Събота,

Политици напират за професори

От: Администратор -
215
Политици напират за професори
A
A
A

Бизнесмени също искат титлата, расте броят на поръчковите дисертации

Няколко законопроекта за развитие на академичния състав се готвят да въведат по-строги правила при раздаването на професорски титли. Част от тях са внесени от депутати, но в момента и просветният министър проф. Тодор Танев се готви да представи подобен документ. В аулата на Алма матер вчера Съюзът на учените у нас организира дискусия по темата.

Спипаха плагиати с научни степени, учени фалшифицират данни от експерименти

Политици и бизнесмени напират за научни степени. Това съобщи председателят на Съюза на учените акад. Дамян Дамянов на кръгла маса, посветена на проблемите около Закона за растеж на академичния състав, с който нивото на учените у нас падна драстично. Дамянов посочи, че покрай стремежа на политици и фирмаджии да влязат в науката расте и броят на платените поръчкови дисертации.

На срещата бяха изложени редица данни за това как учени получават степени и академични длъжности в пълно нарушение на морала и закона. Стана ясно, че има случаи на фалшифицирани резултати от изследвания и манипулирани данни, както и на откровено плагиатство под формата на дословно преписване на информация, без да бъде упоменат нейният източник. "Особено тежък е проблемът на плагиатството - от ученическата и студентската скамейка до университетски преподаватели и учени от всички възрасти", заяви акад. Дамянов. Проблемът тук е и в това, че темата за плагиатството може да бъде повдигната само от лица, които са засегнати от него, и то пред съда. Той обаче често пъти е некомпетентен да прецени има ли интелектуална кражба. Няма научен орган, който да се произнася по тази теми, и дори просветното министерство не може да налага санкции в тази посока.

Друг проблем е натрапеното съавторство, с което в научната йерархия понякога растат началници, които не са участвали пряко в изследването на кандидата. Имало и случаи за присвоени непубликувани научни трудове. Огромен проблем са и научните журита, в които също често пъти има некомпетентни в съответната научна област хора. 90% от жалбите са свързани именно със състава на журитата. Според проф. Борислав Тошев, бивш зам.-министър на образованието, един от големите проблеми не само у нас, а и в чужбина, е свързан с публикуването в научни издания, които не са признати по света. По този начин учени публикуват псевдоизследвания, често пъти без никакъв доказателствен материал, а понякога и присвояват чужди статии благодарение на съвпадението в имената. В някои от случаите ставало дума за публикуване на безсмислици в наукообразна форма, които претендират да са научни изследвания. Срещат се и кражби директно от интернет, което вече е породило цял нов термин - Google science. Някои пък леко пренаписвали чуждите текстове с идеята, че по този начин няма да бъдат разпознати. Ректори споделиха пред "Стандарт", че има и чести случаи на шуробаджанащина, при която кандидатът сам си избира и довежда журито. Според тях проблем е и това, че научният ръководител на кандидата задължително става част от това жури и по този начин предрешава резултата. Процедурите за даване на титлите пък често пъти били формални и журито дори не задавало въпроси на кандидатите.

Вземат им титлите след пенсия

Учените, които са станали професори и доценти по закона "Игнатов", ще трябва да се простят с тази титла във визитките си, когато излязат в пенсия. За разлика от тях колегите им, получили "пагона" по стария закон, ще си го носят до края на живота.

Причината е, че с приемането на закона на Сергей Игнатов "професор" вече стана просто академична длъжност, а не титла. Един учен може да бъде професор само на съответния университет, докато е на трудов договор с него. След пенсионирането си той вече няма да се води такъв. Преподаватели обаче изразиха съмнение, че някой от колегите им ще се откаже да пише "професор" или "доцент" във визитката си или в документите, които попълва. И в момента никой от учените не се титулува "професор на еди-кой си университет", казаха ректори.

При раздаването на титлите има и друг проблем -професори от големи университети отиват в по-непрестижни висши училища и стават например доктори на науките там, защото изискванията са по-ниски. След това се завръщат в собствения си университет и искат да им се плащат надбавки за докторска степен.

Последна година за звания на кило

Професорите ще бъдат вписани в национална листа, за да се разсеят съмненията, че някой се кичи незаслужено с тази титла. В момента просветното министерство готви проект, с който да промени закона "Игнатов", като въведе специални минимални изисквания, на които учените трябва да отговарят. Предвижда се обаче той да започне да действа едва в началото на 2016 година, така че 2015 г. е последната, в която желаещите могат да получат научни степени "на килограм". В рамките на тази година трябва да приключат и вече започнатите процедури, които ще се провеждат по стария закон.

Проектът предвижда в шестмесечен срок от влизането в сила на закона да се приеме правилник, който посочва минималните изисквания за всяка научна степен или академична длъжност. Те ще бъдат различни в различните научни области. Освен това самите университети могат да приемат завишени изисквания, ако се окаже, че националните критерии са по-ниски от техните собствени бариери. Този проект обаче не предвижда национален орган, при който да отиват обжалванията. Такъв е предвиден в законопроекта на народния избраник от "Атака" Станислав Станилов, който вече е внесен в парламентарната комисия по образованието. Проблемът с въвеждането на такъв орган е много важен, защото в момента всички жалби отиват в съда, а съдиите невинаги са в състояние да обсъдят компетентно по такъв казус.

През 2014 година правим по 2,5 доценти на ден

Университетите раздали повече научни пагони от БАН

През миналата година България е създавала средно по двама професори и 2,5 доценти на ден. Това става ясно от статистиката, представена от акад. Дамянов. Според нея с новия Закон за растеж на академичния състав, приет по времето на Сергей Игнатов, броят на учените не е нараснал драстично спрямо предходните три години. Темпото обаче расте бясно - ако до февруари 2012 година благодарение на този закон са защитили 270 професори, то през 2012 година те са 463, а до края на миналата година числото им вече е 681. През 2013 година новопроизведените доценти са били 516, а миналата година са защитили 926. Най-много титли са раздали университетите - те са произвели 113 професори срещу 214 за БАН. Най-малко професори е създала Военномедицинска академия - само 9.

Сред висшите училища най-много професорски и доцентски длъжности е раздал Софийският университет. Той обаче е и най-голям, затова при него процентният ръст на учените е по-малък, отколкото в други, не толкова големи университети. С най-висок процент са скочили раздадените титли в Университета по хранителни технологии в Пловдив - там са си създали 29,4% нови професори и доценти. Прави впечатление, че растеж има и в доста частни колежи и висши училища, част от които с доста нисък рейтинг. Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите например се е обзавело с 21 професори и доценти за три години.

Може би е нужен изцяло нов закон

Лютви Местан, лидер на ДПС

Може би в 43-ото народно събрание ще можем да поправим немалко грешки, които бяха допуснати при приемането на действащия Закон за развитие на академичния състав. Много се радвам, че вече има постигнато съгласие около необходимостта от минимални единни наукометрични изисквания. През 2010 година при обсъждането на новия Закон за академичния състав тази идея беше синоним на реакционно мислене. Всеки, който застъпеше идеята да се намери някаква форма на запазване поне на минималните изисквания и обективни критерии за научни изследвания, биваше причислен към кръга на "феодалните реакционни старци" от БАН. Аз съм силно резервиран дали ще решим задачата чрез промени в действащия закон. Дали не трябва да положим усилия за изцяло нов закон. Аз мисля, че страхът от обвиненията в реакционност е толкова силен, че днес дори почтените академици не се осмелиха да поставят въпроса: "Ако доктор е образователната и научна степен, коя е научната степен в България?" Това не е връщане към Висшата атестационна комисия, това е въпрос, който цели да се намери идейният център, около който да се гради толкова важен закон.

Искат патент или ново знание

Учените ще трябва да докажат, че са достигнали до някакво ново знание, за да получат по-висока академична длъжност. Това може да стане или с патент, доказващ, че няма друго изобретение като тяхното, или с публикации в международни престижни списания. Освен това трябва да са подготвяли собствени докторанти, или да са печелили научни проекти. В областите, които имат практическо приложение, трябва да са привлекли и пари от бизнеса. Това са част от идеите на МОН за минимални критерии при даването на професорска длъжност. Окончателният им вариант обаче ще бъде разработван заедно с ректорите на университети и директорите на научни институти, така че около тях да се обедини по-голямата част от научната колегия. За хуманитарните науки, изкуствата и спорта критериите ще бъдат по-различни, съобразени с възможностите за високи постижения в тези области.

Делят се на ВАК-овски и Игнатовски

Преподаватели заявиха, че в момента професорите се делят на "ВАК-овски" и "Игнатовски" според закона, по който са получени степените и званията им. Първите са защитили дисертации в периода, когато действаше Висша атестационна комисия, която раздаваше титлите централизирано. Повечето от учените бяха съгласни с нейното закриване по времето на Сергей Игнатов, защото на практика това разшири автономията на вузовете и правото им сами да решават как да расте академичният им състав. Още тогава обаче имаше предупреждения, включително от Алма матер, че с отпадането на всякакви критерии у нас ще се повтори румънският модел, при който безконтролно нарасна броят на хабилитираните учени, при това често пъти с нискокачествена продукция.

Близо 1000 са на два договора

Поне 977 учени са на два трудови договора - тоест преподават в два университета. Те са част от т.нар. хвърковати чети, които обхождат по няколко вуза. В действителност обаче цифрата е много по-голяма, защото част от "четниците" са на граждански договори, чиято бройка е неясна. Стана ясно, че щатът на някои по-малки вузове се напасва изкуствено, за да могат да получат добра оценка.


Всички новини от категория СтандАРТ.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички