Гибралтар бележи края на света

Великобритания и Испания не могат да си поделят Скалата

Гибралтар бележи края на света  | StandartNews.com

Един от дните ми в Южна Испания през 2012 г. е посветен на едно сакрално място - Гибралтар. Античните автори наричат началото на проливите между Средиземно море и Атлантическия океан Херкулесови стълбове. Става дума за двете гигантски скали от двете страни - Гибралтар откъм Европа и Абила откъм Африка. Според мита те били едно цяло, но Херакъл ги пробива и свързва водните басейни. За древните Херкулесовите стълбове са края на познатия им свят.

Името Гибралтар се налага през Средновековието от изопаченото арабско наименование Джебел ал Тарик (Планината на Тарик). Тарик ибн Зиад заедно Муса ибн Насайра завладяват полуострова през 711 г. в хода на арабската инвазия в Европа. Днес често го наричат просто Скалата, която е висока 426 м и обхваща 6.5 кв.км. Самият град Гибралтар е на западната част на Скалата, обърнат към великолепния залив на испанския Алхесирас.

Стратегическото местоположение прави Гибралтар примамлива плячка за много завоеватели. Както винаги първи са финикийците, а после идват картагенци, римляни, вандали и вестготи. Арабите са там 8 века, докато в 1462 г. при испанската Реконкиста християните си го връщат завинаги. Съдбоносна е 1704 г., когато при залеза на Испанската империя, командваният от адмирал Джордж Рук английски флот заема важното пристанище. Испанците неуспешно опитват да завземат Скалата през 1727 г., а после и по време на "Великата обсада" от 1779-1783 г. Тогава техните обединени с французите сили така и не могат да проникнат в крепостта. В края на краищата през 1830 г. Гибралтар е обявен за английска колония, а от 2002 г. официално е британска отвъдморска територия.

Споровете с Испания съвсем не са приключили. След редица протести от нейна страна на 10 септември 1967 г. е извършен референдум, приключил доста неочаквано.

12 138 жители на Гибралтар гласуват за оставане под британска власт, а само 44 - против

И то при положение, че много от местните имат испански произход. Следва гневна реакция на Мадрид и пълна икономическа блокада откъм материка, отпаднала едва в 1975 г. след смъртта на диктатора Франко.

Така или иначе, за да вляза на Гибралтар си минавам през истинска граница, от другата страна на която се вее британският флаг. Историята ме посреща веднага с паметника на завоевателя на града, адмирал Джордж Рук. Влизам в яко укрепения от англичаните град през Морската порта и се озовавам на главната улица Мейн стрийт, пресичаща целия полуостров. Гибралтар се слави като безмитна зона и е пълно с всякакви магазини, в които се продават всевъзможни стоки.

Аз обаче си търся моите исторически паметници и скоро попадам на тях. Ето я величествената катедрала Света Дева Мария, чието строителство започва в 1462 г. В центъра на града е Библиотеката Харис и шедьовърът на архитектурата - шотландската църква Сейнт Ендрю. Най-стар е католическият параклис, който е бивша джамия, преустроена от испанците след освобождението на Гибралтар в 1462 г. Той служел и за фар и моряците принасяли там богати дарове.

Започвам разходката си из Скалата от забележителната пещера Сейнт Майкъл. За да стигне дотам, микробусът се изкачва по стръмен път с множество завои. Сейнт Майкъл е на 300 м над морското равнище и представлява цял ансамбъл от естествени зали и подземно езеро. Невероятните сталактити и сталагмити придават на пещерата фееричен готически облик. Във вътрешността виждам

точно копие на черепа на първия неандерталец, намерен в Европа в 1848 г.

Днес пещерата Сейнт Майкъл привлича хиляди туристи и е място за провеждане на концерти. В миналото обаче тя е част от прочутата фортификация на Гибралтар и в нея се помещава полева болница. Първите укрепления на Скалата се появяват в IХ-ХII в. Заедно с надземните съоръжения още от времената на арабите започват да се прокопават подземни проходи. Особено мащабни изкопни дейности се осъществяват при "Великата обсада". Тогава командващият гарнизона Джордж Елиът заповядва да се издълбае дълъг тунел в масива, водещ до надземните английски батареи. Изведнъж той открива, че пробитите за отдушници отверстия отлично служат за оръдейни амбразури.

Така Гибралтар се превръща в непотопяем линеен кораб

Първият етап на изкопните работи завършва през 1797 г. с пробиването на система от 304 м тунели и зали. През Втората световна война са добавени нови 40 км подземни съоръжения, издържащи попадение на тежки авиационни бомби. Сега "Големите тунели" се ползват за изложби, концерти и театрални постановки, а долните служат като транспортни градски комуникации.

Спускам се от Скалата на северозапад и минавам край най-старата крепост на Гибралтар - Мавританския замък. Някои смятат, че строителството му започва още в VIII в. по време на Тарик ибн Зиад и това го прави най-старата арабска крепост на Стария континент. Със сигурност той е най-голямата твърдина от арабския период и има най-високата кула на Пиринейския полуостров. За пръв път крепостта е превзета от водените от дон Алонсо Перес де Гусман християни през 1309 г. После арабите си я връщат, за да падне трайно в ръцете на испанците в 1462 г. По-късно замъка е използван за защита от страшните алжирски пирати.

Връщам се на Мейн стрийт и се смесвам с многоликата тълпа. Решавам да пийна халба бира и от многобройните пъбове избирам кръчмата "Стар Бар". Там с удивление разбирам, че под името "Ла Естрела" тя е била любима на победителя в прочутата битка при Трафалгар, великия английски адмирал Хорацио Нелсън.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай