Мнения

Луилие открива нефритения Пакал

Паленке бил център на цивилизацията на маите

Луилие открива нефритения Пакал

Гъстите джунгли на Средна Америка почти 900 години преди Христофор Колумб да открие Новия свят. Векове по-късно по тези места ще се простира мексиканският щат Чиапас. През III-VIII в. обаче тук се намира великолепната столица на Баакулското царство Паленке - един от политическите и културни центрове на народа на маите. Основен в нея е огромният дворец, състоящ се от няколко масивни сгради, разположени край площади и дворове. Най-голямата от тях е с колосалните размери 92/68 м. Повечето постройки са с култов характер и днес носят условните наименования "Храм на Слънцето", "Храм на Кръста", "Храм на надписите". Вътрешните помещения и намиращите се отпред галерии са богато украсени с пъстро оцветени каменни релефи и статуи. Всички ансамбли в Паленке са издигнати от владетелите на Баакулското царство. Сред тях най-известен е Пакал, стъпил на престола през 615 г. и управлявал до смъртта си в 683 г. Той наследява трона след кратко управление на майка си Зак Кук. След кончината й Пак я провъзгласява за родоначалник на трите главни божества на маите, с което сам придава на себе си статут на божи син. Разцветът на Паленке обаче е кратък, защото през IХ в. е унищожен при жестоки нашествия на племена от крайбрежието на Мексиканския залив. Останките на града бързо потъват в зеленината на джунглата. В началото на ХVI в. испанският конквистадор Ернандо Кортес минава буквално на метри от руините, но не ги забелязва поради пищната растителност. Открива ги чак през 1773 г. пътешественикът Рамон Ордонес-и-Агилар, който е привлечен от слуховете за някакъв изгубен град. След това те нееднократно са изследвани, докато през 1949-1968 г. мексиканските археолози не предприемат мащабни разкопки.

И тогава се появява името на Алберто Руз Луилие. Той е роден в Париж през 1906 г. в семейство на кубинец и французойка. Учи във Франция, а през 1926 г. се мести в Куба. Заради участия в студентски бунтове срещу президента Мачадо лежи 6 месеца в затвора и после е изгонен от острова. Заселва се в Мексико, където в 1936 г. получава гражданство. Там завършва Националния университет по антропология и история, като получава диплом за археолог. Заедно с Алфонсо Касо и Мигел Анхел Фернандес от 1943 г. започва проучвания на района на маите - щатите Чиапас, Кампече и Юкатан. Проблемите за младия археолог не закъсняват. Той влиза в пряк конфликт с тогавашния лидер в проучването на маите, американеца Силван Морли. Луилие е сред първите, които отхвърлят преобладаващото мнение за маите като мирно и духовно общество от жреци, астрономи, художници и учени. Археологът налага идеята за силно социално-икономическо разслоение и тиранично теократично управление над огромната и безгласна селска маса. Накрая всичко това довежда до войни, завоевания и робство, довели до краха на цивилизацията на маите. Луилие започва работа и в Паленке, като разкрива там много сгради и площади. Голямото му откритие обаче идва доста неочаквано и много прилича на друга сензация в световната археология - намирането на гробницата на Тутанкамон от Хауард Картър. Разкопавайки през 1949 г. "Храма с надписите", той забелязва, че на едно място каменните плочи на пода са подредени извънредно добре. Археологът нарежда на работниците да ги вдигнат и надолу се отваря стълбище, затрупано с камъни и пръст. Необходими са цели четири сезона от по три месеца, за да може то да бъде разчистено. Едва през 1952 г. работниците стигат до края на 66-стъпалното стълбище и навлизат в тесен коридор. Там ги чака първата важна находка - каменна кутия с украшения от нефрит, големи раковини, рисувани глинени съдове и таблички с йероглифи. Преминавайки през една преграждаща стена, Луилие се натъква на второ хранилище от каменни плочи, където лежат скелетите на петима знатни младежи, очевидно принесени в жертва. Под светлината на факлите най-сетне археолозите достигат до плоча, затваряща входа. По-късно самият Луилие образно описва случилото се след това: "Ние махнахме камъка и влязохме в тайнствената камера, което очаквахме от 1949 г. насам. Минаването на прага бе миг на неописуема емоция. Влязох в просторна крипта, която сякаш бе издълбана в лед, тъй като стените бяха покрити с лъскав варовиков слой. Множество сталактити висяха от свода като завеси, а дебели сталагмити създаваха впечатление на огромни свещи. По стените се мержелееха големи човешки фигури на стражите. Самата гробна камера бе огромен монолит, запечатан с красиво изработена каменна плоча с размери 3,8/2,2 м и с изваяни множество изображения. След вдигането й се видя скелет на мъж, целият покрит с нефритени бижута Луилие е намерил гробницата не на кого да е, а на самия Пакал. Почти неизвестен преди, след това откритие Паленке става един от най-посещаваните обекти в Средна Америка.

Освен археолог, Луилие е великолепен разказвач и написва много книги на обикновен език за широката общественост. Той се вълнува от трудната съдба на маите след идването на испанците и разкрива днешната мизерия на великия народ. Твърдо вярва, че паметниците им трябва да се възстановят и върнат на създателите им. Луилие прави и блестяща научна кариера, ставайки директор на Националния антропологически музей в Мексико Сити. Умира през 1970 г. и по предсмъртното си завещание е погребан в Паленке на 50 м от главното стълбище на Големия дворец. Каре 1: Силван Морли - виден археолог и скрит шпионин Съперникът на Луилие е интересна личност. Негова заслуга са разкопките на най-големите градове на маите - Копан и Чичен-Ица. Той активно се занимава и с разчитането на йероглифите на този народ. Вече след смъртта му в 1948 г. става ясно, че по време на Първата световна война Морли има и таен живот. От името на САЩ той следи дейността на немските агенти в Мексико и разкрива много от тях. Каре 2: "Космонавтът" от Паленке Изображенията върху плочата от гробницата на Пакал са обект на различни спекулации. Автор на най-фантастичната версия е небезизвестният Ерих фон Деникен. В нашумялата си книга той твърди, че показаната фигура е на пилот, седнал на пулта на космически кораб. През 1976 г. в книгата си "Космическите богове са разобличени" Роналд Стори прави на пух и прах неговата теория.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай