Вторник,

Възрожденци на пълно работно време

От: Администратор -
A
A
A

За учителите у нас се говори два пъти в годината - на 15 септември и 24 май. С патос. През останалото време те са невидими. Поне докато ги има - да запълват щатни бройки, да бавят децата, докато сме на работа (ако вземат и да ги научат на нещо, това си е направо бонус) и да играят ролята на изкупителни жертви за всички пропуски на обществото по отношение на онези, за които се предполага, че един ден ще бъдат наша смяна.

Това са хората, които произнасят с неудобство името на професията си и чийто гардероб струва по-малко от последния модел смартфон на някои от техните ученици. Хората, от които очакваме да са възрожденци и им плащаме по възрожденски - тоест

минимум пари за максимум усилия и ентусиазъм

Но това е на път да се промени.
В близките 10 години около 50 на сто от учителите ще излязат от образователната система, отивайки в пенсия. Нови няма. Впрочем има - всяка година педагогическите факултети "пускат" на свобода 2000 нови попълнения, от които обаче едва около 1% виждат българска класна стая отвътре. Останалите емигрират - или в други професии, или в чужбина. Техните места запълваме с пенсионирани преподаватели, които нямат нищо против да заработват по нещичко към минималните пенсии, които получават. Ние самите получаваме една що-годе закрепена образователна система - чието качество обаче все повече се срива. По данни на лидера на Синдиката на българските учители Янка Такева вече има тенденция част от младите ни педагози, въоръжени с диплома и добър английски, да заминават за държави, където не достигат учители и тази професия все още не е регулирана. Ако България прибави учителската професия към списъка на регулираните, каквато идея има в момента, емигрантите сред учителското съсловие ще станат много повече.

Онези, които не са емигранти, са гурбетчии - неотдавна неправителствени организации разпространиха статистика за това, че веднага след края на учебната година наши учители

уплътняват ваканцията с миене на чинии и бране на плодове в чужбина

докато първият звънец отново удари. И няма как да е иначе, докато доходите им при всички приказки, които се изприказваха за делегирани бюджети и бонуси, остават някъде около санитарния минимум. Имаме си дори стратегия за привличане на педагогическите кадри (разбира се, не е финансирана, като повечето стратегии у нас), но дори и тя заобикаля огромния въпрос, който единствен е в състояние да реши проблемите на образователната ни система - липсата на достойни заплати за преподавателите. Обвързваме "бонусите" им с допълнителни обучения и кариерно израстване, но пропускаме да кажем, че с тези бонуси, ако преподават в по-малко училище, където и бюджетът е по-нисък, тези хора не могат да си купят една нова книга. Не нов костюм - книга, с която да разширят познанията си по специалността, която преподават, и да са в час с новостите в нея. Не могат да си купят билети за театър - или ако си купят, това ще им изяде целия бонус. Нищо чудно, че издателствата ги зарибяват с безплатни учебници и че въобще българският учител "кълве" на всичко, което е безплатно - включително съмнителни обучителни курсове по икебана и етикет, които стоят добре в портфолиото им, но на практика не ги научават на нищо. Нищо чудно и че самата учителска професия постепенно поевтинява, а преподавателите доработват, като дават частни уроци, карат таксита и вършат всичко друго, но не и основното, за което са назначени. Няма смисъл да преподават - за тази работа си има частни уроци. Възлагат "проекти", за да мирува класът, и гледат през прозореца, докато бие звънецът - а после получават похвала, че са много иновативни.

Тази тенденция няма да се промени с десетпроцентни увеличения на заплатата. Нужно е, както се казва, "незабавно и несимволично" увеличение, тоест поне със 100%, за да привлечем в класните стаи кадърни хора. Включително млади - защото е мит, че младите не искат да упражняват тази професия. Не я искат, защото парите, които ще получат там, няма да им стигнат никога не да забогатеят, а дори да изкарат месеца. Камо ли да си купят жилище и да уредят живота си без родителска помощ. Тази пролет на конкурса на една организация, която наема млади преподаватели, но дава прилични добавки към заплатите им, се явиха 1000 души на средна възраст 28 години. За 60 места. Защо не се явяват на същите конкурси, обявени от училищата, и не кандидатстват за стартова заплата 450 лева? Защо самите директори задават на кандидатите, идващи от частни фирми например, въпроси от типа "Вие как ще се издържате с нашата заплата?"

А как се издържат поверените им учители? Освен в гимназиите с голям прием и висок бюджет навсякъде другаде ниският стандарт на българския учител е норма. Впрочем май и там е норма. Спомням си за една млада преподавателка, за която писах преди време - тя честно признаваше, че в свободното време се труди като фризьорка и без ножицата никога не би и помислила да се задържи в учителската професия. Иначе си я обичаше - по възрожденски. Това ли искаме да направим от всичките си учители - възрожденци на пълно работно време, доработващи по някой и друг лев през ваканции и почивни дни, за да имат сили да носят товара на всички упреци на обществото към образователната система? Вярно, учителите никъде не са богати, но и никъде заплатите им не ги поставят на ръба на доброволчеството - защото 500 лева на месец могат да бъдат издръжка на доброволец. Който или е голям ентусиаст, или си пази мястото, просто защото никъде другаде не го искат. Надявам се повечето от учителите да са от първите. Но се притеснявам, че май е обратното.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички