Рилке влюбен в Бистра Винарова

Националната галерия показва картини и писма на дамата на родния експресионизъм

Рилке влюбен в Бистра Винарова | StandartNews.com

София. Райнер Мария Рилке е поразен от чара на художничката Бистра Винарова. Прочутият немски поет забелязва българката на откриването на изложба във Виена през 20-те години на ХХ век, но не успява да я заговори. По онова време той е секретар на гениалния френски скулптор Огюст Роден. Веднъж Винарова и Рилке се сблъскват случайно в една галерия и той казва: "Щом се срещаме, значи съдбата ни свързва". След това изтънченият лирик посвещава на Бистра интимни стихове, които Гео Милев превежда и отпечатва в списанието си "Везни". Любовта му обаче останала платоническа, което се разбира и от многото писма, запазени в архива на художничката.

Това личи от обширна лична кореспонденция, подредена преди дни в Националния музей на българското изобразително изкуство, заедно с още 200 живописни творби на Бистра Винарова - масла, графики, акварели, рисунки, гравюри върху дърво, създадени между 1915 и 1963 година. Експозицията в Двореца, която ще продължи до 30 септември, е първо представяне на една от най-талантливите европейски експресионистки пред българската публика. Главен виновник за това е синът й, Траян Радев, който през 2010 г. дари нейното уникално художествено наследство на Централния държавен архив.

И друг голям творец не устоял на излъчването на българката - Никос Казандзакис. Нобеловият лауреат и автор на"Зорба гъркът" се запознава с Винарова на първата й самостоятелна графична изложба във Виена през 1922 година. Той публикува възторжена рецензия, на другия ден отива отново, безспирно я преследва и накрая й предлага ръката си. От десетките му писма в изложбата се разбира, че двамата се сприятеляват, но Никос страда от липсата на взаимност в срещите.

Всъщност цялата експозиция ни помага да преоткрием едно от най-интересните и качествени артистични присъствия в културната ни история. Бистра Винарова (1890-1977) е смятана за първата българска художничка експресионистка. Била е изключително обаятелна жена, с вроден аристократизъм и изтънчени светски маниери. Наследила ги е от майка си Луиза - съпруга на генерал Винаров. Началните си стъпки в рисуването младата жена прави в ателието на Елисавета Консулова-Вазова, снаха на Иван Вазов. През 1911 г. Бистра заминава за Дрезден, по-късно за Мюнхен, Виена и Берлин, където учи живопис. След това дръзко налага името си сред европейския авангард, като влиза в кръга на художниците експресионисти от Червения кръг - Ото Дикс, Оскар Кокошка, българите Бенчо Обрешков и Жорж Папазов, както и в дружеството "Мост" на Конрад Феликсмюлер и Ани Еренфест. В творбите й се усеща известно влияние от "Парижката школа", с членовете на която тя поддържа приятелски отношения. Лично се познава с Пабло Пикасо. Това е причината нейните работи да се свързват с експресионизма, кубизма и абстракционизма.

Голямата любов на Винарова обаче е съпругът и Симеон Радев. Още през 1910 г. Бистра среща историографа, дипломата и общественика в дома на своите родители. По това време той завършва събирането на документи за написването на своите "Строители на съвременна България" (първият том излиза през 1910 г., а вторият - през 1911 г.). Радев иска да интервюира вдовицата на генерал Винаров - Елиза за съпруга й, но е впечатлен и от дъщеря й Бистра. 13 години не се случва нищо. След това двамата се виждат отново, само че във Виена. Там Бистра следва живопис, а Симеон е вече утвърден дипломат. През 1922 г. те се сгодяват във Виена, а на следващата година се женят в Цариград. В изисканите салони на Виена, Вашингтон и Лондон започват да говорят за прочутата двойка. Осем години те живеят в САЩ, където Симеон Радев е посланик. До приятелство с известното семейство се домогват политици, учени, артисти, журналисти.

През 1940 г. Радеви се връщат в София. Съпругът е отзован от правителството на Георги Кьосеиванов. Така е прекъсната дипломатическата му кариера. Една от нейните любими творби е портретът на съпруга й, който тя рисува по това време.

Бистра Винарова живее 10 години след смъртта на именития си съпруг. Винаги привечер тя сяда срещу портрета на Симеон Радев, до който стояли томовете "Строители на съвременна България" и спокойно очаквала да чуе тихите стъпки на своя мъж.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай