Следваш безплатно в 250 немски ВУЗ-а

София. Въпреки масираните рекламни кампании около университетите на Острова, държавата, в чиито висши училища отиват най-много българи, по традиция е Германия. Много статистики сочат, че студентската ни общност там е втора по брой от всички чужденци. Повече от нас в немските вузове са само китайците.
Още през Възраждането и в първите години след Освобождението много заможни българи изпращат децата си да учат в немски университети. Някои от тамошните висши училища съществуват дори още отпреди откриването на Америка. Което говори не просто за качество на висшето образование, а за традиция, която други университети трудно биха достигнали в съкратени срокове.
Българчетата, които избират следване в Германия, освен от качеството са привлечени и от факта, че то е безплатно. За разлика от Англия, чийто избор почти автоматично означава да започнеш живота си, затънал в студентски заеми, в около 250-те немски държавни университети се плаща само административна такса. Само в една провинция - Долна Саксония, образованието в държавен университет е платено, като цената му е около 500 евро на семестър. Дори и тази сума обаче ще отпадне през учебната 2014 -2015 г.
Административните такси, които се плащат в университетите, достигат до около 300 евро. И колкото по-висока такса, толкова по-добре, пояснява Момчил Костов, консултант от "Дарби". Причината е, че тези суми покриват не само доста от услугите за студенти, които предоставя университетът, а в някои случаи и картите за градски транспорт. Става дума обаче само за бакалавърските програми - магистърските се плащат и цените им зависят от много неща. Например от това дали програмата е съвместна и с друг чужд университет.
Поради липсата на такси обаче в Германия няма и особено много стипендии.
Някои от университетите отпускат такива, но най-често за бъдещи магистри. Стипендии се дават и от различни държавни агенции, както и от някои организации. Част от тях обаче са политически обвързани, така че внимавайте кой ви предлага финансиране на обучението. Най-много стипендии дава организацията DAAD, като кандидатстването за тях е отделно от това за университета.
Самият избор на висше училище в Германия е нещо доста сложно, защото автономията там е много силна и всеки ВУЗ има собствени изисквания при приема. В някои случаи правилата са различни дори за отделните катедри на университетите и именно това затруднява най-много студентите. "Има случаи, когато студентът не е видял някаква обикновено подточка в изискванията за кандидатстване и именно тя го препъва", казва Бистра Илиева, собственик на "Дарби". За около 80% от програмите документи се подават до 15 юли. Някои от останалите, за които има изпит или допълнителни изисквания, изтеглят срока по-рано. Ако кандидатстваш за специалност, за която се иска да дадеш портфолио, дедлайнът може да се окаже още през февруари-март.
Проблемът с ранните срокове обаче е в това, че много малко от немските университети са готови да те приемат само на базата на академична справка за успеха, а искат диплома. Българските абитуриенти обаче вземат дипломите си едва в началото на юли. За сметка на това обаче немските висши училища предлагат друго улеснение - кандидатстване два пъти в годината. Освен от зимния семестър можеш да започнеш следването от летния. Задължителна част от кандидатстването е мотивационното писмо.
Студентите могат да подават документи в неограничен брой университети, като изключим регулирани специалности като медицина и фармация. При тях можеш да избереш само до пет висши училища, в които да подадеш документите си. Важно е да се знае, че за медицина изобщо няма смисъл да се пробваш, ако успехът ти от училище е под 5,90 - 6,00. В допълнение се държи и изпит, който много често се полага не онлайн, а в Германия - тестове по химия и биология, както и тест, който определя потенциала ти. "Самите въпроси не са много трудни, но са трудно зададени. Ако проумееш какво се крие зад формулировката, след това решението е лесно", разказва Момчил Костов. Медицина, фармация и стоматология са едни от специалностите, за които българите се тълпят, разказват още консултантите. За много от тях специално се изисква ниво C2, което е най-високото ниво от Европейската езикова рамка. Освен това много търсени са компютърни и инженерни науки, право и архитектура. По-малко интерес има към бизнес специалностите. Съществува обаче и изключение - една конкретна икономическа специалност, която дава диплома на много високо ниво и отваря много врати. Това е BWL, която най-общо може да се преведе като бизнес администрация, но е "Мерцедесът" на специалностите от този тип и се търси много, включително от българи. За сметка на това българите търсят често икономически специалности в Германия, които се учат на английски - например международен бизнес.
Особеното на немското висше образование е в това, че първата година е определяща за това оставаш ли в университета. Краят на първи курс е филтърът, който казва дали ще продължиш да учиш. Затова консултантите съветват поне през тази година младежите да не се опитват да подпомагат издръжката си, съчетавайки учене и работа, и семейството да се подготви финансово да издържа изцяло студента поне тази година. Иначе младежите имат право да работят, както и останалите си връстници от Европа, не повече от 20 часа седмично по време на семестъра. С падането на ограниченията за работа от 1 януари 2014 студентите ще имат много повече възможности да си осигуряват препитанието. Интересното обаче е, че едни от най-добрите работни места са в самите университети. В повечето от тях голяма част от административната работа се върши от студентите, разказва Момчил Костов. Ако учиш в приложна специалност, задължително имаш и практика, което в някаква степен ти помага да си осигуриш и първото работно място. Като се има предвид, че безработицата сред висшистите в Германия е под 2%, повече от ясно е, че много от нашите студенти предпочитат да останат там и след завършването. Издръжката на студента в Германия зависи от града, който сте избрали.
Варира от 500 до 1000 евро като рекорд по скъпотия държат Мюнхен и Франкфурт. В Берлин може да се оправите и само с 800 евро месечно. Общежитията не са към университетите, а към различни студентски организации и мрежи, и цената там е от 100 до 500 евро. При всички положения обаче са по-евтини от варианта да живееш на квартира. Цената им варира в зависимост от това дали стаята е самостоятелна, дали имаш собствен санитарен възел и други удобства.
Езиковата ваканция е плюс
За да кандидатстваш в Германия, освен диплома ти трябва и удостоверение за владеене на езика. Всички немски гимназии издават документа DSD. Ако не учиш в такава, ти трябва диплома DAF, която може да се получи и след курсове в Гьоте институт. Има обаче и възможност още в България да се вземе диплома за немско средно образование ABITUR, която е огромно предимство. Такава може да се получи в Първа немска гимназия например, но само от най-добрите ученици. Те биват обособени в така наречения "лайстунг клас" на сравнително ранен етап - около X клас. Тези младежи имат и разширени възможности за прием, защото кандидатстват като германски граждани. С българската диплома се явяваш чужд кандидат-студент.
Германия предлага още от училищната скамейка възможности да се запознаеш с образователната й система, като изкараш година в страната и учиш в немско училище, разказва Бистра Илиева. Живее се обикновено на квартира в немско семейство, но цената за една такава година е около 6-7000 евро. Съществува и вариант да проговориш немски, като пътуваш на езикова ваканция в страната. В такива случаи най-оптималният вариант е поне две седмици, като нивото се определя на място.
Мъжът от петолевката
Скандалът расте! Македония съди бития депутат, още дв...
Времето полудява тази нощ. Ледени вихрушки
Мартин Димитров огледа Борисов. Намери му два големи...
Проговори наследник на Гоце. Какво не знаем за големи...
Макрон спешно звъни на Путин. Голям проблем
Йотова смрази Скопие. Отряза им квитанцията