Общини дават стипендии на студенти, за да ги привлекат в класните стаи
Само един от десет учители е на възраст под 35 години, сочат данните в Националната стратегия за развитие на педагогическите кадри, разработена от МОН. От 2007 година младите преподаватели са намалели от 15 на 9,9%. Силно са намалели и мъжете учители, които в момента са едва 13,7% от всички педагози. Най-много са учителите над 55 години - 29,3% от всички преподаватели. Това означава, че за по-малко от десетина години учителите ще се стопят с една трета поради излизане в пенсия и засега не се очертава кой ще ги замести. Заради това стратегията предлага спешни мерки за привличане на млади хора към педагогическите специалности.
Една от тях са целеви стипендии, с които абитуриенти с висок успех да бъдат финансирани, ако завършат педагогика и работят по тази специалност. Авторите на документа са отчели, че в педагогическите специалности обикновено се записват зрелостници с най-нисък успех. Идеята е стипендии да се дават не само от държавата, а и от регионалните власти и общините, ако искат да привлекат млади педагози в по-малките градове и селата. Освен това общинарите могат да плащат битовите и транспортни разходи на младите педагози. В последните години от обучението си те ще влизат в класните стаи като стажант-учители, като ще работят с наставници. За първи път знанията, които са получили неформално, например чрез интернет курсове, ще им се зачитат при атестирането и определянето на заплащането. Те ще могат и да стават старши учители по-бързо, без да чакат 10 години. Освен дългосрочните мерки тази година екипът на министър Клисарова увеличи и сумите по разходните стандарти на педагогическите специалности, като коефициентът нарасна от 1 на 1,05.
Онлайн оценки на матурата наесен
Онлайн оценяване ще бъде тествано за първи път у нас на поправителните матури наесен. Това ще стане по отделни предмети, по които желаещите да се явят са по-малък брой - например химия и евентуално биология.
Изпитът ще протече по стандартния начин - учениците ще решават теста на разпечатка в класната стая. Оценяването обаче ще бъде в два паралелни варианта - традиционно и електронно. Оценителите, които желаят, ще получат сканирани работите на учениците и още поставят бележките им изцяло компютърно. Това ще бъде първата стъпка към евентуално въвеждане на онлайн матури, както е записано в стратегията за въвеждане на информационните и комуникационни технологии. Засега на матурата по български език няма да бъде въведено електронно оценяване.
450 математици мерят сили в АУБ
Американският университет в България е домакин на най-голямата в света Международна олимпиада по математика за студенти. Най-добрите математици от цял свят ще решават задачи в Благоевград от 30 юли до 3 август. Престижното състезание се организира от Юнивърсити колидж - Лондон в сътрудничество с АУБ. Официалното откриване на олимпиадата ще бъде в сряда в театралната зала на студентски център "Америка за България". В надпреварата ще вземат участие близо 450 студенти от 45 страни. Над 100 университета ще имат свои представители на олимпиадата. Състезанието ще се проведе в два кръга - първи кръг на 31 юли, втори - на 1 август. Задачите ще бъдат определени непосредствено преди започване на олимпиадата.
Студенти описват стари сгради
Студенти по архитектура проучват и описват стари сгради в Кюстендил и района. По време на лятната си практика възпитаници на проф. Николай Тулешков от Висшето строително училище "Любен Каравелов" в София правят архитектурни заснемания за пълно документиране на храмове и стари къщи, които са културни ценности с местно и национално значение. Сред задачите им е и проучване на уличния силует на бул. "България" - алеята от центъра към гарата в Кюстендил, която, според специалистите, е градообразуващият гръбнак на града от началото на ХХ век. Студентите ще предложат идеи за уплътняване и преструктуриране на старите сгради от двете стани на алеята, така че да се подчертае високата им стойност на ценни архитектурни образци.
Плащат за мъртви души в училище
Директори крият отпаднали ученици, за да продължат да получават парите по делегираните бюджети за тях, стана ясно от изказване на просветния министър Анелия Клисарова. Тя допълни, че ще има по-строг контрол на директори, които продължават да водят като присъстващи деца, които не посещават редовно школото. По думите на министъра не е ясно колко от децата са отпаднали и колко са емигрирали в чужбина с родителите си, затова трябва да бъде направен специален електронен регистър на хлапетата. Клисарова допълни също, че има незаети места в училищата след четвърто класиране, така че някои школа продължават да записват до края на август. Става дума обаче предимно за професионални гимназии в различните региони.
Вчера министърът връчи договори на 9 общини, които трябва да привличат деца в риск и да намалят отпадащите хлапета. Една от мерките е да бъдат назначавани медиатори, които ще убеждават родителите да изпращат децата си в училище. Те ще получават по 500 лева, които ще им се плащат от европари. На децата ще се осигури възможност да изучават български език. Общата сума по програмата е 2,2 млн. евро.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
