Велико Търново. Миниатюрни столчета от глина, намерени в могилата край Хотница, хвърлиха в почуда археолозите. Дали става дума за детски играчки на 7000 г., или за макети на мебели, може и да не разберем никога. Чудото на района около село Хотница включва 70 селища от ранния неолит през античността до късното средновековие.
Селищната могила край Хотница датира от 5-6 хил. пр. Хр. Там е открито и най-старото злато на земята. Докато работници копаят напоителен канал през 1956 г., попаднали на грънци и каменни сечива. По-късно там е намерено и Хотнишкото златно съкровище, което се състои от 44 предмета с тегло 310 г. В момента то е в Националния исторически музей в София, но копие от него се пази и в регионалния музей във Велико Търново.
--
Бедни и богати е имало винаги - и доказателство за това може да бъде открито край Хотница. Там археолозите са открили малка глинена реплика - копие на един от елементите на хотнишкото съкровище, който е изработен от чисто злато. По думите на археолога Александър Чохаджиев, чийто баща Стефан от 2000-та г. води студенти на практика там, и преди 70 века хората са обичали да носят накити, но не всеки е имал възможност да си поръча такива от злато. Затова по-бедните са си правили копия на украшенията от глина.
Хората, които са населявали могилата край селото, са правили от глината миниатюрни мебели - вероятно играчки за децата. Миниатюри на столче, на брадвичка и на други предмети от бита показват, че тези хора са имали и обзавеждане. Понеже мебелите са били изработвани от дърво, което няма как да оцелее в земята 7000 г., сега изследователите откриват само малките копия на предметите от бита, изработени от глина, която издържа на времето. Малките фигурки може да са били и нещо като макети, по които са изработвани истински столове и маси. Друг вариант е това просто да са част от къщичката на древната Барби - играчки на децата. Сред интересните експонати са и три женски фигурки, също изработени от глина. Те датират от петото хилядолетие пр. Хр. Едната фигурка е по-голяма, а върху нея древният майстор умело е оформил главата, двете ръце и гърдите на жената. Дясната й ръка е счупена и това вероятно е свързано с ритуалите, които хората са изпълнявали. Затова и специалистите предполагат, че фигурката е на жрица
Амулет от глигански зъб, харпун от кост
малки каменни теслички, изработени от вид зелен камък, и миниатюрен модел на истинска брадва, която може би е носена като медальон, са открили археолозите. Миникопието е от кост и съвършена имитация. Праисторическите хора са били подвластни на идеята за миниатюризацията и са правили такива копия на много неща, включително и на домовете си.
Колективна находка от 20 кремъчни пластини е откритието на 2013 г. от селищната могила край Хотница. От този материал праисторическите хора са изработвали своите оръдия на труда или са ги използвали като разменна стока. Обработените пластини от преди 7000 г. археолозите са открили, подредени на четири реда в жилище в северната част на селището, а най-голямата от тях е с дължина 26 см. По оценката на специалистите откритието в Хотница може да се сравнява с познатата вече находка от Варненския некропол. "Такава колективна находка е изключителна рядкост в археологията, нищо че на подобни керамични парченца попадаме постоянно. Кремъкът е лудогорски, идвал е тук на пластини, които хората са откъртвали от големи скални късове", обяснява Александър Чохаджиев. Третото, четвъртото и петото строителни нива, които проучват през последните години археолозите, показват върха на кремъчното производство. Открити са четири брадви, две от които са с внушителни размери
интересен е чукът, изработен от еленов рог
"Възможно е този чук да е бил и скиптър или жезъл, но във всички случаи формата му е прекрасна. Както и формата на тази лъжичка, която излезе при разкопките. Счупена е, но ясно личи дупката в дръжката й, което значи, че притежателят й я е носил на врата си", споделя археологът.
"Обикновено най-хубавите си вещи хората вземат в новото жилище, затова голяма част от строителните хоризонти, които разкриваме, са много бедни. Но ако ги сполети бедствие, пожар, наводнение или вражеско нападение, обитателите гледат да се спасят, а обзавеждането остава непокътнато. В подобно жилище археолозите намират отлично запазен под на 7000 г., който е разположен на площ от 8 кв.м. Оцелялото дърво е тънко като цигарена хартия, но ясно се вижда, че дъските са били подредени в посока север-юг, а върху тях на места има и дъски с посока изток-запад. Археолозите откриха и уникален керамичен уред, използван в борба срещу комарите.
Там е най-старото съкровище на света
Край Хотница са открити и няколко златни пластини и две златни спирали. Втората е намерена на 1-1,5 м /или няколко културни пласта/ по-дълбоко от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варненския халколитен некропол се сочат за най-старото злато в света. Дълбочината на която е открита, дава на археолозите данни, че тази спирала е по-стара и от него, и с основание може да се приеме за най-старото злато на земята. Това личи и по техниката на изработването на спиралата. В Хотница за пръв път златото е открито в истинската му среда, а не в гробове и некрополи. Все още никой не е открил некропол в района на могилата и не се знае къде са гробовете на населението, обитавало могилата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
