София. Трябва ли ни нов Закон за висшето образование? Кога ВУЗ-овете ще спрат да бълват продавачи с диплома? И може ли от наука да се прави бизнес? "Стандарт" попита новия стар шеф на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев, който е начело на Медицинския университет в София.
- Проф. Митев, преизбраха ви за втори мандат председател на съвета на ректорите. Какви са най-спешните неща, които трябва да се случат във висшето образование?
- През 2012 г., когато ме избраха за първи мандат, изработихме програма от 8 приоритетни точки за 2012-14 г. Някои от тях още са актуални. Например - искането ни университетите сами да определят структурата си и ректорските мандати. Да има действащ закон за публично-частно партньорство, да имаме право на стопанска дейност. Това неимоверно много ще повиши приходите на университетите. В продължение на 2 г. настояваме за тези неща, но те не са станали. Това, което тогава измести абсолютно всички точки, бе оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж". В един момент се заговори, че няма да я има, и тя изведнъж стана приоритетна за нас. В ГЕРБ имаше голяма съпротива, но тогава Бойко Борисов лично се намеси и оперативната програма беше приета. Имаше съпротива и от новите управляващи, но лично с намесата на Лютви Местан и на премиера Орешарски тя бе утвърдена. Ние смятаме за най-голямо постижение през тези 2 г. именно това, че все пак я има, макар и не във финансовите измерения, за които мечтаехме.
Когато ме преизбраха, казах на колегите, че целта ми е останалите точки от нашата програма да станат факт. Реализират ли се те, това на практика означава нов Закон за висшето образование. Няма да чакаме някой да ни предложи такъв, а ще го изработим ние. Ще настоявам до септември да сме готови.
- В предишния проектозакон, изготвен от ректорите, настоявахте за право на стопанска инициатива...
- Много е важно това да стане. Ще ви дам пример - в момента имаме лаборатория без аналог на Балканския полуостров, с толкова съвършена и скъпа апаратура. Тя е по проектно финансиране, с нея извършваме диагностична дейност, но само с научна цел. А можем да го правим за всекиго и това ще бъде много по-полезно. Апаратите могат да работят 24 часа в денонощието. Ако има хора, които знаят, че ще печелят, правейки диагностика, може да ги сложа да работят и нощна смяна. Можем да правим цели поредици от генетични изследвания, да изследваме например прословутите гени на Анджелина Джоли, да изследваме метаболити. Имаме уникални разработки за хомоцистеина, който е силен фактор за развиване на атеросклероза. Когато искаме да публикуваме тези неща, научната общност ги гледа със страх и подозрение, защото разчупват догми. Много интересни неща могат да се правят и това може да носи средства на университета. Един технически вуз също може да прави чудеса, ако ни развържат ръцете. Много проблеми на университетите не могат да бъдат разрешени, като чакаме наготово средства от държавата. Затова законът за публично-частното партньорство трябва да стане работещ.
- Стана ясно, че просветното министерство ще настоява борд на университетите все пак да има, но той да бъде на практика разширен ректорски съвет. Приемате ли това, вие бяхте противник на борда..
- Ако има борд, който е разширен ректорски съвет и се избира от нас, нямам нищо против. Тънкият момент при борда е следният - ако в него преобладаващата част е от назначени от управляващите хора, това означава автоматично изчезване на автономията на университетите. Ние настояваме за нещо много елементарно - дайте ни свобода да си движим университетите по начина, който смятаме, че е най-добър, а вие гледайте и санкционирайте крайния резултат. Ако един университет се развива добре, давайте му преференциално финансиране. В противен случай спрете кранчето. И нещата ще се наместят сами. Ето - стана ясно, че има около 90 000 студенти в България, които учат икономика и администрация и управление. Има ли нужда държавата от толкова икономисти? Не. Ако й трябват 20 000, нека държавата отпусне средства за толкова и да ги даде на най-добрите в рейтинговата система (макар че тя трябва да бъде сериозно ремонтирана). И тогава останалите университети, които са открили специалност икономика само за да привличат студенти и средства, ще се замислят има ли смисъл да я поддържат. Или да се съсредоточат върху тези области, в които са силни, и там да привлекат повече финансиране. Третото нещо е броят на университетите. Държавата беше казала, че ще стимулира сливането на висши училища. Това става много елементарно - два вуза се сливат, даваме 15 млн. върху бюджета им, но всяка година. И ще видите, че ще се намерят желаещи. По този начин виждам реформата във висшето образование. Тръгне ли някой да прави реформа с административни методи, това ще доведе до пълна катастрофа.
- Споменахте, че рейтинговата система трябва да се ремонтира.
- В нея около 40% от критериите са субективни. Това са данни от анкети, които изключително силно изкривяват оценката. Получават се невероятни парадокси. Например нашият университет е на първо място по медицина. Но при анкетите по теоретична подготовка ни е дадена оценка 7,16. МУ-Варна, които са на второ място, имат 9,8. По практическа подготовка имаме 5,84. Варна има 9,44. Тук аз подозирам няколко неща. Първо, студентите във Варна, които са по-малко, може би са обработени да дават по-високи оценки. Второ, може и да има чисто местен шовинизъм. И трето, има манипулация от този, който е правил анкетата. Имам такива податки от някои ректори - че хората, които са правили анкетите, са манипулирали в полза на определени университети. Вижте обаче оценката от НАОА - нашата е 9,16, а на Варна - 8,56. Значи някой греши. Кой - националната агенция или рейтингите? Според мен субективните критерии въобще трябва да изчезнат. И друго - тежестта на научната дейност, която отличава отделните университети, е само 20%. Оценката на НАОА е 15% - тя може да се удвои. А реализацията на пазара на труда, която е с най-голяма тежест, губи смисъл, когато се сравняват отделни университети в едно и също направление.
- В критериите за академично развитие за вашите университети и спорта бяха заложени еднакъв брой публикации - по 40, за да станеш професор.
Трябва да има разграничаване между критериите за нас и НСА. Техните критерии трябва да се облекчат. Нашите дори трябва да се завишат.
- Канехте се да строите нови сгради, какво се случва там?
- Слава богу, вече имаме земя и работим усилено. Най-необходима ни е новата учебно-административна сграда. Тя ще бъде 5-етажна, ще задоволи всичките ни нужди от територия. Факултетът по обществено здраве, който сега е базиран в болница, ще бъде преместен в тази сграда, там ще отидат ректората и деканатът на медицинския факултет. Ще ремонтираме всички общежития до края на мандата. Много важно е да направим и новото 17-етажно общежитие, което ще е елитно, с единични стаи от хотелски тип. Ето - и наскоро имах една делегация от Италия във връзка с нарастващия брой студенти от ЕС. Те са готови да плащат, но искат и много добри условия.
- Само за чужденци ли ще бъде общежитието?
- В никакъв случай. За всеки, който може да си плати. Може би ще има пакетна услуга - спане и храна. Ще имаме и три етажа с гарсониери и апартаменти. Ако идват чужди граждани да се лекуват, например да си правят зъбите във Факултета по дентална медицина, за медицински туризъм, да има къде да ги настаняваме. Засега този туризъм е единичен, а трябва да стане масов. Не ние, а англичаните ни посочват като страна, която е добра за медицински туризъм, имайки предвид съотношението качество-цена. Кой в Англия може за нула време да има достъп до професори, там се чака с месеци, за да те прегледат. Университетът би могъл много да печели от медицински туризъм. Ако той се управлява единно заедно с болниците, както беше преди 14 г., тук могат да се печелят стотици милиони, а защо не - и милиарди.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
