И Светеца от Байлово коленичи пред зазиданата Богородица

Иван Вазов и Антон Страшимиров писали шедьоврите си в Лопушанския манастир

И Светеца от Байлово коленичи пред зазиданата Богородица | StandartNews.com

Посред зима Лопушанският манастир се събуди за нов живот. Изведнъж към него заприижда народ.

Всеки ден - по стотина души, а през уикендите - по над 1000. Пристигат поклоннически групи от цялата страна. Вярващи, а и атеисти, идват да видят иконата, която бе открита по Нова година, зазидана в стена на манастирския храм. Дори дядо Добри - Светеца от Байлово, отиде до Лопушанската обител, за да се поклони на иконата, която днес "Стандарт" ви подарява, осветена от епископ Сионий.

------------------------------

Зазиданата Богородица се "прероди" по чудо - Божията майка с младенеца се присънила на жена от София - Мария, която никога не е идвала в манастира. Тя позвънила на игумена - епископ Сионий, и му разказала за пророческия си сън. Той решил да провери и за голяма изненада мястото под един от прозорците, описано от жената, кънтяло на кухо. Разбили го и от укритието извадили икона, увита във вълнен месал. Месалът бил прогнил на места от времето, но иконата - невредима. "Това е рядък образ на Света Богородица с Младенеца!", възкликва игуменът. Иконата има сребърен обков, което говори за чудотворната й сила. Възрастта и още не е уточнена, но се предполага, че е

оцеляла при пожар в храм в Чипровци

Това трябва да е станало през 1688 г., когато е било потушено въстанието срещу турската власт. На гърба на иконата има следи от изгаряне, което подсилва тази версия. От това време са минали 320 г.

Кога е създаден самият манастир, не е известно. Но през 2002 г. от новопреведен турски данъчен регистър се разбира, че през 1541 г. той е съществувал с днешното си име и е плащал данък на империята. През 1688-а е сравнен със земята. Възстановяването му започва 162 г. след това. Пръв мъж с името Атанас от Лопушна и поп Петко от съседното село Главановци разчистили мястото, обрасло с храсти и трънаци. Начинанието им запалило още трима мъже - Михаил, Спас и Георги. От Чипровския манастир дошли двамата братя монаси Дионисий и Герасим Тончови, родом от Берковица. "Игуменът Дионисий не спеше нощем, все мислеше за черквата - да бъде от хубава, по-хубава", пише в манастирската кондика. За градежа дочул берковският каймаканин и с 20-30 конни заптиета дошъл да види какво прави раята около Лопушна, дали не вдига крепост за бунт. Монахът Дионисий и майстор Лило от прочутата тогава Славинска строителна школа заминали за Рилския манастир. Огледали църквата, но като се върнали, станало ясно, че неукият майстор не може да направи скица за строежа. Дионисий го пратил отново в Рилa и този път Лило начертал с нож върху дъска храма. Като се върнал

направил макет на църквата с лескови пръчки

През 1853 г. строежът започнал. Камъни за облицовката докарали дарители от село Боровци, каменните стълбове от Еловица, днес в Сръбско, железните решетки за прозорците - мъж от Видин, който ги бил купил за собствената си къща. Строежът продължил малко повече от 2 г. и на 14 октомври 1856 г. храмът бил осветен. Манастирът има прекрасни иконостаси, дело на големия иконописец Николай Доспевски от Самоков. Те били направени през 1863 г. Централният е посветен на Св. Богородица. Северният от страничните - на светите Безсребърници Кузма и Дамян, а южният - на св. Йоан Предтеча. Дърворезбата е дело на Стойчо Фандъков. Тя е само от орехово дърво и по технология, която я е запазила 150 г. без лакове и подобрители. Сякаш вчера е изработена.

В манастира като сега веднага тръгнала върволица от хора. Идвали от Видинско, Ломско, от балканските села. Всеки, който пристъпвал прага на храма, получавал безплатно храна за себе си и добитъка. Дионисий получил архимандритски сан и станал игумен. Той, светият човек, станал и председател на революционния комитет в село Лопушна. При него в манастира е

идвал и преспивал Васил Левски

Член на комитета бил и поп Георги от близкото село Меляне. Попът дарил голямата икона на свети Георги Победоносец, която може да се види и днес. Дионисий бил наследен от Гедеон Еленков от Ковачица. Именно игуменът приел в обителта Иван Вазов, който през 1879-1880 бил председател на окръжния съд в Берковица. Там патриархът на българската литература написал няколко глави от "Под игото". Пак в Лопушанския манастир се усамотявал и Антон Страшимиров, докато работел над романа "Хоро".

През 1923 г. манастирът претърпял срутване. Хората от околността се изплашили, защото видели в това лошо предвещание. Само седмица след срутването в околността избухнало Септемврийското въстание, което погубило много лопушани. На монахини се паднало да възстановяват срутената нартика. А защо жени, питат гостите на манастира? Защото през 1924 г. той става женски. Властта се изплашила от игумените бунтари, които още от времето на Апостола приютявали непокорните. За игуменка назначили монахиня Феврония. Женското царство продължило до 1931 г. Тогава видинският митрополит Неофит пратил за игумен македонеца от село Сторичене, Костурско - Михаил Достоински. Той построил първия хотел за гости. А в манастира пуснал електричество от малка ВЕЦ, инсталирана на воденичната вада.

Сега в лопушанската обител кипят ремонти. "В стар стил строим сега новата църква, която сме нарекли зимната", обяснява игуменът Сионий. Ремонтира се и храмът, довършва се нова част от манастирската гостоприемница - все с пари от дарители. Там, в специална зала, монаси ще изнасят уроци по православие, ще прожектират филми с верска тематика.

Миро капе от сърцето на Исус

Зазиданата Богородица може да е от времето на Симеон Велики. Директорът на Историческия музей в Чипровци Анюта Каменова обяснява, че обковът е правен доста след създаването й. Тази практика датира от XVIII век. Може и да е онази икона, която баба Живана от Лопушна донася на мястото на разрушения след нашествието на турците манастир, съществувал още от времето на Симеон I, гласи втора версия. Тогава я поставили в колиба, за да се знае, че на мястото е имало манастир. На храмовия празник - деня на свети Йоан Предтеча, хора от околността палели свещи върху руините.

Иначе от 1937 г. до днес друга икона в Лопушанския манастир на Богородица с Младенеца е мироточива. На вадички от короната и сърцето на Исус се стича свещено миро.

Има и интернет, стаите са с WC

10 стаи с общ капацитет от 30 души посрещат гостите на лопушанската обител. Всяка е със самостоятелен санитарен възел. Има и други 10 стаи в старата битова сграда. Гостите могат да си поръчат екохрана в манастирската гостоприемница. Местата са 30, а лете - 90. Обителта има спортно игрище, велосипеди под наем, паркинг, както и интернет.

От Лопушанския манастир посетителят може да си тръгне с пано, изтъкано с техниката на чипровските килими, бурканче сладко, сварено от монасите от плодове, набрани в околността и близката планина. Могат да се купят и други екопродукти.

По път за Лопушанския манастир:

На сърф край "Балова шума"

По обратния път от Лопушанския манастир, през Георги Дамяново, след село Гаврил Геново има отбивка за "Балова шума". Там сред красива гора се намира гостоприемница със същото име. В ресторанта с 60 места може да похапнете екологична храна. Има и дневен бар. Легло може да намерите в 5-те стаи и един апартамент. Близо до гостоприемницата има малък язовир за риболов. В него може да карате уинсърф или да си направите слънчеви бани на брега.

Излет под връх Копрен

От манастира вместо да тръгнете по обратния път към село Георги Дамяново, може да смените посоката - към планината. Стигате село Главановци и продължавате към Копиловци. Над селото започва Копренската екопътека. Тя преминава през красиви местности с вековни гори и приказни водопади. Под връх Копрен има хижа. В нея можете да намерите легло, има и кухня. Ако си носите продукти, можете сами да приготвите вечерята си.

Джет и водни ски до яз. "Огоста"

На 16 км от Лопушанския манастир се намира комплекс "Аугуста". Ще го намерите лесно, след като излезете на пътя Монтана - Чипровци и завиете вдясно. Движейки се покрай яз. "Огоста", ще видите указателните за комплекса, който е само на 1 км след отбивката. "Аугуста" е море в сърцето на Северозапада - можете да събирате тен, да плувате в басейните, да карате джет или водни ски. За малчуганите пък има и водна пързалка. Можете да си наемете легло в малките къщички и да похапнете вкусно в ресторанта на брега на язовира. Легла и вкусен обяд или вечеря може да се намерят и в отсрещния шикозен хотел "Ринг".

Качамак, боб и чипровски килими

Когато излезете на пътя Монтана - Чипровци и тръгнете вляво, след 18 км стигате до легендарното градче. Преди да се потопите във възрожденската атмосфера, може да кривнете и вдясно - за Чипровския манастир. Светата обител има не по-малко интересна история от лопушанската. В летописите му са отбелязани 6 пожара. Ще се насладите на уникален иконостас и ще разгледате костите на чипровските въстаници, убити при потушаването на бунта през 1688 г.

На 5 км след манастира е и Чипровци. В него има десетина къщи за гости, но най-предпочитана е гостоприемницата "Кипро". В нея ще ви настанят в стаи с модерно обзавеждане, но с чипровски килими по подовете. В механата ви очакват местни специалитети - пълнени чушки с боб, качамак, овче сирене, наложена баница, боровинково сладко, планински мед.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай