Първият Дунав мост е бил при Долни Вадин

Амбициозен кмет търси пари за разкопки и реставрация

Първият Дунав мост е бил при Долни Вадин | StandartNews.com

Видин. Тържественото откриване на моста Видин-Калафат провокира екипа на експедиция "Преоткрий България" да се порови в историческите документи. Оказа се, че древна Европа е била по-обединена от днешната. Поне в рамките на Римската империя. Защото в днешния българо-румънски участък на Дунав е имало поне 4 моста. И единият от тях е бил в района на селата Горни и Долни Вадин.

Те наистина са далеч и от областния център Враца, а и от общинския град Оряхово. Може би и затова са по-известни на любителите на дунавския риболов, отколкото на любителите на родната история. А и в двете има какво да се види. Защото там се намират следите на римската крепост Валериана, охранявала моста през Дунав и старата кариера, откъдето са вадили камъните за нейния градеж, а и за редица още фортове по Дунавския лимес, както се е наричала границата на империята.

Да се намерят тези останки без водач наистина не е лесно. Защото местността Таваните е потънала в буйна крайречна зеленина, която крие наистина внушителни каменни стени, дълги до 20 метра и високи 3-4. На пръв поглед те са естествени, но при едно внимателно разглеждане е ясно, че тук е пипала човешка ръка. Все повече факти говорят, че тук е имало пристанище и мост от преди близо две хилядолетия. За което безспорно свидетелство е огромният, измит от времето каменен блок, лежащ на самия бряг на реката при Долни Вадин. Според историците добитият от кариерата камък е бил извозван със салове за изграждането на град Улпия Ескус (при село Гиген), който е на двадесетина километра. И наистина, камъните от руините на Ескус са сходни със състава на материнската скала от Таваните. Когато реката е пълноводна, скалите могат да се разгледат само с лодка, но през лятото и есента се стига и по брега, както направи и нашата експедиция.

Непосредствено под селото на дунавския бряг са развалините на римския кастел Валериана. Ето как описва тези руини граф Луиджи Марсили, когато минал оттук в края на XVII в.: "Тук до реката могат да се видят значителни останки от зидария, от която най-големият къс е навлязъл няколко стъпки във водата и има вид на паваж, направен от огромни дялани камъни. Остатъкът от зидарията е от тухли.Е". Това, което графът описва и рисува на карта, е било северната стена на кастела. В развалините му са намерени много предмети от римско време. Сред тях са бронзова статуя на богинята Венера, част от мраморна оброчна плоча с релефно изображение на бог Митра, друга плоча, на която е представена борба между бик и куче и др. Открити са и две големи съкровища от римски сребърни републикански монети, сечени през II и I в.пр.Хр. Те доказват, че и преди римското господство в района на днешното село Долни Вадин е имало тракийско селище - център на оживена търговия по река Дунав, чиито средно и горно течение вече са били в римска власт. И както винаги е ставало в тези времена, при опасност те са поверили своето имане на земята. Че е така, свидетелстват и местните хора. Според тях иманяри доскоро са намирали сребърни и дори златни монети.

Потомците на тракийските търговци и римските легионери в Долни Вадин си имат енергичен "префект" в лицето на кмета Иван Спасов, който управлява селото вече четвърти мандат. Напук на кризата той намира начин да направи живота на хората по-добър. Или поне по-весел. Негова е инициативата "Споделена кухня". Всяка седмица някоя от бабите в селото кани другите пенсионерки на обяд, като ги гощава с личните си кулинарни специалитети. И така през цялата година. "Въпросът не е толкова в храната, а в чувството за солидарност, в задружния живот и споделяне на проблеми и радости", твърди Иван Спасов. Самият той пък е превърнал бившата автобусна спирка в ловно-рибарска хижа. Тя е украсена по всички правила- с рибарски мрежи и скелети на уловените риби.

"Да не каже някой, че си измисляме", уточнява той. Само за две седмици е успял да извърши и ремонт на детската градина.

Съпругата на кмета - Анелия, пък ръководи местното читалище. И вече е спечелила куп проекти по програмата "Агора" на фондация "Америка за България". На библиотеката и компютърната зала могат да завидят и столични читалища.

"Обучаваме на елементарни компютърни знания и възрастните хора. И сега си говорят с децата и внуците по чата", разказва Аналия Спасова. Самият Иван се шегува, като твърди на всеослушание "Аз съм само кмет, каквото ми кажат, това правя! "А иначе сериозно признава, че Анелия е човекът който формулира всички проекти и идеи, които той защитава в общината на Оряхово.

Сега амбицията на семейство Спасови е да представят проект, с който да се осигурят средства за извършване на разкопки и реставрация на древната Валериана. За да възкръсне старата слава на Долни Вадин.

Селото се гордее със съратник на Ботев

Славата на Долни Вадин не се изчерпва с римските антики. Тук от 1907 г. до смъртта си през 1935 годинd живее Младен Павлов, известен повече като "козлодуйското даскалче". Влиза в историята като единствения човек, който се е присъединил към четата на Христо Ботевq след като тя стъпва на българска земя.

Животът на Павлов след Освобождението е бурен и тежък. Преследван е като русофил и в крайна сметка намира покой в крайдунавското село. Вече почти 60-годишен се задомява за вдовица на турски бей, която обаче скоро умира. Тогава Младен Павлов повторно се жени за дъщеря й, от която имат три деца. Едно от тях - Корнелия Павлова, получава отлично образование и работи като секретарка в Министерството на външните работи. Но не забравя родното си място, често го посещава и дава модни съвети на съселянките си. Сега в къщата на Павлов се помещава етнографска сбирка. Най-ценните й експонати са двата портрета на бунтовния даскал - като младеж и вече на преклонна възраст.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай