населен с тракийски племена и оттам идва и името му), не се колебайте. А ако имате каквито и да е въпроси, ние от екипа на magelanbg.com, с удоволствие ще ви помогнем.

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички