Четвъртък,

Черква с гръмоотвод

От: Любен Дилов син -
A
A
A
  • Коренното население посреща 9 август

От 1994-а година 9 август е обявен за Международен ден на коренното население. Редно е да отбележа този ден, въпреки неясното усещане, че ООН и аз влагаме различен смисъл в израза „коренно население”.
9 август 1994 беше обиковен ден за коренното население в България. Тъкмо бяха въвели ДДС-то и правителството на Любен Беров се клатеше под звуците на хита Love Is All Around на Wet Wet Wet. Беше по-нестабилно и от международното положение и закономерно падна на 2 септември. В Америка пак управляваше блондинка - Бил Клинтън, а в България – пак задкулисието, представлявано тогава от „Мултигруп”.  Предаването „Ку-ку” тъкмо предстоеше да бъде спряно точно заради издание, което представя България разделена и управлявана от „Мултигруп” и „Трон”. Предстоеше му да се превърне в партия – „Народно движение Ку-ку”, която съдът да не допусне на изборите, а 6 месеца по-късно върховният съд окончателно

да заличи поради „неподходящо наименование”

Всякакви аналогии със събития от живота на  коренното население днес са излишни или най-малкото ни застрашават да говорим пак за Слави Трифонов, а този разговор преди да е започнал взе да омръзва.
Първо – терминът „коренен народ” или туземен, или автохтонен дали се отнася за нас? Спорове много! В учебниците все още пише за преселението на хан Аспарух, въпреки недвусмислените генетични данни, че националният геном съдържа доминиращи следи от „заварените” тук траки и в значително по-малка степен „славяни“ и степни народи от Азия. Така или иначе никой не може да оспори, че повече от 13 столетия населяваме тази територия и можем да претендираме най-малкото да сме местни. Друго доказателство: каквито и модернизации да ни връхлитат, местната култура безпощадно оцелява и

чушките  весело ще запукат

върху ламарини и котлони в чушкопеци и тави и този септември, както стотици лета преди. Местното население все така хем чака месия да го оправи, хем иска – поне на думи – да участва пряко в управлението.  Местното население ги умее тези неща. През 1886-а, например, на 9 август по стар стил едни представители на местното население (капитаните Радко Димитриев, Георги Вазов и Атанас Бендерев, както и началникът на военното училище майор Петър Груев ) организират така наречения русофилски преврат срещу княз Александър Батенберг. Натоварват княза на една гемия и го провождат към Русия. На 10 и 11 август други представители на местното население (Стефан Стамболов, тогава председател на Народното събрание, подполковник Сава Муткуров, поборникът Иван Стоянович, Димитър Тончев и други) организират контрапреврат и за няколко дни свалят русофилските превратаджии. Князът се завръща на 17 август, но на 26 окончателно абдикира поради невъзможност за помирение с Русия на Александър Трети, която още не може да преглътне Съединението (всъщност, преглъща го едва десет години по-късно – през 1896-а).
От тогава до днес коренното население по отношение на Русия е малко като черква с гръмоотвод – в смисъл надява се, че по Божия милост ще го отминат гръмотевиците, но изпитва известна несигурност. Да не говорим за клетия Батенберг, който, въпреки всички обиди и унижения, до смъртта си продължава искрено да обича коренното население и даже повелява костите му да почиват в България. С друг човек, обичащ България – Ото фон Бисмарк – има забавен момент, свързващ го с княза. Железният Ото е един от главните виновници за съществуването на нова България, тачи българите и даже ги нарича  „прусаците на Балканите“. Но и той е бил наясно с колебливата природа на коренното население. Твърдят, че когато тръгвал за България, Александър Батенберг попитал Бисмарк открито – да става ли  княз на българите при положение, че Русия е категорично против...  „Иди“ – рекъл му Бисмарк – „все ще ти остане някой хубав спомен“. Създателят на модерна Германия е бил напълно наясно с перспективите на позицията „цар на българите“. И последвалата история до Симеон Втори с нищо не го е опровергала. На всички им остана по някой хубав спомен. Е, на някои и малко гора, ако не им я вземат окончателно...
И тогава, и сега политиката е занятие с предизвестен нещастен край. Особено политиката спрямо коренното население на България. И особено тази, в която е намесена Русия. Приликите ще са очарователни, ако и германците, от които зависи завода на "Фолксваген" да е тук, ни обичат като Батенберг и като Бисмарк вярват, че сме прусаците на Балканите. Но въпреки това

отново имаме няколко кандидат-месии

и преобладаващо коренно население, което би акламирало русофилски преврат повече от завод на „Фолксваген“. Не знам как да помогна на премиера да се пребори завода да е в България. Неудобно ми е да го изрека, но притесненията на германците не са свързани с политиката, а с квалификацията на коренното население... Не знам как да помогна и на Слави Трифонов да не настоява за пряк избор на шефове на районни полицейски управления (това ще означава дилърите на дрога официално да се включат в изборите, а Ценко Чоков освен кмет на Галиче, да бъде и доживотен шериф). Единственото, което мога да направя, е да се опитвам да разбирам коренното население, към което принадлежа и да го променям лека-полека, ей така, припомняйки му някои моменти от собствената му история. Защото – доказано е – ако пишките ни бяха къси като паметта, отдавна да сме изчезнали като коренно население.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички