Режат ваканцията на техникумите

София. Ваканцията на техникумите може да бъде орязана заради въвеждането на дуалната система на обучение, съобщи просветният министър Анелия Клисарова. Новата система предвижда учениците да усвояват професия в реална работна среда. В Германия това се прави, като учениците са два дни в клас и три в завода. В МОН обаче се притеснили, че ако въведем системата по същия начин, учениците ще губят материал от общото образование и това ще им попречи, ако решат да кандидатстват в университет. Заради това като един от вариантите се обсъжда практиките в заводите да бъдат изнесени през юни и юли, а ваканцията да е само през август. Сега учениците учат до 30 юни.

Клисарова поясни, че въвеждането на дуалното обучение може да стане най-рано през 2015 г., като първоначално то ще се въведе пилотно в отделни училища и региони.

Министърът съобщи също, че новият просветен закон ще предвиди мерки за затягане на дисциплината. Засега обаче не е ясно какви ще бъдат те. Клисарова стигнала до извода, че дисциплината в училище куца, след проучване на "Сова Харис". Според 52% от анкетираните реформата на образованието трябва да бъде в тази посока. Зам.-министърът Иван Кръстев поясни, че се имат предвид не само негативни мерки, а и начини училището да се направи интересно с "клубове по интереси, кръжоци, издирване на таланти", така че децата да са пряко ангажирани с училищния живот. Тези мерки ще бъдат подкрепени с европари.

МОН е договорило 100 млн. лева повече в бюджета си, което според Клисарова доказва, че образованието е приоритет.

Всеки втори иска твърда ръка в училище

52 на сто от българите искат затягането на дисциплината в училище да бъде част от реформите в образованието. Това става ясно от проучване на Сова Харис, представено от просветното министерство. Общо около 70% от запитаните са на мнение, че реформи в училище са нужни, но има и хора, които смятат, че по-важно е на този етап да бъдат направени промени в други сектори.

42 на сто от хората смятат, че един от големите проблеми на образованието ни е липсата на интерес у децата. 35% са на мнение, че модернизацията на образованието задължително трябва да включва по-високи заплати на учителите. 70 на сто от анкетираните пък държат пари да се инвестират основно в привличането на млади преподаватели. Така мислят най-вече онези, които учат в момента, както и хората с висше и полувисше образование.

Най-любопитно е отношението на българите към професионалното образование. Оказва се, че огромна част от сънародниците ни искат младежите масово да учат в професионални училища и да придобиват занаят. 82 на сто от запитаните са заявили, че одобряват идеята по-голямата част от тийнейджърите да получават средното си образование в техникуми. На това мнение са по-често хората от малките градове, където очевидно връзката между образование и намиране на работа по-често се оказва скъсана. В София хората, които застъпват идеята за масово професионално ориентиране, са по-малко. Като цяло обаче 86 на сто от българите твърдят, че основният приоритет на образователната реформа трябва да бъде възможността завършващите средно образование директно да си намират работа. Във връзка с това много от тях подкрепят идеята за въвеждане на дуално обучение, което е широко разпространена практика на Германия и Швейцария. То означава усвояване на професията в реална работна среда, като обикновено два дни се прекарват в училище и три - в завода или цеха, а учениците получават заплати по време на практиката си. Въпреки че този вид обучение не е познат у нас, 69 на сто от запитаните одобряват въвеждането му. Това по-често са хора от малките градове - 78%, докато сред столичани тази идея среща подкрепата едва на 55 на сто. Около 63% от българите смятат, че този начин на учене ще се окаже панацея и за децата, които сега отпадат от училище поради бедност и започват преждевременно неквалифицирана работа. Като карат практика срещу заплащане, те едновременно ще усвояват професия и ще подпомагат финансово семействата си. 48 на сто от хората смятат, че децата отпадат от училище най-вече поради бедност, а 54 на сто - поради липса на интерес.

Любопитно е, че по-малка част от българите смятат въвеждането на електронно обучение в училище за полезна стъпка. Въпреки че вече и тригодишните боравят с таблети, едва 52 на сто от анкетираните намират, че е уместно децата да учат чрез нета. По-често на това мнение са учениците - сред тях процентът е 81%. 31 на сто от запитаните възрастни са се затруднили с въпроса дали хлапетата трябва да ползват електронни учебни помагала.

Интересното е, че хората, които вярват, че образованието ни ще се модернизира след реформата, са едва 40 на сто. 30% нямат мнение, а останалите очевидно не вярват, че каквато и да било реформа може да навакса огромното изоставане на училището ни. 41 на сто пък са на мнение, че бюджетите на училищата трябва да зависят не само от броя на децата, а и от техните резултати - нещо, което просветното министерство се опитва да въведе в момента.