Пролетното ми пътешествие по норвежките фиорди с кораба "Музика" през 2013 г. продължава към древния Берген. Гигантският лайнер умело заобикаля многобройните островчета във фиорда Аурландс и навлиза в Северно море. Всъщност граница с току-що прекосеното от мен Норвежко море не съществува, защото и двете са части от Атлантическия океан. На сутринта пред погледа ми се открива прекрасна панорама към Берген, наричан и "врата към фиордите".
Днес градът е втори по големина след Осло и столица на фюлка Хордалан. Според запазените документи, Берген е основан от крал Олаф III Тихия някъде между 1066 и 1093 г. Той бързо просперира поради удобното си географско положение. Разцветът му е в ХIII в., а през 1217-1299 г. е столица на Норвегия. Това е "златният период" на северната страна през Средновековието, свързан с името на крал Хакон IV Хаконсон (1217-1263). Той управлява цели 46 години и разширява държавата, включвайки в границите Исландия, южните части на Гренландия, островите по северозападното крайбрежие на Британия. Поддържа отлични отношения с папата, императора на Свещената империя и английския крал, което му позволява да засили европейското влияние в северната страна.
Хакон първи започва да строи в Норвегия каменни сгради, и то именно в Берген.
С отслабването на монархията през ХIV в. управлението на града минава в ръцете на търговците от Ханза. Това е политически съюз на редица мощни икономически крайбрежни градове, осъществяващи търговията между Западна, Северна и Източна Европа. Ханзейската власт в Берген се задържа фактически до ХVIII в., а чак до ХХ в. той продължава да е най-големият норвежки град. И днес е важно пристанище, търговски и индустриален център, но и желано място за всички туристи с многобройните си запазени исторически паметници.
Слизайки от круизера с карта в ръка, аз се впускам в тяхното издирване. Първо откривам катедралата на Берген - лютерански храм, построен на мястото на издигнатата в 1181 г. църква "Св. Олаф". Ранната сграда гори няколко пъти в пожари през 1248, 1270 и 1463 г. С навлизането на протестантството през ХVI в., тя е заменена с днешната великолепна каменна сграда. През 1880 г. първоначалния бароков облик е преправен в духа на характерния тогава неоготически стил.
Продължавам обиколката си и достигам до най-старата запазена постройка в града - църквата на Света Дева Мария. Тя е издигната преди 850 г., а сегашният вид с две готически кули придобива около 1250 г. По време на управлението на Ханза храмът е използван от чуждите търговци. За съжаление сградата е в реставрация и е буквално "опакована". Така и не успявам да видя нейната гордост - изработената в Холандия позлатена катедра от ХVII в. Удивителни са и символичните картини, показващи християнските добродетели в образа на жени.
Съвсем наблизо до църквата е най-голямата забележителност на Берген - запазената от времената на Ханза Крайбрежна улица в квартала "Брюген". Тя е вписана и в Списъка на Световното наследство към ЮНЕСКО. Още в 1360 г. тук е създадено първото представителство на търговския съюз. Постепенно около пристанището се строят административни здания, в които се намират канторите на клерките (писарите). Те идват отвсякъде, но най-вече от германските градове. Към тях пък се изграждат жилищни помещения и складове, пълни със стоки като риба от Северна Норвегия и зърно от Европа. Така се оформя цял квартал, който е изцяло от дърво и затова често е страдал от пожари през вековете.
Днес едва четвърт от сградите в квартала са отпреди 1702 г., когато бушува ужасен пожар. Останалите са по-нови, макар много от каменните подземия да са още от ХV в. Навлизам във вътрешността и буквално се загубвам сред боядисаните в ярки цветове дървени постройки. Катеря се по стръмни стълби до етажите и си представям напрегнатите лица на тичащите нагоре-надолу клерки, описващи пристигащи от цял свят стоки. Сега те са заменени от тълпи туристи и продавачите в сувенирните магазинчета, предлагащи фигурки на любимите в Норвегия троли.
Изминавам още неколкостотин метра и пред мен се извисяват стените на замъка Бергенхус. Основите са заложени още в ХIII в., а в сегашния му вид личат следите на английската готика. Край входа на крепостта се издига построената в 1560 г. Кула на Розенкранц, носеща името на своя архитект. Вътре е забележителен възстановеният напълно дворец на крал Хакон Хаконсон. Залите на палата са издържани в средновековен дух и се използват за провеждане на тържествени церемонии. А от площадката на Кулата на Розенкранц се открива прекрасна гледка към пристанището и към нашия кораб "Музика".
Започва да вали и това не е изненада. Казват, че тук няма дъжд само няколко седмици в годината. Не мога да не посетя обаче още една забележителност - Рибния пазар. В него може да се видят всички видове морски твари, сложени живи в специални контейнери, за да не загубят свежест. Неочаквано чувам българска реч. Оказва се, че е нашенка от Кюстендил, която отдавна живее в Норвегия. Тя ми помага да се ориентирам в невероятното изобилие от морски дарове. Опитвам месо от кит и от изключителната "дива" сьомга. Пакетират ми във вакуумна опаковка деликатеси и аз бързам към кораба, с който ще продължа чудното пътешествие.
Снори Стурлусон бил и виден политик
В Берген виждам и статуя на своя обичан скандинавски скалд (поет), направена от прочутия скулптор Густав Вигелан. Той пише сагите за викингите и норвежките крале. Неговият род Стурлунги е един от най-влиятелните през ХII-ХIII в. Снори е законотворец в исландския парламент (Алтинг) с функция да помни законите и да ги цитира, когато е нужно. Загива от ръката на наемен убиец, изпратен от крал Хакон Хаконсон, който го заподозрял в заговор за свалянето му.
Любим град на великия Григ
В покрайнините на града е имението Тролхауген, където от 1885 до 1907 г. живее световно известният композитор Едвард Григ. Още от детството си обичам музиката му, навяваща духа на северната страна. В разположената край езеро къща музей са експонирани вещите на великия норвежец. Затваряйки очи, човек си представя Григ край езерото, съчиняващ прекрасната "Песен за Солвейг".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
