Сряда,

За какво не стигнаха 10 години в Евросъюза

От: Администратор -
A
A
A

Вината за бавния напредък си е на България, която не пожела реформи, а не на Брюксел, казва Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика

Изминалата 2016 г. беше много тежка година, може би най-тежката, на която сме били свидетели от 1989 г. насам, заради три събития с глобална значимост и пряко въздействие върху Европейския съюз. Едно от тях е Брекзит, който даде знак, че Европа може да започне да се смалява. И чисто психологически и политически това може да има огромни последствия. Изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ също разтресе европейското обществено мнение, защото сигнализира, че всъщност анти-елитната вълна е много силна и тя увеличава непредвидимостта в света. И трето – възхода на яростта на средната класа, която изби в крайнолеви, крайнодесни настроения и национализъм и в крайна сметка в антиевропейски настроения.

Това са трите големи рани, които 2016 г. нанесе

и това важи за всички европейски общества и особено за българското, което все още се учи да бъде част от голямата европейска публичност. Ефектите ще бъдат много големи, въпреки че българите в момента се държим така все едно всичко това не ни засяга. 86% от българските банкери смятат, че Брекзит няма да ги засегне. Докато в останалата част на Европа на противоположното мнение са 70%. Ние започваме да свикваме за Европа като „ние", но истината е, че не смятаме, че сме част или поне се надяваме, че не сме част от всичките тези кризи и те остават някак встрани. Но през 2008 г. видяхме, че сгромолясването на Лемън Брадърс и финансовата криза ни засегна и в крайна сметка преживяхме икономически трус, кризата на имотния пазар и всичко, което следваше от нея. Днес смятаме, че нестабилността в Европа не ни засяга пряко, но всъщност ще ни засегне съвсем директно, защото тя ще удари първо периферията. Защото тогава, когато в едно семейство има несигурност и тревога, човек инстинсктивно прибягва до най-близкото – консолидацията е в най-малкия нуклеус – семейството, а не цялата голяма фамилия. По-далечните братовчеди остават настрани. И всъщност това е голямата заплаха за страни като България – че тя

може да бъде допълнително маргинализирана в една ситуация на криза

Равносметката от присъединяването на България към ЕС преди 10 години – на 1 януари 2007 г., може да се резюмира така - потекоха еврофондове и жизненият стандарт се повиши. Като изключим кризата през 2008-2009 г., България има постоянен икономически растеж, постоянен ръст на чужденстранните инвестиции, постоянно повишаване на стандарта на живот. Нека погледнем преди 10 г. какви ни бяха доходите и какви са ни в момента. Постоянен приток на големи суми от еврофондовете - това е основната причина за тези резултати. Свежите пари в българската икономика през последните 10 г. са основно от кохезионни фондове и в размер на милиарди евро. Разбира се, продължава огромна група от хора да живее в голяма бедност. Разбира се българинът продължава да се чувства беден и да не може да си позволи много неща, защото той се сравнява с богатата част от ЕС. Но истината е, че за 10 години прогресът е огромен и не трябва да говорим само за икономика, а въобще за възприемане на това какви са ни приоритетите. Много повече говорим сега за екология, например, и много повече се прави в тази посока заради европейските стандарти. Много повече говорим за права на потребителите, за качеството на храната, за обмен в образованието, в технологиите. Всичко това, което на практика получихме като перспектива чрез еврочленството ни. И въпреки че имаме икономически растеж, ние тръгнахме от много ниско ниво.

А повишаването на доходите върви твърде бавно

Истината е, че с нашия темп на растеж ние много бавно наваксваме и настигаме останалите в ЕС. За разлика от една Румъния, например, която през последните няколко години също отбелязва икономически растеж и тази година ще отбележи 5% растеж, докато ние се въртим около 3%. И тук вече опираме до структурните реформи, особено до тези, които да гарантират правовата държава и борбата с корупцията. Това са основните изисквания за един инвеститор да вложи парите си в нашия град и нашата държава. Вината за нашите недъзи не може да се търси в някой друг, освен в самите нас. Причината не е в Европа и ако някой поставя такава диагноза, то това означава, че не иска да намери решение на проблема. България е това, което българите направят от нея. Това да промениш съдебната система или модел на поведение не става за един ден, нито за година или за десет. Както видяхме Румъния направи своя избор и тръгна по пътя на борбата с корупцията по високите етажи, а България реши да не прави това. В едната страна виждаме доста по-висок икономически растеж от другата. Аз съм убедена, че между двата процеса има връзка. Но в крайна сметка не може външна сила да ни кара ние да правим тези реформи, ако българите не искат. Ако европейските лидери са си мислели, че като приемат България и Румъния с мониторингов механизъм и това ще е решението на проблемите в сферата на правосъдието и борбата с корупцията, той сам по себе си не е катализатор. Реформите се случват само когато обществото и политиците го желаят. Очевидно в България не го искат достатъчно. Българите правилно разбират кой е виновен и затова расте недоверието към националните институции, а към европейските се запазва високо още от преди присъединяването към ЕС.

Тагове:

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички