София. Професор Георги Чапкънов и съпругата му Снежана станаха дядо и баба за шести път. Многобройната фамилия на видния скулптор се увеличи с появата на бял свят на бебето Васила. Константин, най-малкият син на Чапа, също скулптор, и чаровната Станислава са щастливите родители на новородената красавица. Тя е второто дете в тяхното семейството след Георги, кръстен на дядо си. Васила се роди в Правителствена болница под топлите грижи на изключителния специалист д-р Румяна Христова.
Преди време Чапа сподели: "Имаме 5 внучета, патологично ги обичам, без тях не мога. Поне едно от тях винаги е вкъщи, така е по-весело. Единственото, за което ще съжалявам, когато напусна този свят, е, че няма да мога да ги виждам тези сладки дечица."
Боряна, най-голямата внучка на маестрото, е почти на 16. Тя е от първия син на Чапа - Крум, който е оператор и продуцент. Учи в руско училище, където набляга и на английския. След нея се ражда сестра й Юлия, която сега е на 9. Тя пък се увлича по танците и има данни за балерина. Крум има и 2-годишен син Йоан. Третото момиче - Леа, е от средния син на Чапкънов - Тодор, и покрай баща си, който е кинорежисьор, често лети до САЩ. Всички до един рисуват хубаво, като дядо си. Затова, когато има време, той най-обича да рисува с тях.
Според професора, познавач на красивото в изкуството и живота, внуците му приличат на майките си, а не на тримата му синове. Най-големият празник в дома му е, когато цялата фамилия успее да се събере. Това най-често се случва на Гергьовден или на рождените дни на Чапа и Снежана. Ръцете му са изваяли стотици малки и големи скулптури - дори не им знае бройката. Но днес 69-годишният автор на емблематичната за столицата позлатена статуя на света София и на паметника на Радой Ралин признава, че работата и семейството го държат в кондиция всеки ден.
Въпреки че има ателие и в Княжево, където живее, не минава ден без маестрото да дойде до старото си арт свърталище в центъра на София. "Работя, иначе ми е спукана работата - имам голяма челяд и трябва да се храним". Признава, че е могъл да живее на друго място, но не може без страната си. "Господ си знае работата. Всеки ден съм благодарен на Бога, че ме закриля по особен начин - вая, още съм здрав, радвам се и на малкото. Чувствам се блажен, нищо, че не можах да прокопсам в богатството - искам да успокоя завистниците, че не съм богат", казва Чапа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
