Учители пишат оценка на единния учебник

Учители пишат оценка на единния учебник | StandartNews.com

Проектът бърка с поне 200 лева в джоба на родителите, твърдят издателите

Един или три да бъдат учебниците, по които да учат децата ни, е въпрос, който доста се дискутира в последните дни. Просветният министър Анелия Клисарова лансира идеята учебникът да бъде само един, а преди броени дни на сайта на МОН вече бе качен и проект за промени в наредбата за учебниците, с който реформата може да стане факт. Предложения по проекта се приемат до 17 юли. По този начин министерството ще избегне необходимостта да се приема нов образователен закон, за да бъдат направени промените. На практика наредбата може да стане факт до края на мандата. Издателите на учебници обаче се изказаха остро срещу някои от текстовете в проекта. Асоциация "Българска книга" ще атакува наредбата пред Върховния административен съд, каза Йоана Томова, шеф на издателство "Просвета".

Учителите ще могат да пишат оценки и да дават препоръки към проектите за нови учебници, преди те да се превърнат във факт. Това става ясно от проекта за промени в Наредбата за оценяване и одобряване на учебниците, който е публикуван на сайта на МОН. Одобрените вече проекти ще бъдат качвани на интернет страницата на министерството, за да могат всички, които са заинтересовани, да дадат предложенията си по тях. След това комисия ще обсъжда с авторите кои от постъпилите становища могат да се превърнат в реални промени. МОН обаче вече ще има сключен договор с авторите на проекта, става ясно от наредбата. По този начин не се разбира каква ще е съдбата на даден проект, ако той получи силно негативна оценка от учителското съсловие например, и не може да бъде коригиран с отделни редакционни намеси. Комисията, която съвместно с авторите решава какви да бъдат промените след публичното обсъждане, пък ще бъде изписвана и на корицата на учебника, така че да се знае кой носи отговорност за помагалото.

От наредбата става ясно, че учебникът ще бъде един по всеки предмет за началния и прогимназиалния курс - независимо дали той приключва в седми или осми клас. За учениците в гимназията остава вариантът учебниците да бъдат три. Не става обаче напълно ясна процедурата, по която ще се възлага създаването на учебници. Наредбата посочва, че учебникът се одобрява след конкурс за проект и "договаряне без обявление". Във второто издателите видяха заплаха, че самото министерство може да си кани екипи, които да напишат учебниците, и да сключва договори с тях. От МОН обаче обясниха, че тази част от процедурата ще се състои, едва след като вече има няколко одобрени проекта и се налага изборът да бъде направен между тях.

Конкурсът за проект на нов учебник ще се обявява тогава, когато има промяна на учебните програми. В момента много от тях не са реформирани от 15 години и гимназистите например учат по безнадеждно остарели помагала. Нови учебници обаче може да има и в случаите, когато действащите не вършат работа. Ако изтекат четири години и анализите покажат, че един учебник не е бил достатъчно ефективен и приложим в класната стая, конкурс за нов проект може да се прави и при старите програми, посочва наредбата.

След процедурата по договаряне без обявление МОН сключва договор за окончателен проект с участника, определен за изпълнител. В този договор се решава и проблемът с авторските права. На практика от този вариант на наредбата не става ясно как министерството смята да процедира с правата на авторите, които според експертите на МОН са едно от най-големите пера в разходите по правене на учебници. В МОН имаше идея помагалата да се пишат от учители, които да даряват авторските си права на просветното ведомство, но в наредбата няма конкретен текст, уреждащ този проблем. Тя обаче предвижда обществена поръчка за тези, които ще издават и разпространяват учебниците.

Издателите посрещнаха на нож проекта за наредба, както впрочем и самата идея на министерството. По техните думи не защото печалбите им щели да намалеят, както твърдят критиците им. "След като идеята е учебниците да вървят в комплект с помагала, които ще надграждат знанията на децата и ще им помагат да усвояват по-лесно, на практика издателствата дори могат да спечелят повече", казаха хора от бранша. "Направихме обаче анализ какво би означавало това за един родител - да купи допълнително помагало по всеки един предмет", каза Йоана Томова от "Просвета". "Тъй като помагалата ще трябва да преповторят значителна част от учебната програма, те няма как да бъдат тънки. Вероятно родителите ще трябва да платят 200-300 лева допълнително само за нови помагала", казва Томова.

Жена на 47 години е типичният даскал

Типичният български учител е жена на 47 години, която има висше образование. Българските преподаватели са с около 4 години по-възрастни от средното за страните, членуващи в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, сочи международното проучване TALIS. Съгласно него средната възраст на учителите от останалите държави, участвали в изследването, е 43 години. За сметка на това пък директорите на училища у нас са с година по-млади от чуждестранните си колеги - на 51 вместо на 52 години.

81% от българските учители са жени, а едва всеки пети е мъж. В другите страни професията също е феминизирана, но все пак средният процент на дамите, влизащи в класната стая, е 68%. Бг преподавателите обаче са по-високообразовани от европейските си колеги - 100% от учителите у нас са с висше образование. В страните от ОИСР този процент е 90. Преди време друго изследване показа и по-висок процент на преподаватели с магистърска степен в българското училище. Това обаче се дължи най-вече на периода, когато системата на висшето образование у нас не бе разделена на бакалавър и магистър. След въвеждането на тази система всички, завършили петгодишно висше образование, бяха приравнени към магистърска степен, а повечето ни учители са завършили образованието си в този период.
Българският учител има средно 21 години преподавателска практика при 16 за колегите си от останалите страни. Те работят в по-малки паралелки, но прекарват по-голяма част от времето си в преподаване. 87% от времето им отива именно за това. Парадоксалното обаче е, че даскалите у нас отделят по-малка част от времето си за въдворяване на дисциплина в клас, отколкото колегите им в другите страни.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай