За покупката на US хеликоптера било нужно специално разрешение от ЦРУ
Техническият университет е готов да вдигне във въздуха едно от изобретенията си - робот, който може да търси пострадали, да прави карти, да лови бежанци. Може дори да направи техническите паспорти на сградите по програмата за енергийна ефективност. Вузът очаква всеки момент от САЩ да пристигне специален хеликоптер, който се управлява безпилотно. За да го получат, им било нужно дори разрешение от ЦРУ, тъй като дронът е с двойно предназначение. Специално изпратили и асистент, който да се обучава как да борави с устройството.
"Дронът е оборудван с всякакви видове камери - термокамера, устройство за нощно виждане. Може да предава информация в реално време
Струва около $60 000
купен е с пари по проект", разказва деканът на Факултета по компютърни системи и управление (ФКСУ) проф. Огнян Наков. Всъщност онова, което привлича спецовете от вуза, е възможността да напишат софтуер, който ще позволи устройството да бъде използвано за най-различни приложения. Една от програмите, които са написали, позволява например роботът да разпознава човек от разстояние. "Става дума за това не да ни каже, че долу минава Иван Петров, а че не е куче. Изображението се филтрира и апаратурата сигнализира, че преминава човек", разказва проф. Наков. Това позволява олекотяване на работата - не е нужно някой непрекъснато да се взира във видеоданните, които се предават в реално време, с цел да различи човешко изображение. Много подходящо е например, ако е необходимо да се намерят нелегални емигранти. Дронът дори може да облети границата при задаване на нужните координати, а хората да се намесят едва когато той подаде сигнал, че е открил някой да преминава браздата. Термокамерата позволява и да се търсят пострадали от бедствия -
например при взрива в Горни Лом
"Тогава всички видяхме по телевизиите кадрите, които се предаваха, но картината прекъсваше и беше нестабилна. Нашата е много по-професионална", казва проф. Наков. С друг софтуер ще може да се помогне пък за направа на техническите паспорти на сградите по програмите за саниране. Дронът може да облети столицата и да отбележи онези здания, които са в по-критично състояние. Едва след това да се намесят експертите, които ще направят снимки на място. Може да се използва и при картографирането на жп линиите, което е част от друга европейска директива.
Сред другите проекти на вуза е и софтуер за медицинска каска със сензори, който ще позволи да се улови разликата в емоциите, излъчвани от човешкия мозък.
Индийци търсят стажове у нас
Четвъртата в света IT компания удвоява персонала си в България, казва проф. Огнян Наков, декан на ФКСУ
- Проф. Наков, вие пуснахте една магистърска програма по поръчка на бизнеса, как се развива тя?
- Висшето образование трябва да е свързано с практиката. Има критики, че съществуват куп измислени специалности, куп дипломи, които нямат покритие откъм търсене. Затова тази година пуснахме магистърска програма, изцяло свързана с бизнеса. Всички дисциплини са предложени от големите IT компании в България, много от тях дадоха и оборудване, което е уникално в тяхната сфера. Всички ще ни подпомогнат и със специалисти, и с малки стажантски програми. Интересът е общ - фирмите могат да си подберат кадри, студентите - да се доближат до фирмите, а университетът гради своя имидж, че обучението е свързано с практиката. Неотдавна в страната дойде за 24 часа главният изпълнителен директор на четвъртата в света компания в IT сектора - това е американската VMware. Те имат голям клон в България - около 500-600 разработчици. Целта на неговото идване е още догодина клонът да бъде разширен до около 1000 души
Той посети университета заедно с директорката на българския клон, воден от това, че са доволни от нашите специалисти. Дори запита "Колко от нашите кадри са завършили този университет?". Директорката каза - над половината. "Нека тогава да се срещнем със студентите". Направихме една среща, на която присъстваха около 300 младежи. Те много се въодушевиха, защото им се предлага голямо поле за изява. Това е компания с многомилиардни обороти и признанието от нейна страна е чест за българската IT индустрия. Най-голямото развойно звено извън Германия на вторите в света SAP също е тук, в България. Те вървят към нов тип софтуер - предлагане на услуги, а не на продукт, което спестява необходимостта да си поддържате собствен изчислителен център, собствена база и т. н. Тази разработка е центрирана в България. Предстои идването и на един от тримата шефове на SAP, с тях пък ще правим образователен център. Нашата икономика трябва да се хвали с нещо, за да привличаме младежите да не бягат в чужбина. А не са много нещата, с които можем да се похвалим в международен мащаб.
- Ако те наистина се разширят, имате ли капацитет да подготвите толкова нови кадри?
- Е, това е вече тежък въпрос. Нашият факултет в момента обучава близо 1600 студенти, той е най-големият в Техническия университет. Правим не само възможното, а и свръх него. Проблемите са много, най-вече са свързани с недостиг на кадри - ясно е, че държавата не може да им даде заплащането, което VMware ще осигури. Но вече има нещо хубаво - според стратегията за развитие на висшето образование ще се засилва диференциацията на финансиране според различни критерии, като между тях са качеството на обучение, търсенето и реализацията на кадрите. Това е пътят. Говорим не за закриване, а за модернизация. Тази година пуснахме в бакалавърска степен съвместно с Машинно-технологичния факултет обща специалност. Защото е ясно, че в машиностроенето вече всяка съвременна машина има вграден компютър
Технологиите в тази област изискват компютърна подготовка. Поискахме 50 бройки държавна поръчка, а имахме 1030 кандидати.
- Канехте се да въведете и платен прием..
- Платен е приемът за магистри, имаме към 180 души. Но платеното бакалавърско обучение, както и задочното, са форми, за които е нужно още обмисляне. Ако пуснем примерно задочно, за което мнозина натискат, за хората, които работят в бранша, ще бъде полезно. Но за част от другите, които не работят, а ще се промъкнат оттук, то няма да донесе нужната квалификация. Възможно е качеството да пострада. Сега имаме някои предложения за обучение на чужди студенти в страни като Казахстан, те канят наши преподаватели. За други страни може да бъде въведено дистанционно обучение, защото спестява визовите проблеми. Студентите могат да идват за присъствено обучение в рамките на една туристическа виза, а останалата част да бъде дистанционна. Но за България гледам със смесени чувства на този тип обучение.
- Какви чужденци се обучават в Техническия?
- Тази година приехме една немалка група индийски студенти на 40-дневен стаж. Доколкото знам от организаторите, интересът е бил много голям и 60-70% от тях са изявили желание да карат магистратура тук. Иначе чуждестранните ни студенти са главно от Турция, но нарастват и гърците. Имаме и македонци, студенти от Косово, отделни хора от Германия, Португалия, Иран. С Турция имаше един проблем с признаването на дипломите, което доведе до известно отдръпване. Това е въпрос на политика на турската държава. Една година имаше тотална забрана на дипломи от България, след това я премахнаха, но сега създават други спънки, например въвеждат изпити. Това намали може би два или три пъти броя на турските студенти при нас. Възражда се обаче търсенето от страна на гърците, което бе намаляло, когато България влезе в ЕС.
- Вие се кандидатирате за ректор на университета. Как ще коментирате надпреварата?
- Всички кандидати са достойни, а това, което ни отличава, е профилът на всеки от нас. Колегите могат да направят своята преценка на неговата база. Бих казал, че сме допълващи се, не противопоставящи се. Може би, ако можеше да има един интегрален образ, би било най-добре.
- Предвиждате ли в програмата си някакви радикални промени?
- Радикални - не. Образователната система е консервативна в добрия смисъл на думата, не бива да се правят резки движения. Но това, което е нужно, са нови идеи и гъвкавост. Ето, тази форма на междуфакултетни или общи специалности е хубава, аз съм родителят на тази идея. Много факултети имат желание за нещо подобно. Повече гъвкавост и по-малко догматизъм трябва да има в управлението на вуза, защото той е едно голямо предприятие. Минало е времето, когато в страната има един или два технически университета, държавата ги финансира, а студентите са гарантирани. Университетът трябва да се бори за имидж, за студенти и за финанси. Това става по много начини, но не и чрез спокойствие и чакане.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
