Георги Христович основал дружеството

Георги Христович основал дружеството | StandartNews.com

"Природата не е храм, а работилница. И в нея човекът е работник", гласи логото на Съюза на ловците и риболовците в България, който съществува от 1898 г. и е от най-старите подобни организации в Европа.

Георги Константинов Христович (1863-1926) е роден в Пазарджик. Завършва биология в Женева през 1886 г. През 1890 г. участва в създаването на Софийското ловно дружество, а по-късно, през 1893 г. става инициатор на създаването и съосновател на Българската ловна организация и с право е наречен "Баща на ловното дело у нас". Той също така помага за приемането на първия закон за лова в България. От 1902 г. е действителен член на Българското книжовно дружество. Автор на тритомника "Материали за изучаване на българската фауна".

Георги Христович е основател на списание "Природа", което той издава от 1893 г. до смъртта си. Преподава в Софийския университет. Автор е на прочутото "Възвание" към ловците в Княжество България за обединяването им в една организация и е председател на първия Управителен съвет (до 1901-ва) Още през 1896 г. той предлага да се започне развъждане и аклиматизация на фазани, кеклици и тетреви. Негов призив към ловците е: "Закриляйте природата".

Герой от войните продължава делото

Генерал Димитър Кацаров (1866-1958) с право е смятан за най-добрия следовник на Георги Христович. За неговите подвизи през войните 1912-1918 г., в които командва последователно дружина, полк и дивизия, за да стигне до длъжността главен инспектор на артилерията, може да се изпише цяла книга. След преминаването си в запаса през 1919 г. се отдава изцяло на ловното движение. Дългогодишен председател на Ловната организация.

Генерал Кацаров е автор и преводач на редица книги, сътрудничи на вестник "Отечество" и "Народна отбрана", пише статии за списанията "Природа", "Средногорие", "Ловец", "Ловна просвета". Високообразован и културен човек, брат на патриарха на българската педагогика - академик Гавраил Кацаров, генералът дава мощен тласък на ловното движение след Първата световна война.

Първият историк на движението

Иван Ангелов Сокачев (1887-1949) също е офицер от кариерата. Участва във всички войни, които България води през миналия век. През Втората световна война е награден от съветския маршал Толбухин за проявена храброст с орден "Александър Невски", а по-късно е представител на България в Комисията по репарациите в Австрия. Името му е свързвано с дълголетната история на националното ловно движение. Той е автор на първата история на съюза - "История на ловно-стрелческата организация "Сокол" - 1898 -1939 г." Като сътрудник и главен редактор на списание "Ловец" от 1937 г. публикува стотици материали на ловна тематика. Автор е на прочутия "Завет на сдружения ловец". Девизът му е: "Ловната дружина ще бъде основата на природозащитата в България". Иван Сокачев е инициатор и на създаването на Обща федерация на спортните организации в България.

Бил е член на ръководството на БОК, председател на Комитета за защита на природата и горите и първи председател на Българското киноложко дружество. А освен всичко е автор на популярната песен "Ален мак". За съжаление става жертва на репресиите след 1944 г. и умира в лагера "Богданов дол".

Партизанин от "Чавдар" е перфектен юрист

Генeрал Христо Русков (1916-1996) е председател на Съюза над четвърт век - от 1963-та до 1988-ма. Съвременниците го наричаха иронично "заешкия генерал". Но той използва максимално партизанското си минало в отряда "Чавдар" и слабостта на тогавашното държавно и партийно ръководство към лова за развитието на организацията. Трофейното дело бележи бурен възход, а фазановото стопанство "Дунав" край Русе придобива световна известност и признание. Генерал Русков е дългогодишен зам.-председател на Международния съвет по лова и опазване на дивеча и на Международната конфедерация по риболовен спорт. Лауреат е на Международната награда "Личност на годината" за 1980 г. в областта на лова и защитата на дивеча. През същата година става и носител на специалната награда на Международния клуб "Сафари". Но най-голямата заслуга на Христо Русков към българските ловци и риболовци навярно е фактът, че като юрист по образование той е следял за изрядността на документите за собствеността на Съюза. Благодарение на което след 1989 г. организацията бе неуязвима за всякакви реституционни претенции.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай